На въпроса за какво ще пишат в бъдеще колегите му, австрийският писател Р. Музил ("Човек без качества") отвръща уклончиво, че би било невъзможно дори да се предскаже с какво ще съчиняват, камо ли останалото. И действително, през 20-те години на ХХ в. дори фантастът Х. Уелс не е предугаждал, че техническият напредък ще му отнеме "добрата стара пишеща машинка", и подари компютъра/лаптопа.

Една от особеностите на интернет е възможността



читателят да тълкува текста



(главно във вестниците и списанията). Така е било най-напред в родината на първите свързани компютри, така е от известно време и у нас. Значи седиш си вкъщи, пушиш, пиеш, препускаш из електронните галактики и пишеш отзивите си (ако владееш чужд език, дори в чужди страни). И ако е прав З. Фройд, че "първият човек, който е изругал, вместо да грабне кривака, е бащата на цивилизацията", то ти си от неговите чада, защото и да псуваш, все пак не трошиш глави и не изгаряш ни съчиненията, ни авторите на съчиненията. Ни защитниците на авторите на съчиненията.

Май анонимността ще погуби света.

Преди да видим какви мисли и чувства се споделят под публикациите (до 700 знака!), е редно да се запознаем с така отзивчивите четци. (Въпреки непълнотата пропускаме всички нецензурни и непредадени с кирилица "кръщелни и фамилни имена".) Всеки е петимен да се представя както обича (отделно, че като форма на легитимация мнозина дори и запетая не поставят): Червенотиквеничковче, Банго Мангал, Джером К. Джером, Дарвин, дядо Фройд, Ахмед Доган, Мучащият индивид, Джедай, КГБ, Чупка, Чалгар, Цаката, Алигатор, Мунчо, Богориди, Дон Корлеоне, Подъл Рилко, Любка Ментата, Р. Овч., Патка, Нормален, Реакционер, Мамут, Щерю, Дедов, Дада, Азбуки, Тесен социалист, Генерал Кобалт, Фея, Баба Яга ...(Единственото паспортно име е на Стефан д-р Д. Чолаков, който обаче и по най-снизходителна преценка е човек с някои очевидни неволи.) Няма никаква надеждност,



че вещицата от приказките не е мъж,



а генералът с име на свръхтвърд и скъп химически елемент не е проститутка от Околовръстното! Явни са поне 2 неща: ако не бяха анонимни, нямаше да надраскат ни ред или щяха да изложат съвсем друго становище! Воден от примера с Одисей (когато събратята му го питат кой му е извадил окото, циклопът отвръща: Никой (тоест Одисей) и така, отказвайки се от себе си, хитроумецът спасява кожата си), Адорно смята, че благодарение на анонимността човечеството е оцеляло.

Раздялата със завоювалите признание средства за оцеляване като всяка раздяла е мъчителна. Не е лесно да узнаеш името на съседа си, на инкасаторката, на кредитния инспектор, на полицая от КАТ. За много професии въвеждат задължително носене на фирмени табелки със снимките, имената или номерата на персонала и вездесъщата социология е вникнала, че по-възрастните хора са по-скоро готови да останат без работа, отколкото да се окичат с тях.

От спасителка днес анонимността (особено униформената)



се е превърнала в губителка на света



и тъй като тази гибел е нежелателна дори за терористите, те са отишли дотам, че подир всеки взрив поемат отговорността за деянието си. (Това е лъжа, че поемат отговорността, защото мъртвите остават мъртви, но освен рекламния аспект все пак, макар и само с името си, но без адреси и поименен персонал, се легитимират.) Ширва се необятно поле за психиатрията

Изглежда К. Г. Юнг по подобие на Архимед (дайте ми опорна точка и аз ще повдигна земята) обичал да повтаря: "намерете ми нормален и аз ще го излекувам". В случая с интернетните идиоти не можем да окажем никаква услуга на швейцарския психоаналитик. На мен ми изглежда дори, че техните брътвежи, независимо че някои не са формулирани с нецензурен език, независимо че може да са част от нашите политически убеждения и пристрастия, независимо от зрънцата истина в тях, трябва да се отминават с ледено мълчание.

Не би следвало да изненадва тяхното противопоставяне на всяка легитимност: изложенията им са анонимни и разюздано безотговорни именно в своята безименност.

Те нямат друго алиби освен анонимността и друг щит пред евентуалното освидетелствуване освен нея.

Да си стоят там.