|
Още по-голяма беше изненадата, когато той неочаквано обяви, че въпросът с компенсациите е на заден план и че истинската сложнотия около унищожаването на ракетите е свързана с куп екологични опасности.
Вероятно самият военен министър е много наясно, че всъщност и с двете неща "бръкна дълбоко в раната" и че със сигурност ще изгледаме поне още една серия покрай рязането на ракетите.
И колкото и на пръв поглед да изглежда малко абсурдно, наистина именно възможните огромни екологични щети, които може да докара съкращаването на СС-23, както и напълно логичният въпрос дали пък не е редно парламентът да поеме своята отговорност.
"В момента основният политически въпрос, който стои пред нас е дали договорът между България и САЩ около съкращаването на ракетите трябва да мине през парламента, за да не ни обвини после някой, че правим нещо тайно и задкулисно", обяви Свинаров. В същото време той изказа опасенията си, че евентуално минаване през Народното събрание на меморандума може да забави фактическото физическо унищожаване.
"Аз съм готов да поема своята лична отговорност, но нямам нищо против и отделните парламентарни групи и НС да поеме не само отговорността около решението за съкращаването, но и около конкретните параметри", каза Свинаров. Освен това и конституцията, и законите в много по-голяма степен определят, че подобен род договори трябва да минават през депутатите за ратифициране, отколкото обратното. Според чл. 85, ал.1, т. 1 от основния закон Народното събрание
задължително ратифицира със закон международни договори, които "имат политически или военен характер".
Ако България избере например компенсанция във въоръжение, е абсолютно задължително договорът да мине през парламента. Малко по-спорен, но пак толкова валиден е доводът, че този договор изначално подлежи на ратификация. Най-малкото, защото става дума за изключително стратегическо въоръжение и какъвто и да е договор, свързан с него е определено е от "военен характер" по смисъла на конституцията.
До момента парламентът е приел единствено една декларация. На 19 декември м.г. по предложение на комисията по външна политика, отбрана и сигурност, депутатите гласуваха решение, с което приеха декларация, че страната ще унищожи ракетите до 30 октомври 2002 г. - т.е. дни преди срещата на НАТО в Прага.
Преди това - на 29 декември 2001 г., на секретно правителствено заседание бе решено, че ракетите ще бъдат снети от въоръжение и нарязани. Дотук добре.
Веднага след решението на парламента в официална декларация САЩ приветства декларацията на българският парламент. И дотук добре.
Проблемите всъщност започнаха и продължават и сега, когато се стигна
до решенията за фактическото унищожение на ракетите.
Първо дойде изнервящата тайнственост и честата обърканост в изявленията на българските политици и държавници около параметрите на меморандума със САЩ.
В края на март бе обявено, че българските военни са уговорили техническите и технологични аспекти за унищожаването с американските експерти и че рязането ще става в България. След дълго проточване в началото на май бе обявено, че е пристигнал меморандум от Държавния департамент на САЩ с предложения, както за евентуални компенсации, така и с варианти за унищожаване. На 16 май военният министър Свинаров съобщи, че е пристигнал нов меморандум от САЩ, който фактически представлява проектодоговор. През цялото време обаче параметрите и предложенията си останаха тайна. Единственото, което изпусна Свинаров, е, че той предпочита финансови компенсанции, отколкото евентуално вземане на ново въоръжение. Останалото беше в сферата на догадките и предположенията. Военният министър обяви, че предложенията съдържали възможност за унищожаването на ракетите над земята, в земята, под водата.
Точно тук обаче идва
другият проблем, която е свързана с възможните тежки екологични щети,
които могат да бъдат нанесени при физическото премахване на ракетите. Публична тайна е, че горивото им е изключително отровно. Именно то представлява и най-голяма опасност, колкото и дълбоко в земята да бъде заровено. При влизането в реакция с въздуха, от него се излъчва силно отровна солна киселина. Към момента е приет вариант, според който ракетите ще бъдат закопани и взривени в около 30 кладенци с дълбочина 25 метра. Предвижда се това да стане на военен полигон някъде около Чирпан. Преди дни военният министър призна, че рисковете около унищожаването за хората и екологията изобщо не са малки. Преди години са правени учения и експерименти и с по-тежко оръжие, но тогава не е имало демократична среда и за това не се е знаело, каза Свинаров и добави, че сега е друго време и трябва много внимателно да се мисли за хората. Затова, че има големи рискове около унищожаването говорят и появилите се вече информации, че САЩ предлагат 54 млн.долара само за "предотвратяване на евентуални екологични щети при унищожаване на конвенционалния заряд на ракетите".
