Конгрес като слънце направи Партията в събота. По ленински велик, по димитровски спокоен, по марксистки идеен.

Само един въпрос остана да виси след края на конгреса - кому беше нужен той?

Всички предварителни очаквания за конгреса отидоха по дяволите. Партията не се занимава детайлно с резултатите от последните избори - за европарламент, въпреки че самото свикване на конгресното заседание бе обвързано с вота. Друг важен въпрос - организационното състояние на БСП, просто бе маркиран - Станишев отбеляза, че някакви недобросъвестни другари заработват допълнително и извънщатно при ГЕРБ, а като цяло партията се държи по-добре в опозиционните землянки, отколкото като управлява. Вълнуващи констатации, които обаче може да направи всеки зяпач. Въобще не се дискутира такъв изначален проблем като къде изчезнаха червените бабички на изборите през май. Конгресът не направи следващата крачка - освен да констатира и да изработи конкретни мерки за структурното оздравяване на столетницата.

Станишев стартира форума с думите:



"Ако трябва да се изпокараме,



но да се консолидираме", но до конфликти така и не се стигна - червените минаха директно към точка "консолидиране". "Позитано" 20 вероятно ще коментира мирното протичане на конгреса като висша форма на партиен разум. От друга страна обаче, е вярна и тезата, че пацифисткият конгрес лицемерно скри междуличностните проблеми в организацията и в дългосрочен план това едва ли е добра стратегия.

Влачещият се от месеци конфликт около Румен Овчаров не бе дискутиран на конгреса въпреки тежките заседания на изпълнителното бюро в началото на юни, въпреки оставките, въпреки лютите думи, които бяха разменени между лидери на партията. Овчаров замълча, Таня Дончева замълча, Румен Петков замълча. Гласът на вътрешнопартийната опозиция също не се чу отчетливо на най-висшия партиен форум. И какво от това? Нима в тази партия има само приятели? Дали партията е консолидирана? Друг път...

Станишев не даде ясен знак дали ще изключва министри от ръководството на партията, или пък ще гони партийци от МС. Спомена, че в изпълнителното бюро има хора, които "не са изцяло всеотдайни", но не информира конгреса за действията, които ще предприеме след седмица.

Дни преди да предприеме структурни и персонални промени в Министерски съвет,



премиерът не осветли делегатите



на конгреса за намеренията си

Организаторите решиха да акцентират върху "новите управленски приоритети", които смятат да реализират до края на мандата. Да ги реализират, за да успеят да завършат мандата. Без ирония - прекрасна тема за партиен конгрес.

За съжаление приоритетите бяха поднесени така, че не стана ясно нито какво точно се кани да направи БСП, нито кога смята да го реализира. Дебатът по всички идеи не завърши с категорично становище, от което да е видима позицията на БСП - постоянно се говореше в стил "или ще го направим така, или ще го направим по другия начин".

Разбра се например, че БСП някой ден ще свали данъците - с колко, как и защо, не стана ясно. Разбра се, че социалистите харесват чисто дясното въвеждане на плосък данък, но, от друга страна, заиграват с лявото и популистко специално облагане на свръхбогатите.

Разбра се, че някой ден ще се осъвременят старите пенсии, отпуснати преди 2000 г. (още една дясна идея). Не се разбра кога ще стане това и има ли пари за подобна идея. Заплатите ще скачат с 10 на сто годишно, но отново не стана ясно дали има пари за целта.



Финансовият семинар на БСП,



извинете, конгресът на партията, дискутира и евентуалното намаляване на осигурителната тежест. Пак в същия стил - "ще падне, но не сега".

Така се получи, че в петък на пленума си БСП обсъждаше едни идеи за реформи, в събота лансира други, а в неделя се опитваше да обясни трети. Ден преди конгреса социалистите искаха пълна забрана на замените на държавни и общински имоти с частни и проверка на най-големите приватизационни сделки. В събота тези решения отпаднаха от дневния ред на форума. В неделя вече се обясняваше, че всъщност нищо не е окончателно зачеркнато и всичко подлежи на дискусия.

Генералното оправдание на БСП за липсата на твърда позиция бе едно - "управляваме коалиционно, затова нашите виждания трябва да се срещнат с тези на партньорите и едва след това ще има ясна визия за предстоящите реформи". Това е така. Само че в коалиционния свят



пътят за взимане на решения е друг



Първо се събират работни групи на различните партии, дискутира се дълго, но се излиза с решение, което накрая минава за одобрение през висшите партийни органи. В България се случва обратното - първо се събират партийните конгреси, а после някакви работни групи ще въвеждат корекции в проектопрограмите. Връзването на каруцата (конгреса) пред коня (коалицията) вероятно ще изиграе поредната лоша шега. НДСВ отсега се готви за бунт срещу отлагането на намаляването на осигуровките, а ДПС даде ясен знак, че трудно ще преглътне преизчисляването на пенсиите и други "индивидуални акции" на социалистите (по Хасан Адемов). Отсега се вижда какво ще се случи - ще има компромиси. Накрая пак ще стане ясно, че изпълнителната власт не реализира нито левите идеи на БСП, нито либералните възгледи на НДСВ и ДПС. Електоратът пак ще се разочарова, че "нашите хора горе" не действат както трябва и пак ще последва изборен погром.

Та кому беше нужен този конгрес?

Нима социалистите свикаха форума, за да покажат, че партньорите им блокират добрите им намерения? Що за коалиция е това тогава?... Нима конгресът заседава сега, за да се обезсмисли събирането му, след като станат ясни резултатите от местните избори? Е, що за партия е това тогава?...



Други статии от автора -

http://petyotsekov.dir.bg