ВИЗИТКА:

Стефан Гунчев оглави политическия кабинет на регионалния министър още с назначаването на Асен Гагаузов. Роден е в Казанлък през 1954 г. Завършил е Висше военно училище "Васил Левски", Военна академия "Георги С. Раковски". Специализирал е "Международни отношения" в УНСС, София. Преди да заеме този пост е оглавявал фирма "Нюман", а преди това е бил представител на Shelman в България. Част от кариерата му преминава в Министерството на външните работи като консул на страната ни в Западен Берлин. Владее немски, руски и турски език. Участник е в преговорите за петролопроводите Бургас-Александруполис.



- Г-н Гунчев, неотдавна Народното събрание най-сетне ратифицира споразумението за петролопроводите, които се предвижда да минават през територията на България. Защо се забавиха толкова нещата?

- Проектът за Бургас-Александруполис всъщност датира от 1994 г. и смятам, че през последната 1.5 г. беше даден сериозен тласък, вследствие на което се стигна до подписването на това споразумение. Трябва естествено да се отчете и работата, която е свършена от правителствата на Сакскобургготски и на Костов.

Не бих казал, че в проекта за Бургас-Александруполис страната ни е последна. Напротив, в руската Дума ратификацията беше минала на първи етап и се очакваше вторият. Не можем да говорим за забавяне.

- Кога реално можем да очакваме раздвижване на проектите за петролопроводите от Бургас до Александруполис и съответно от Бургас до Вльора? Кой от двата е по-напреднал?

- При всички положения в по-напреднал стадий на развитие е Бургас-Александруполис и се надяваме първа копка на петролопровода да бъде направена още май-юни идната година. Трябва да се има предвид, че двата проекта са различни по характер. В Бургас-Александруполис има заявено участие и то от компании, добиващи нефт. Сред тях е и най-голямата в света компания "Транснефт", която реално координира доставките до пристанище Новоросийск от цяла Русия. Докато в Бургас-Вльора на мен не ми е известно все още да има заявено участие на нефтени компании.

- Преди около седмица обаче точно президентът на "Транснефт" Семьон Вайншток разкритикува България, че бави проекта за тръбата до Александруполис?

- Безкрайно уважавам господин Вайншток, но не съм чул какво точно е казал. Сведенията ми са единствено от българската и от руската преса. Но не бих се съгласил с мнението му, тъй като българската страна, участваща в преговорите на 6 юни в Москва, беше доста по-подготвена от гръцката. Това не го казвам за наше оправдание. Странно е защо господин Вайншток се обръща към българския премиер с писмо, но не към гръцкия премиер. Вероятно не смята, че гръцкият министър-председател би могъл да въздейства по някакъв начин върху частните фирми, които участват от тяхна страна в проекта и мисли, че с това писмо някой ще упражни натиск да ускорим преговорите и да приемем неизгодни за България условия. Или такива, които се различават от подписаното тристранно споразумение.

- Кои са тези неизгодни условия?

- Не бих казал, че има такива. Но това бързане от руска страна за утвърждаване на датите в плана за работа за мен означава притискане във времето. А това може да доведе до взимане на решения, които няма да са в интерес на България и Гърция.

Беше некоректно от руска страна в деня на започване на преговорите да ни поставят още 6 точки за обсъждане, за които не бяхме предварително известени. Бяхме наясно, че на 6 юни ще се разгледа, обсъди и приеме планът за действие по реализацията на проекта Бургас-Александруполис. В деня на преговорите обаче ни се предоставиха още 6 точки - избор на юридическа регистрация на Международната проектна компания (МПК), обсъждане на общите структури на МПК, договорна схема за функционирането й, обсъждане на размера на уставния й капитал и източниците за финансирането й. Ние не бихме могли да коментираме и да обсъждаме тези точки без предварителна подготовка. Затова София и Атина приеха това, което изложи руската страна за сведение, но не взеха отношение. Очаква се въпросите да бъдат коментирани на 9 юли в София.

- Има ли вече яснота кога ще бъде регистрирана МПК, в коя държава и какъв ще е уставният й капитал?

- Според направените проучвания на руския юридически консултант - британската Norton Rose, три държави се състезават за регистрацията, образно казано. Това са Кипър, Люксембург и Холандия. По схемата, която е направена от тях, Кипър се класира на първо място с 32%, Люксембург с 29%, а Холандия с 25%. Ние също правим наши изследвания и ще предложим на Русия адекватно решение.