Публична тайна е, че американците нямат нищо против да вземат и да унищожат ракетите дори на собствена територия. Проблемът е, че договорката и изискването на руснаците - производители на тези ракети, е, това да не става. Основният аргумент на Русия бил, че ракетите съдържат техни тайни технологии, които са по технологията "Стелт", което прави оръжието невидимо за радари.
Пак тахен патент било и горивото. Затова и унищожаването най-вероятно ще стане на българска територия, а по думите на Свинаров - и само от български фирми и предприятия, предимно от Военно-промишления комплекс.
Така или иначе САЩ даде да се разбере, че бързото унищожаване на ракетите СС-23 е едно от основните изисквания, за да се надяваме изобщо на покана в Прага за НАТО. Това безспорно се усеща и от родните държавници, военни и политици, които се надпреварват да обещават все по-кратки и по-кратки срокове.
Отсега е ясно, че ръководството на Министерство на отбраната ще трябва дълго да обяснява и убеждава обществеността, как точно ще се погрижи да не настъпи криза в околната среда.
Не е решен и въпросът с компенсациите. Публична тайна е, че военните настояват за военно-технически компенсации - установки, кораби, вертолети, докато политическото ръководство - за финансови. Аргументите на първите е, че моментът трябва да се използва и армията да се сдобие фактически без пари с добро и модерно натовско въоръжение. Тезата на вторите е, че парите са за предпочитане, защото все още не е известно дали страната ни ще стане член на Алианса и че още не може да се каже от какво оръжие ще има нужда страната.
Проблем ще е и дали договорът между България и Държавния департамент на САЩ за унищожаването трябва да минава за ратификация през парламента. Този въпрос ще стане особено остър след като договорът бъде подписан - най-вероятно на 1 юни. По всичко личи, че Свинаров е силно обезпокоен от възможностите, които може да даде на опозицията евентуалното минаване на споразумението само през него и правителството. И е прав. Защото е ясно, че още преди да е изсъхнало мастилото под подписите, ще се появат атаки от рода "не можеше ли да вземем повече", "къде са компенсациите" и т.н. Не дай си боже да стане фал и по време на унищожаването на ракетите или няколко месеца по-късно. Затова е сигурно, че военният министър ще се опита да вкара договора за ратификация в парламента.
В крайна сметка от унищожаването на ракетите вече няма никакво мърдане. Някак се позагубиха дори и дежурните противници. В същото време е ясно, че без драма няма да се мине.
--------каре-------
Какво представляват ракетите СС-23
През 1987 г. България купува от Русия ракетни комплекси Р-400, включващи 8 пускови установки и 16 ракети СС-23 за тях. Между другото може би точно тук е мястото да уточним, че в момента не става дума за унищожаването и изваждането от въоръжение само на тези ракетни комплекси, но и за ракетните комплекси Р-300 или известни като "Скъд" - също съветско производство. От последните, според публикации през годините, България има 12 пускови установки и 47 ракети, произведени в началото на 80-те години.
Според данните на оръжейните специалисти Р-300 е оперативно-техническа ракета с течно гориво, носеща бойна глава с маса 1 тон тротил и способна да нанася удар на разстояние до 300 километра. Р-400 или ракетите СС-23 пък е е балистичен оперативно-технически комплекс, който е постоянно готов за пуск и няма необходимост от термостартиране. Всичките възли на системата са поместени на една машина, наподобяваща бронетранспортьор. Тя се подготвя за пуск само за 15 минути, стартира няколко секунди след подаването на команда, при полет може да бъде пренасочвана. Лети на 400 км височина с много висока скорост, а противодействието срещу нея е изключително трудно.
Последователно през последните години се появиха твърдения на американски и изобщо на западни експерти, че след изстрелване въпросните ракети давали големи отклонения и не можели да поразяват цели на дълги разстояния. Родните ни оръжейни специалисти обаче са категорични, че "Скъд" дават отклонение най-много до 500 метра, но пък поразяват всичко в диаметър 1000 м. Така или иначе и двата ракетни комплекса, които са на въоръжение в българската армия, имат годност в различните варианти, изчисления и разчети до 2010-2015 г. Според публични признания на родните военни през 1993 г. е била извършена профилактика на комплексите Р-400, като е било подменено включително и ракетното гориво. Ракетите от тези комплекси могат да носят и ядрен боен заряд, но и до този момент се твърди, че нашите имат само конвенционален.
СС-23 са с глави по технологията "Стелт" и заради това са невидими за радарите.