|
На арамейски говорели - естествено - в Арам. Ако Арам ни напомня за композитора Арам Хачатурян, то е, защото арамейците (прадеди на асирийците), макар че живеели в Сирия, Месопотамия и Палестина, тръгнали от Арабия и се разселили чак в Прикавказието - в подножието на Арарат, някогашна Армения, която била много по-голяма от днешната.
Иисус и учениците му си говорели на арамейски.
"Боже мой, Боже мой, защо ме изостави", вдигнал глава към небето прикованият Иисус. Задал въпроса си на арамейски. 33 години преди това той се родил във Витлеем - на мястото където е Рождественският храм, който израелската армия държа под обсада до миналата седмица. На арамейски Витлеем означава "град на хляба". И сега можеш да чуеш арамейски по някои места (например в днешна Сирия) и богослужението е на арамейски. Но не споменавай арамейския език, когато влезеш в гръцката патриаршия в Цариград; там говорят шепнешком, всяка дума се чува и патриаршията е - запомни това - Вселенска и за нея е много важно Писанията да са били най-напред на гръцки, не на арамейски, който бил език на простолюдието, и ти разбираш, че въпросът не е верски, не е езиков, а е политически - пак политика!
През V век във Византия започнали да се карат дали Иисус е Богочовек, или се родил като човек и после станал син божи; моно-същностен ли е той или е нещо като стерео - т.е. двойствен. Появили се несторианци и монофисти; още - такива на компромисно становище и - освен това - такива на официална позиция, водеща към още по-трудноразбираемото триединство. Египет, Сирия и Армения (а те били византийски провинции) направили от "моното"
знаме на своя политически сепаратизъм,
за да се отцепят от Византия. Пак политика!
И днес арменците - които са християни още от 301 г. - са като другите православни, но не съвсем - наричат патриарха си "католикос"; те са "моно" - така както са "моно", а не "стерео" християните от коптската (египетската, етиопската) и яковитската (сирийската) църква, където знаят арамейски. Католиците са стерео (Filioque): Светият дух изхожда от Отца и Сина (двуначалие). А според нашия православен догмат Бог е един по същност и троичен по лица (единоначалие). Трите лица са Отец, Син и Светият дух (догмат за Света Троица). Значи ние сме моно.
Освен предполагаемият арамейски оригинал на евенгелието на Йоан съществува арамейска версия на евангелието на Матей - вероятно тя е първоначалната. Авторите на повечето от книгите на Новия завет, изглежда, говорели на арамейски и записвали на гръцки, но също на арамейски.
Защо така? Защо не на един-единствен език? Поради една важна причина. Първите християнски произведения са езиково разнородни, защото били предназначени за различни групи християни. В края на XX век протестантски богослови вече разполагаха със защитима теория, че евангелията (поне първите три) произтичат от единен арамейски източник, може би два. И тъй като на арамейски Светият дух е в женски род, Womens-lib и всички други феминистки могат да спят спокойно, уверени в правотата си.
Иисус имал адвокат. Да, точно тъй - адвокат в лицето на Прокула, жената на Пилат. Такова било мнението на православните копти и те провъзгласили Прокула за светица. Протестантите и католиците не удостоили адвокатското съсловие със светица-покровителка.
Не ми се ще да злословя за финансисистите, но - сърби ме езикът и не мога да го премълча - техният човек е Юда Искариотски. Един много сериозен анализ в седмичника "Икономист" започваше така:
"Финансистите, чийто патрон е Юда..."
Да, зная, че може да ми се отвърне - Юда става и за патрон на журналистите, понеже дал информация къде да намерят Иисус. През 1980 казах това по радиото в деня на печата и после ми звъниха възмутени колеги.
Ала все пак, Юда си е на финансистите. Като един от 12-те ученици на Иисус той бил касиер, ковчежник и иконом на групата; накратко - занимавал се с финансите й. Имал интересни схващания за дънъчната система в Римската империя и за политическите събития, които тази система ще предизвика. Когато започна разпродажбата на източноевропейски банки, пак "Икономист" написа:
"Ако искате да се сдобиете с малка банка, правите следното: Избирате си голяма банка и започвате да чакате... "
Не се визираше само България - страната, в чийто език Юда е станал глагол и има дума "изюдване". Но май за такова нещо ставаше дума.
Навремето гръцкият бил език на философията и поезията, латинският - на правниците и пълководците, а арамейският - език на простолюдието.
Историческия Юда не можем да демаскираме. Вероятно и той, както Иисус, е от Галилея. Изглежда, имал е политически разногласия със Сина Божий. Усещал, че действията на ЗЕЛОТИТЕ предвещават голям трус. Зелотите били тогавашните терористи, шмугвали се в тълпата, за да прободат незабелязано някой римлянин. Гледали на римляните като на окупатори на Юдея. Мътела се политическа криза. Юдейството било на път да се разбуни против господството на Рим. Предчувствията на Юда се сбъднали. След низ събития се стигнало до разрушаването на Храма в 70-та година и до прогонването на евреите от Ерусалим през 135-та година.
