Когато преди месец премиерът Сергей Станишев пусна идеята за създаването на Агенция за национална сигурност (АНС), прогнозирахме, че няма да мине без явни сътресения, подмолни процеси, кадрови промени и съответно здрав отпор. Ето вече се случва. Дори по-рязко и шумно от предвижданото.

Въпросът не е да се тупаме в гърдите за сбъднати пророчества, а да покажем логичната и постоянно действаща верига, както и случващото се в света на специалните сенки, в каквито се превърнаха службите през последните 17 години.

След обявяването на идеята за АНС в сектора буквално кипна.

Съвсем неочаквано военният министър Веселин Близнаков внесе в правителството предложение за освобождаването на шефа на военното контраразузнаване и на военната полиция ген. Орлин Иванов. Той оглавяваше тази служба от началото на 2000 г. Официално не стана ясно нищо - сам ли е поискал да си отиде или Близнаков се разправя с него. Неофициално обаче се появиха спекулации. Иванов бил против идеята за АНС (в лансирания вариант от премиера в агенцията ще влязат структури от Министерство на отбраната - разбирай ВКР, от МВР - вероятно т.нар цивилно контраразузнаване или, казано иначе, Национална служба "Сигурност" и от финансовото министерство - финансовото разузнаване). И просто бягал преди вятъра. Оказа се, че той вече си е подсигурил и друга работа - шеф на охраната на най-голямата банкова група в България. Останалите догадки сочеха за сериозен конфликт между Иванов и Близнаков, за спиране на преписки и сигнали, за неизпълнение на задачи и поръчки и какво ли още не. Факт е обаче, че един от най-дълго просъществувалите на шефски пост на специална служба си отиде. Затишието измамно. Тепърва оттам ще изскачат любопитни факти - и за модернизацията на армията, и за продажбите и замени на имоти, и за обществените поръчки за храни, дрехи и строителство.

После дойде ред и на



още една странна кадрова случка



в сектора за сигурност. Бившият директор на РДВР-Пазарджик (сега се нарича Областна дирекция на полицията) Жоро Стоицев бе сложен начело на възловата специална служба Дирекция "Оперативно издирване" (ДОИ) към МВР. Всъщност според закона за защита на класифицираната информация извън разузнаванията - външното и военното, контрарузнаванията - цивилното и военното и НСО, само ДОИ и "машината за подслушване" - Дирекция "Оперативно-техническа информация" (ДОТИ), принадлежат към службите за сигурност. Те са отделени от службите за обществен ред - пожарна, полиция, жандармерия и др.

Затова трябва винаги с много внимание да се наблюдават точно ДОИ и ДОТИ. Още повече, че и двете служби неведнъж са били атакувани, че събираната от тях много и деликатна информация се използва не по предназначение и по закон - било за лични, икономически или политически цели.

Преди няколко месеца вътрешното министерство само обяви, че министър Румен Петков е подписал заповед за уволнение на двама служители на Дирекция "Оперативно издирване" (ДОИ), защото извършвали нерегламентирани действия, изпълнявали поръчка в интерес на частно лице.

ДОИ е може би най-тайната служба не само в МВР, ами и в държавата. На нея се разчита в най-тежките случаи - терор, убийства, организирана престъпност, отвличания. Това са тайни хора - следят, дегизират се, ходят като любовни двойки. Подготвени са повече от добре. И ако мръднат в частното или стъпят накриво, то



биха могли да направят луд всекиго - и политик, и бизнесмен



Затова сътресенията в нея имат страховити последствия. Не само за службата, а и за сектора, и за държавата. А такива очевидно са налице. Първо през януари нейният тогавашен ръководител - Огнян Атанасов, бе странно и бързо пенсиониран. Той се опита да каже нещо публично, но така и не посмя да бъде пределно ясен. После временно бе назначен Васил Илиев, дългогодишен служител в дирекцията. И когато се очакваше той да оглави службата, изведнъж процедурата бе прекратена и начело бе сложен Жоро Стоицев. Той може и да е най-големият професионалист, но не могат да се пренебрегнат две тъмни случки от Пазарджик. Едната е с проблемите около разследването на зверското убийство на сестрите Белнейски, чиито извършители още не са открити. Другата пък с нелепото убийство на 68-годишния гъбар Георги Божанков край Велинград, извършено от полицаи. Назначението на Стоицев е смущаващо в момент, в който