На този етап още не е коментирано какъв ще бъде уставният капитал на МПК. Той обаче трябва да е достатъчен за първоначалното й функциониране - т.е. да се платят извършените досега проучвателни изследвания, които са заплащани от гръцката страна, проектите на нефтопровода до терминала и на самия терминал, както и оценката за въздействие върху околната среда. И да останат средства на МПК да продължи по-нататъшните си технически мероприятия, свързани с изграждането на петролопровода. На този етап целият проект се оценява на около 700-800 млн. евро, но какъв ще бъде акционерният капитал засега не може да се каже.

- В парламента избухна скандал, след като се разбра, че приходите от петролопровода Бургас-Вльора ще постъпват по сметки в офшорки. Не е ли това, меко казано, странно решение и как се стигна до него?

- Аз не знам кои офшорни зони се имат предвид. Проектът Бургас-Вльора не бих го коментирал, тъй като не съм участвал в разработката на документите и в преговорите. Както Кипър, така и Люксембург и Холандия са членове на Европейския съюз. Може би първите две държави са били офшорни зони преди да станат членки на общността, но в момента не са. На този етап мога да гарантирам, че МПК ще бъде регистрирана в страна - член на ЕС, а не в офшорка. Така както е записано и тристранното споразумение. В противен случай ще трябва да говорим за отстъпление от позицията на държавата. В нашия случай държавата има участие в проекта чрез двете държавни фирми - "Техноекспорстрой" и "Булгаргаз". Няма как да говорим за изтичане на средства.

В тристранното споразумение е записано, че държавите подкрепят проектното финансиране, а не финансиране по метода "спонсор-груп", т.е. средствата да се осигуряват от нефтени или други компании. Това ще рече, че МПК ще трябва да вземе кредити от определени банки. Те няма как да бъдат връщани освен чрез отчисления от приходите, които ще получава МПК от преноса на нефт от Новоросийск до Александруполис. При изплащането на петролопровода приходите ще бъдат насочвани към участниците в МПК. Така всеки един в зависимост от дяловото си участие ще започне да получава дивиденти. Българската фирма "Проектна компания Бургас-Александруполис БГ" АД, в която равни дялове имат "Техноекспорстрой" и "Булгаргаз", е регистрирана в България и е длъжна да плаща данъците си тук.

- България продължава ли да поддържа позицията си, че няма да бърза да продава дела си от 24.5% в Бургас-Александруполис?

- Нашият дял от 24.5% в МПК се държи от двете държавни фирми. За момента не може да става въпрос за продажба на дялове по една единствена причина - просто няма какво да се продава. Не може да се продава нещо, което фактически е само едно дялово участие. Ако едно сурово яйце струва на пазара 10 цента, включено в менюто на ресторант струва 2.50 евро. Кое е по-добре да се продаде - суровото яйце или вече готовата салата с яйце?

Вероятно ще се върви към продажба на дяловете, но това ще се реши на по-късен етап. В тристранното международно споразумение е записано, че България и Гърция имат определяща дума за продажбата на акциите. Двете страни могат да продават и капацитет. Тоест, ако Русия не гарантира доставките по тръбата на 100%, които на първия етап предвиждат пренос на 35 млн. тона нефт годишно, а на втория - 50 млн. тона годишно, българската и гръцката страна ще имат възможност да сключват договори с други доставчици на петрол. Така ще може да се осигури максимална запълняемост на съоръжението. И евентуалните количества биха могли да се осигурят от "Козмунайгаз" или от "Шеврон".

- Има доста опасения, че петролопроводите ще съсипят туризма по Южното Черноморие и дори ще се стигне до екологична катастрофа.

- Хипотетично тази възможност съществува. Само че тръбата на Баку-Джейхан излиза на същото това море, на което ще излиза и нашата, а не съм видял турските инвеститори да са спрели инвестициите по Ривиерата си. Преди години се разля танкер, който нанесе значителни щети на френското крайбрежие, но и там инвестициите не намаляват.

Ние ще се съобразим с препоръките, които ни дават екологичните организации. Отсега обаче мога да кажа, че това ще бъдат съоръжения, които ще отговарят на най-високия клас екологична защитеност. И се надяваме да не се получат разливи. Впрочем, в момента "ЛУКойл" внася около 6 млн. тона петрол годишно през същото това море, а не си спомням да е имало някакъв разлив.