Гърците, влиятелни в културата, но незначителни като военна сила, имали едно безотказно оръжие - ласкателството. Те обявявали римските проконсули за богове и им издигали храмове. Тъкмо от гръцки, не от арамейски източник стигнало до нас Посланието на апостол Павел до римляните, където пише, че "всяка власт е от Бога". Това послание се оказало много изгодно за всички по-късни царе, крале, императори.
Европейските революции оспорили, че всяка власт е от Бога,
а най-ефикасната от всички - Американската революция - провъзгласила, че властта е "от народа, за народа, на народа".
Иисус казвал, че неговото царство не е на този свят. Той не проповядвал неподчинение на светската власт. Поне на пръв поглед. Когато станало дума да се плащат ли данъците, той взел една монета, попитал чий е образът, изсечен на нея, и като му отговорили, че това е цезар (кесар), казал: "Щом тази монета е кесарева,
дайте я кесарю, но и божието въздайте Богу."
Римляните преценили тези думи като твърде дипломатични, защото данъците били тежки и назрявал бунт - не заради Христос, а по икономически причини (нали Юда, разбиращият какво предвещава движението на зелотите-терористи, бил икономист).
Отговорът на Иисус ни изглежда ясен. Но не е. Не е било възможно "монетата да се даде кесарю". И Цезар, и Клеопатра вече се били превърнали в прах; император в Рим бил Тиберий. Цезар все още бил само Гай Юлий Цезар; едва по късно всеки император започнал да се наричал "цезар", за да внуши, че е велик като Гай Юлий Цезар.
Спасителят намеква за нещо. То останало неразбрано за римляните. За нас също. Какво е то?
Гор Видал, който написа "На живо от Голгота" и се пада далечен братовчед на вицепрезидента Ал Гор, обясни, че само зелотите схванали смисъла на Христовите думи. За зелотите Палестина не била римска, а божия земя. Думите на Иисус "но и божието въздайте Богу" прозвучали в ушите на зелотите като зашифрован ционистки девиз: "Палестина е божия, не е римска земя! Да се вдигнем на бунт против римското "присъствие"!
Волнодумството не е "бон тон" в САЩ и бившият вицепрезидент Ал Гор отбягваше далечния си роднина - писателя Гор Видал. В неговата книга "На живо от Голгота"
апостол Петър е "ПЕШО СКАЛАТА"
(Pete the Rock). После ще видим защо. Сега да се върнем към това как назрявал бунт поради тежките данъци и как Иисус - неволно, а може би съзнателно - призовал към неподчинение.
Е, добре - в библиотеката на Международния валутен фонд във Вашингтон можем да проверим на колко възлизал "тежкият" (според "икономиста" Юда) римски данък. Оказва се, че той се равнявал на една пета от стойността - т.е. 20 процента.
Значи съизмерим с нашия ДДС (данъка за добавената стойност).
Както и да се взираме през пластовете на времето, образът на Юда остава неясен, защото евангелистите го отрупали с отблъскващи качества, които преводачите на свой ред подсилвали. В резултат - никой не кръщава детето си Юда, макар че има и други библейски Юди - например синът на Яков, внук на Исак и правнук на Авраам; има и Съборно послание на Юда, поместено в Библията преди посланието на апостол Павел към римляните.
Саксонците не били толкова крайни. Наистина, и при тях няма да срещнем Judas (освен в бандата Judas-Priest), но ще срещнем Jude. Помните ли какъв хит беше: "Неу Jude, don't be so sad ..."?
Сейнт Джуд е светията-покровител на несбъднатите желания. Добре измислено, нали! Кому е притрябвал покровител на сбъднатите желания. Църквата "Сейнт Джуд" е недалеч от сградата на Международния валутен фонд във Вашингтон и за разлика от него вратите й са гостоприемно отворени. Мястото е особено приятно през април и май.
Свети Петър бил преименуван. Той се казвал Симон, живеел в Капернаум и с брат си Андрей ловял риба в Галилейско море, което не е никакво море, ами си е Тивериадското езеро, голямо колкото един наш язовир, и от него тръгва река Йордан, където сега са израелските постове. Рибарят Симон, преименуван после в Петър, бил наивничък, но бояк - отрязал ухото на някой си Малхус, когато стражата задържала Иисус. Наистина, дорде пропял петелът, Петър трижди отрекъл да е ученик на Христос - точно както му го предрекъл Учителят. Въпреки това Богочовекът казал на въпросния Симон: Петър ще си ти и на теб ще построя моята църква.
Казал го, но на какъв език? Внимание - отговорът има политически последици!
В превод на френски (един от латинските езици), преводачите се основавали на това, че на гръцки камък е PETRA (на арамейски КИФА), а Петър е PETROS. Като нашето име Камен. И го направили PIERRE TU SERAS ET SUR TOI JE BATTIRAI MON EGLISE (Петър ще си ти, и на теб ще построя моята църква). От което следва, че Иисус преименувал Симон в Петър (Камен), за да е каменна основата на Неговата църква. Излиза, че църквата, която Петър основал в Рим, има преднина и е водеща; че римо-католиците начело с папата имат първенство пред останалите християни. Тази претенция хвърлила тежката си сянка през столетията. През 1864 г. Папа Пий IX осъдил всички политически учения, все едно какви са те, и се провъзгласил за непогрешим.
(Продължава в следващия брой)