целият сектор се гледа под лупа



Сериозното раздвижване в сектора се допълва и от скандала в Националната служба за охрана. Пак изненадващо бе уволнен подполковник Николай Марков. Той хвърли бомбата, че хора от службата са събирали от 2002 г. насам нерегламентирано информация за държавници и политици, които са охранявали. Той стигна и по-далеч в твърденията си, като обяви, че държавни гардове са били шантажирани заради техни издънки, за да следят и докладват с кого се среща, къде ходи, какво пие и яде охраняваният обект-държавник. Информацията била събирана в самата служба и била използвана с политически цели. Ръководството на НСО веднага отхвърли обвиненията на досегашния си служител и ги нарече безпочвени и накърняващи авторитета и достойнството на службата.

Но съмненията вече са налице и бяха подхванати и политически. Още повече, че тези съмнения не са от вчера. Много пъти е казвано, че тази служба просто не трябва да продължава да работи без закон. Тя действа по правилник, приет от Министерски съвет, а пък се води към президента. И фактически е безконтролна. А възможностите й да събира информация - и то най-деликатна и за най-важни хора, са практически неограничени. Покрай скандалите в службата през последните 10 години ясно се видя, че по никакъв начин не може да се установи обективен контрол. Викат ги в парламентарната комисия - в един период - за национална сигурност, в друг - по вътрешни работи и обществен ред. Говорят се някакви неща, вадят се скандални факти и накрая всичко се покрива.

Както във всички служби всъщност. Защото подобно нещо се получи и в Националната разузнавателна служба (НРС). И покрай архива, и покрай самоубийствата, и покрай дейността й. Именно тези две служби работят в пълен законов вакуум. Те са включени в преходните разпоредби на закона за отбраната и въоръжените сили, където пише, че назначенията в тях минават по Правилника за кадрова военна служба до приемането на специални закони за тях. И така години наред. И никой не посмя да приеме такива закони. Винаги, когато се посегне към тях, в целия сектор за сигурност и в държавата изобщо



закипява



В случая основната причина за напрежението е и идеята за агенцията по сигурност. Обяснението е само едно - че самите структури нямат интерес от промяна на статуквото. Защото само като се заговори за изваждането на НСС от МВР и започват цирковете. Вътрешният министър тръгна да обяснява, че това би било скъсване на пъпната връв, че това ще е груба грешка. Независимо че е пълен абсурд НСС и пожарната да са под една шапка. И защо му е на МВР контрарузнаване, като функциите са му други? А само си представете, ако се заговори или пък се тръгне към варианта в бъдещата агенция да бъдат вкарани например и НРС, военното разузнаване и НСО. Със сигурност



ще падне и правителството, а парламентът няма да изкара целия мандат



Допълнителен драматизъм на момент придаде решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от миналата седмица, според което България не е създала никакви законови механизми за защита от нерегламентирано и организирано от държавата подслушване. Законът за специалните разузнавателни средства буквално бе направен на пух и прах. И докато той не бъде променен, всеки може да се позове на решението на съда и да осъди България. Всъщност много пъти сме критикували несъвършенствата на този закон, както и регламента за подслушването.Това са го правили и няколко парламентарни комисии и прокуратурата, при чиито проверки бяха установени драстични нарушения и пробойни. Но до момента и въпреки всички политически скандали и тук статуквото се брани със зъби и нокти.

През последните години у нас се случваха гейтове с активното участие на специалните служби, които биха съборили всяка власт във всяка демократична държава. Представяте ли си някъде да е установено, че министър, журналист, политик е подслушван нерегламентирано и това вече да минава като нещо нормално? Или пък, където хора от специалните служби използват най-тайната служба, за да работят частно? Или да се подслушват премиерът или главният прокурор? И в крайна сметка това да бъде оставяно без последствия. А да се вдига шум до небесата, ако се иска службите да докажат за какво са изхарчили милионите, които им се дават от бюджета, когато се иска да бъдат вкарани в законова рамка или пък им се засягат по някакъв начин правомощията.

Ако държавниците не посмеят и този път да направят дълбока реформа в службите, излиза, че те са просто обикновени оперативни работници и нещатни сътрудници на същите служби.