- - - - - - - - - - - - -

Квартал Въбел, Търговище, 40 градуса, 40 дни от началото на стачката. Строеният с пари на държавата път към заводите на "Шишеджам" е блокиран от полиция. По нечия заповед униформените бранят асфалта от краката на малкото неотказали се в проточилия се протест работници. За гиганта "Шишеджам", както обича да се нарича самият холдинг, случващото се на безопасно разстояние от входа му е беззаконие и знак за лош инвестиционен климат. Знакът според работниците е друг - "220 млн. щатски долара, инвестирани в страх".

- - - - - - - - - - - - -

Макар че институциите упорито продължават да мижат за случващото се в четирите стъкларски завода, събитията са показателни за много неща. Приказката за големия инвеститор, който ще спаси Търговище от безработицата, се оказа тъжна, а героите в нея - и гигантите, и онези с малките ръце - грешници.



Ухажваният инвеститор



Много дитирамби изпя на големия холдинг властта. И преди, и след стъпването си в България "Шишеджам" се сочи като образцов пример за крупен инвеститор. Правителството му подари безвъзмездно 840 декара държавна земя, прокара съпътстваща инфраструктура за 13.5 млн. лв. - пътища, канализация, електроенергия, че дори и ЖП-то постави рекорд по бързо и безвъзмездно удължаване на линия.

"Шишеджам" на свой ред зарадва добрата държава с добри резултати. Печалбата за 2006 г. надхвърли с близо 250% тази от 2005-а, достигайки 17 млн. лв., а за 2007-а се чакат нови 20% ръст в продажбите.

Някъде между графите със сочни резултати трябва да е позатънала другата цел на занятието - измъкването на Търговище от тресавището на безработицата. На теория държавните подаръци за "Шишеджам" имат социално алиби - подпомагането на регион в тежко положение. Търговище продължава да фигурира в списъка с общините с безработица, надхвърляща с над 50% средното за страната. Точно затова "Шишеджам" е освободено от корпоративен данък и точно затова предпочете Търговище пред по-жизненото Русе. Тоест на хартия метаните пред инвеститора се правят в името на работника. Той е много изпотен, не особено щастлив и умерено страхлив.



Особености на производството



1400-1500 градуса. Такава е температурата на топене на стъклото, разказват работниците. Заради огромната пещ за стапяне на пясъка температурите в работните помещения надхвърлят 60 градуса. В голяма част от производството се отделя стъклен прах, а на част от работниците са раздадени противогази, защото при боядисването на огледалата се ползват бои и се отделя много амоняк.

Срещу това наетите около 1080 работници се разписват срещу заплати от 280 до 480 лв. Има и бонусна система, но под условие. За управата на завода това е напълно достатъчно, за работниците - не.

Ниски или нормални са тези суми е въпрос условен, но съвсем уместен в отношенията между работодател и работници. Поставянето му обаче прерасна в тотална преса от страна на гиганта инвеститор, а синдикатите за пореден път лъснаха със странно поведение. Как едно нормално искане за по-високи заплати стигна до заплахи за спиране на инвестициите в България и натиск за променяне на един от най-важните закони у нас - трудовите?

От януари датират опитите на синдикалната организация на КТ "Подкрепа" в заводите да започнат преговори за повишаване на заплатите. Заради неслучващите се преговори синдикалистите издигнаха на инат искане за 150% увеличение на заплатите, а заводът предложи 2%. После исканията на работниците паднаха на 100%, но преговори няма. Междувременно "Шишеджам" се сдоби с предимство на местна почва - решение на окръжния съд, че стачката е незаконна, и тръгна да громи на национално ниво Кодекса на труда и закона за уреждане на колективни спорове. Какво в правилата не допада на инвеститора?



Обратен ефект



"Тази стачка е продължение от стачката през 2006 г. Тогава предишната синдикална организация направи компромис, от който сега си патим", признават работници. През 2006 г. след незаконен протест синдикатът се съгласява на компромисно предложение от "Шишеджам" за 10% увеличение на заплатите и допълнителен 10- процентен месечен бонус при добра оценка от началника. Чувствително се вдига и добавката за извънреден труд - от 7 на 32 стотинки на час. Тези условия са вписани в колективен трудов договор със срок на действие 2 години.

Именно издигането на нови искания броени месеци по-късно вбесява управата на заводите. Недопустимо е при вече подписан колективен договор да се вдигат стачки за променяне на условията, оплаква се в жалбата си до съда инвеститорът. От "Шишеджам" изтъкват и странното настояване на синдикалистите за отмяна на въведените бонуси за всички, които не членуват при тях.

Съдиите попарват бизнесмените за правата на работниците. Колективните договори могат да се предоговарят независимо от срока, за който са сключени, заплатите не са замразени, изтъкват в решението си те. Останалата част от документа обаче е прелюбопитна. Съдът хем приема, че няма доказателства болшинството от работници да са съгласни с провеждането на стачка, хем признава, че стачка тече и в нея участват значителен брой работници. Хем твърди, че работодателят не е знаел за исканията, хем споменава за пращани, но неоформени по правилата писма.



Стачкоизменници и корпоративни съмишленици



Въоръжен с оспорваното в момента решение на търговищкия съд, "Шишеджам" тръгна на национална война в защита на работодателите. Инвеститорът обяви, че замразява инвестиционните си планове и ще се бори за промени в законодателството заради прекомерните права на пролетариата. На помощ веднага му се притекоха и други крупни работодатели. В официално становище Конфедерацията на работодателите изтъкна, че исканото увеличение от 100% многократно превишава инфлацията, а държавата, наляла милиони в частното предприятие, официално обяви, че ще стои настрана от спора.

Така с течение на дните бездействието на институциите и някои неподлежащи на доказване тактики броят на протестиращите се стопи. 688 са подписите под неиздиреното от търговищкия съд решение за обявяване на стачката, 50-ина са останали да протестират днес. Те се приемат за пътници, тоест безработни.

"Тактиката на "Шишеджам" е разделяй и владей. Само около 100-ина от работниците са от Търговище, а всички са от други населени места - за да не протестират. За това ли държавата им подари земята и пътищата?", недоумява Юлиян, който допреди месец е отговарял за почистването на матриците за чаши. Той недоволства, че взима 417 лв. при около 900 лева заплата за същата дейност в заводите на компанията в Турция. Елтехникът Петко пък разказва, че много от хората са се отказали да стачкуват, защото имат взети заеми от банките и не могат да ги покриват.

С покачването на термометрите и пристигането на вицепрезидента на "Подкрепа" Димитър Манолов ситуацията в 40-ия ден от стачката се сгорещява. Мълчаливата полиция в крайна сметка отстъпва пред правото на гражданите да ходят по българските улици и множеството се изсипва пред завода. Тук слънчасалите работници засядат незаконно, но решително пред камионите в напразно очакване на преговори. Вместо това идва друга вест - работното време на първа смяна се удължава до 12 часа вечерта, автобуси с нови работници няма да идват. И този път покорни и недоволни няма да се срещнат. Подобно на доброто желание на държавата и реалността.