Никога досега благосъстоянието на хората не е нараствало толкова стремително - и не се е разпределяло толкова неравномерно. Глобалното неравенство между бедни и богати предизвиква напрежение. Как да се преодолее това противоречие?

Не винаги е лесно да се намери виновника за бедността. Примерно, в световния аграрен бизнес развитите държави несъмнено оказват пагубно влияние върху Юга. Северът активно защитава своите селскостопански производители от вноса на Третия свят, като наводнява пазарите в Африка, Азия и Латинска Америка с евтино зърно, месо, зеленчуци и плодове. Индустриалните страни изплащат на своите агропроизводители почти 1 млрд. долара субсидии. И така всеки ден. Селяните от Юга просто не могат да се конкурират с толкова евтина продукция. Нобеловият лауреат от САЩ Джоузеф Стиглиц нагледно илюстрира колко непочтена е тази политика. За всяка крава европейските фермери получават по 2 долара на ден. В същото време почти половината от света живее с по-малко от 2 долара на ден. "Колкото и цинично да звучи, е по-добре да си крава в Европа, отколкото бедняк в развиващия се свят", саркастично коментира Стиглиц.

Фаталните последици от това състояние могат да се видят примерно в Индия. Съдбата на тази държава, която толкова иска да се прослави като съвременна компютърна сила, продължава да зависи от земеделската продукция. Основният поминък на почти 700 млн. от 1.2 милиарда индийци си остава земеделието и животновъдството. При това повечето селяни имат до 4 хектара обработваеми площи. За сравнение - в сферата на информационните технологии работят само 1.3 млн. индийци.

В началото на 90-те години Индия отвори границите си за глобалната конкуренция. За динамично развиващите се промишлени отрасли това бе благо, но за селското стопанство се превърна в беда. Производителите на памук просто бяха лишени от средства за съществуване.

В същото време техните американски колеги, които са само няколко хиляди,



получават милиардни дотации от правителството.



Това е достатъчно, за да смъкват цените на световните пазари и да изтикат оттам милиони индийци. "Как може Индия да постъпва така с фермерите си", негодува 28-годишният Пракаш Госвами Павар, производител на памук от централната провинция Видарба.

Хиляди индийските селяни посягат на живота си. Нуждата ги кара да вземат заеми от кредитори при 7-процентна лихва месечно. С кредитите селяните купуват скъп генно модифициран посевен материал и средства за защита на растенията, които често са американско производство. Накрая обаче те затъват в дългове и отчаяни се тровят с пестициди. Бащата на Павар също е изпил смъртоносен коктейл от защитата на растенията.

В сравнение с такава трагична участ съдбата на аутсайдерите на глобализацията в индустиралните държави изглежда почти водевилна. Въпреки това трагедии не липсват. Вярно, тук хората се борят не да оцеляват, а да съхранят своето благосъстояние, до което са достигнали след многогодишен труд. Доходите им не нарастват - напротив падат. Все повече хората живеят с малки заплати. Само допреди няколко години никой не би могъл да допусне това примерно в страната на икономическото чудо - Германия. Дори квалифицираните работници от заводите на "Опел" в Бохум или от концерна "Сименс" в Мюнхен са принудени само да отстояват това, което вече са отвоювали. Работната седмица става по-дълга, графикът на работа - по-гъвкав, работниците се отказват от 13-та заплата и допълнителни възнаграждения. Въпреки това живеят в постоянен страх да не си загубят работата.



Икономиката е в подем, но средната класа не чувства това



Тя вече може да бъде шантажирана. Евтината работа сила от Изтока е на прага. Когато предприемачите и профсъюзите обсъждат новите тарифи, край масата на преговорите незримо "седят" новите конкуренти от Сайгон или Бомбай

Понякога само няколко километра разделят съперниците за работни места. Всеки ден автобуси сноват между Берлин и Полша. Те са натъпкани с кърпи и спално бельо от берлинските хотели. Полските перални привличат със своите цени. На служителите си те плащат 400 евро на месец, докато в Германия сумата е три пъти по-голяма. Така дори неголеми фирми за пране изпитват на гърба си глобалните промени. Техните служители са подплашени не на шега. Който не знае колко ще печели утре и дали изобщо ще има работа не е склонен за взема важни решения - да си купува жилище и да гради семейство.

Впрочем не по-малко уплашени са и служителите в големите компании. След 2005 г. ръстът на чистата печалба на 30-те най-големи компании, по чиято капитализация се изчислява индексът DAX, стигна двуцифрени числа.



Милиардните печалби обаче не гарантират запазването на работните места



- в това се убедиха сътрудниците от застрахователния гигант "Алианц" и "Сименс". Цели клонове, които не носят планираните от ръководството печалби, могат да бъдат съкратени.

Днес в света на предприемачеството нравите са станали много по-безчовечни отпреди, констатира кардинал Карл Леман от Майнц. По думите му в компаниите нараства "ново бездушие".

Сред работниците се засилва усещането за беззащитност - заради постоянно променящите се идеологии на техните фирми, проповядвани от консултантите, но най-вече заради текущите интереси на топмениджърите. Тях пък ги притискат финансовите пазари и безразсъдните планове за доходността. Големите инвеститори, които въртят многомилиардните фондове, диктуват нови правила.



Години наред вече не расте номиналната заплата



До работещите достигат все по-малко пари. Който преди е печелил добре, сега получава още повече. Според изчисленията на Германския институт за изследване на икономиката през периода 1994-2004 г. средният нетен доход на 10% от работниците с най-ниска заплата е нараснал от 1030 до 1050 евро. В същото време на елитните 10% от работещите нетната заплата направо е скочила от 5300 до 6200 евро.

Този феномен се вижда в много държави - разликата расте навсякъде, дори в Япония. Там понятието "общество на различията", въведено от социолога Масахиро Ямада през 2006 г., бе обявено за "дума на годината". Тя не слиза от устата на японците. Този термин обозначава социалните промени, които тревожат хората в една страна, където повечето жители се смятат за средна класа.

Сосуму Тадай е бил представител на средната класа до миналия декември, когато получил съобщение за уволнението си. Той винаги е считал, че работата и кариерата са му подсигурени едва ли не пожизнено. Това внушение идва от традиционната японска корпоративна култура. Днес обаче в Япония това неписано споразумение вече не съществува. Чрез агенциите за трудоустройство фирмите наемат работници на непълен работен ден - те заместват щатните служители. Грамадна армия от евтина работна сила конкурира предишната средна класа. Наричат ги "фритери" - от английската дума free и немската Arbeiter.

-------------

* Продължава в утрешния брой