:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,902,787
Активни 107
Страници 29,894
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Бягство от публиката

Ако вярвате на кръжащите из Дивия изток международни финансови мисионери и техните туземни папагали, един от болните проблеми у нас е липсата на активен фондов пазар. Според рекламния проспект на МВФ за пазарен Novus Ordo Secolorum (1) държавата трябва да вложи милиони за борса, за да изкара за публично търгуване най-атрактивните фирми на страната - и започват икономическите чудеса. Явяват се инвеститори и се хвърлят в борсови операции. Индексите хвърчат нагоре. Икономиката цъфти. Но очевидно



заклинанията не помагат



и вече години наред фондовите борси - не само у нас, но и навсякъде на изток от Рейн - едва мъждукат; а оборотите, които само се регистрират (т. нар. "блокови сделки"), с пъти надхвърлят реалната борсова търговия. Ако някой зъл човек затвори нашата борса за месец-два, едва ли ще са повече от две дузини хората, които ще се притеснят от липсата й. Убеден съм, че нито едно дружество измежду котираните на борсата не вижда реален смисъл от присъствието си в борсовия бюлетин. Единственото предимство от тази игра е възможността от време на време да се похвалиш каква си публична и колко си водеща компания. Но доста е солена цената на хвалбата заради разходите, които непрекъснато текат - за производство на отчети, одити и всевъзможни справки, за борсови такси и такси на държавната комисия по ценни книжа. Затова мислещите фирми



бягат от борсата



при първа възможност. Налага се държавата да измисля нови и нови препятствия, за да задържи или поне да забави "затварянето" на публичните дружества. Този процес обаче е неизбежен не само у нас, но и навсякъде по света. Делът на борсовата капитализация (стойността на всички акции на търгуваните на борсите фирми) в общия корпоративен капитал намалява с всяка година. Единици са дружествата, които имат изгода да са публични - онези, които успяват да привлекат вниманието и да възбудят надежда у анализатори и инвеститори. Чрез борсата техните акции получават по-висока оценка, защото към реалната им стойност пазарът прибавя надбавка за оптимистичните очаквания за бърз ръст на инвестираните средства. Първоначалните собственици на акции могат да ги продадат на добра цена, а фирмите получават достъп до евтино финансиране, като пласират нови акции. Но



не всички фирми печелят



от присъствието си в борсовия бюлетин. Напротив, в едно оспорвано, но много читаво изследване американският финансист Хари ДеАнджело доказва, че поне половината котирани на борсите фирми са трайно подценени. Те не могат да се финансират от нови емисии, защото биха продали акциите си със сериозна загуба. Тези фирми и акционерите им само биха спечелили, ако напуснат борсата. И все повече от тях поемат този път. Преди година такова решение взе "Сийгейт", един от най-големите производители на дискови запаметяващи устройства. След тази крачка президентът на фирмата заяви, че отново се почувствал човек, спестил 35% от времето си, което отделял за "ухажване на Уолстрийт", спестил милиони разходи за одитори, инвестиционни банкери, анализатори, консултанти и инвеститорски "PR". Нещо повече, според него излиза, че



борсата пречи на развитието



И наистина, ако компанията инвестира в нови продукти и производствени мощности, рискът от нейната дейност расте, следователно тя ще получи по-ниска оценка на борсата, отколкото ако произвежда масови, безлични, но безрискови продукти. Вечното надбягване на публичните компании с очакванията на пазара ги кара всяка година да прескачат прословутия "15% праг" (толкова е историческият средногодишен ръст на 500-те котировки от индекса на Стандард енд Пуурс). Това налага да се плащат дивиденти, достатъчни да поддържат ръста на борсовия курс дори ако фирмата има нужда от рекапитализация. Фалитът на Енрон се обяснява тъкмо със стремежа й да задържи борсовия курс на акциите - дори като фалшифицира резултатите си и показва години наред несъществуващи печалби. Разбира се,



в нашия скромен ъгъл



от финансовия свят долавяме само ехото от борсовите катаклизми. Нашата борса ще си остане само подобие на фондов пазар, както миниатюрното червено автомобилче е ферари само в очите на детето, което бръмчи вместо него, докато се надбягва с другите деца от махалата. Не е трудно да се предвиди, че от такава борса постепенно ще се оттеглят смислените компании. Единственият шанс е вливането на Софийската борса например в Юронекст, която обедини борсите на Амстердам, Брюксел, Лисабон, Париж и Лондонската LIFFE. Нищо освен загуби няма да донесат опитите за изкуствена реанимация на нашия мъртвороден финансов пазар чрез хвърляне на държавни акции - от ДСК, БТК или която и да е друга фирма, - в небъдната аборигенска борсова търговия.

--------------------

(1) Novus Ordo Secolorum (лат.) Нов световен ред.
1225
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД