Визитка

Юрий Асланов е роден през 1951 г. във Варна. Завършил е икономика в София и социология в Москва. Секретар е на Института за социална интеграция и управител на частната социологическа агенция АФИС. Автор е на няколко десетки научно-изследователски публикации - книги, монографии и студии, както и на повече от хиляда публикации във всекидневния и периодичния печат. Член е на Висшия съвет на БСП.



- Г-н Асланов, защо според вас Сергей Станишев не успя да отстрани от изпълнителното бюро Румен Петков и Румен Овчаров - смелост ли не му достигна или вътрешно-партиен ресурс?

- Не допускам, че е имал намерение да прави това. Все пак промяната на това изпълнително бюро става по средата на мандата на Висшия съвет и преди редовния конгрес.

- Очакваше се двамата да бъдат отстранени, което трябваше да е знак, че Станишев действа самостоятелно и с твърда ръка?

- Аз лично не съм очаквал такива неща и съм го споделял предварително. Защото това би било признак на неуравновесеност, а досега той не се е проявявал по такъв начин.

- След като лидерът на БСП може и без заместници в партията си, защо не предложи премахването им по-рано, когато се съставяше кабинетът например?

- Тогава темата беше промените в кабинета, сега е друга.

- Може ли да се каже, че в новото бюро Станишев има повече свои хора?

- Трудно ми е да преценя това, но смятам, че и на него му е трудно. Новите попълнения дават надежда, че е възможно партията да активизира дейността в посока на отварянето си към по-активните възрастови прослойки.

- През изминалата седмица излезе докладът на ЕК, но и този път страната ни не даде достатъчно доказателства на Брюксел за борбата с корупцията и организираната престъпност. Но там не са ни много гневни от това. Докога мислите, че българските власти ще се ползват от този комфорт?

- По този повод имаше една много точна фраза, не помня кой я употреби, май Сергей Станишев. България влезе в Европа такава, каквато е. С всичката си неподготвеност да участва пълноценно в европейската интеграция. Сега не мога да преценя дали ние повече искахме да влезем или европейците. От една страна, ние твърдяхме, че сме готови или всеки момент ще бъдем готови, от друга - Европа очевидно се правеше, че ни вярва и искаше да бъде лъгана. Никой не си е правил илюзии, че България за броени месеци ще стане европейска държава. Корупцията е един от много частните случаи и съвсем не най-важният. И не най-големият проблем от нашата неготовност да се впишем в ЕС и европейския контекст. Но, разбира се, трябва да говорим и за това. Има много по-важни направления, които очертават гигантски проблеми на нашето изоставане, и те са най-вече в сферата на зле функциониращите социални системи.

- Смятате ли, че Европа иска още да бъде лъгана?

- Очевидно да. Защото пак казвам, че не мога да преценя кой повече се нуждае - като че ли Европа повече от нас, отколкото ние от нея. А и практиката, общо взето, го доказва. Поне на първия етап от Европа идват повече проблеми, отколкото ние й създаваме. Защото корупцията и престъпността са проблеми и на Европа. Много обичам, когато от Брюксел говорят за корупция. Когато Европейската комисия се тресе от корупционни скандали, кой от кой по-голям, нашите в сравнение с брюкселската корупция приличат на пионерски хор. Или когато Англия говори за престъпността в България, също е много смешно. Да си погледне статистиката. Но така или иначе има различни политически съображения - "за" и "против" - и те понякога избиват в едно медийно говорене, в това число и в европейски медии. Което във всяко едно отношение създава превратно отношение за приоритетите. Нашите приоритети не са в областите, в които ни критикуват.

- Очаквате ли след доклада на ЕК отново да се разгори скандалът по оста Александров-Овчаров?

- Не.

- Защо според вас Овчаров си тръгва от министерския пост, без да стане ясно какви са мотивите? Какво точно премълча премиерът Станишев?

- Не знам. Овчаров си тръгна, защото общественото мнение беше формирано в посока на силен натиск той да си отиде. Просто беше създадено високо подозрение към корупция. И макар да не се доказа, с това обществено мнение не можем да се борим.

- Според вас има ли криза на лидерството - от едната страна е Станишев, който не смее да каже защо сменя министрите и зам.-министрите си, от другата е Симеон Сакскобургготски, който трудно овладява партията си?

- Има криза на доверието в политиката, в институциите, в партиите. Криза на лидерството не съм сигурен, че е точната диагноза на проблема. Защото много партии сменяха лидери често, но нито един проблем не си решиха по този начин. Така че генезисът на недоверието в политиката и политическото е много по-дълбок и не касае отделните личности, които формират политическия елит.

- Според вас изчерпан ли е ресурсът на доверие на този кабинет?

- Не. Можем да говорим за изчерпан ресурс, когато мнозинството от българските граждани желаят не отделна смяна на министри, а извънредни парламентарни избори. Засега тази група е в малцинство.

- В момента какво точно очакват гражданите от правителството?

- Най-голяма е групата на тези, които имат конкретни критики към отделни членове на кабинета и желаят да се сменят отделни министри, но не и като цяло кабинетът. Не бих могъл да кажа, ако се сменят двама-трима министри, дали няма да се появи ново искане за смяна на други. Но преобладаващото мнение е, че ако се сменят определени хора с други, по-честни и неподкупни, работата ще потръгне напред. Разбира се, това е илюзия, но тя постоянно вирее.

- И дава нов кредит на доверие за известно време?

- Дефицитът на доверие може да се запълни само със силни политически инициативи, които водят до реално подобрение в социалния статус на гражданите.

- Според вас правителството ще успее ли да овладее социалните искания за по-високи заплати?

- Аз лично се надявам, че ще успее, защото, ако не успее, сценарият, по който ще се развие ситуацията в България, е много мрачен.

- Кабинетът не се ли забави твърде много с категоричната си позиция с колко може да увеличи заплатите?

- Правителството тази година не може да каже нищо категорично в посока на удовлетворение на исканията по начина, по който те се формулират. И не бива да го казва. Може само да набележи някакви актуализирани мерки в посока на подобряване на условията и на икономическата среда.

- Има някакво вътрешно противоречие в правителството - от една страна, червените министри говорят за нова политика със значително увеличаване на доходите и подобряване на жизнения стандарт, от друга - либералните партии искат затягане на финансовата дисциплина. Това не създава ли объркване сред хората?

- Не знам дали създава объркване, но горе-долу очертава разликите в концепциите за управлението - едната е лява, а другата - дясна. И тези разлики стават все по-отчетливи. Спорът навлезе вече в конкретни политики - за данъци, за пенсии, за социално подпомагане, за доходи. Малко или много това изважда на преден план идейни противоречия, които досега като че ли бяха потискани, но те си съществуват. Особено между избирателните корпуси на БСП и НДСВ.

- От утре започва ефективна стачка в "Пирогов". Смятате ли, че президентът ще бъде поставен в ситуацията да избира дали да подкрепи протеста на лекарите, или принципно да застане зад правителството? Той беше поканен да стане патрон на този протест.

- Надявам се, че няма да приеме, защото не е негова работа.

- Добър ход ли е намерението на правителството да се противопостави на лекарския протест с цялата строгост на закона?

- Ако правителството остави и сянка на съмнения, че може да удовлетвори тези искания, но не иска, можем да го съдим морално. Но ако правителството се огъне пред стачната вълна и започне да удовлетворява тези искания, без да има финансови възможности, ще преживеем отново кризата от 1996-97 г.

- Кои са най-важните въпроси пред БСП до местните избори?

- Има само един важен въпрос - да спечели изборите. Единственото, което трябва да направи БСП, е да излъчва морално единство и стегнати структури, които са решаващи за успеха.

- Една лява партия обикновено печели избори, като развързва торбата със социални обещания. Това ли трябва да се случи през септември и октомври?

- Една лява партия може да спечели избори, когато повечето от гражданите са убедени, че политиката трябва да се прави през държавата и през опции за солидарно действие. Нито една партия не може да спечели със социални обещания.

- За изборите за европейски депутати БСП обеща доста неща?

- Те бяха преповторени в някакъв вид и на конгреса. Зад тях стоят вече по-точни разчети в сравнение с времето, когато БСП беше в опозиция и се изхвърли за много неща поради липса на информация. Но така или иначе кампанията за евроизборите беше подменена с корупционния скандал.

- Какво мислите за поредната битка за Кърджали, одобрявате ли обединението на всички партии в града срещу ДПС?

- Не могат да се правят изводи на база на ситуацията в една община, доколкото и на предишни местни избори сме виждали всякакви нелогични коалиции.

- И все пак Кърджали е емблема за това как една политическа сила е успяла да настрои всички останали извън електората й срещу себе си?

- Ако говорим за ДПС и ако това е успяла да направи тази политическа сила, може би обединението срещу нея е естествен рефлекс. Но аз лично се надявам да не се стигне до етническо гласуване.

- Това опасно ли е?

- Опасно е, разбира се, особено на Балканите.

- Възможно ли е според вас ДПС, "Атака" и ГЕРБ да седнат на една маса по места?

- Аз не бих изключил нито една хипотеза, когато говорим за местни избори, но това ще има дългосрочни негативи, които ще се отразят на политическата система и на доверието в нея като цяло.

- Според вас БСП трябва ли да пречи по места нейни структури да се коалират с "Атака" и ГЕРБ?

- Ако БСП я разглеждаме като ръководство на партията, а не като цялостна организационна структура, мисля, че каквото и да каже ръководството, няма да успее да повлияе на местните организации. Във всяка община ситуацията е сама за себе си.

- Смятате ли, че БСП има достатъчно силен кандидат за кметските избори в София, който да излезе срещу Бойко Борисов и да спечели?

- Не знам. И наистина всичко зависи от личността, дали ще се яви подходящ кандидат, дали ще бъде припозната кандидатурата от БСП, но не само от нея, защото БСП самостоятелно не може да спечели местните избори в София. Ако има такава личност, не изключвам вероятност за успех.

- Според вас Румен Овчаров има ли шанс да се изправи срещу Борисов и да го победи?

- Самият Овчаров - не. Но ако под негово ръководство БСП в София успее да спечели, това ще бъде негов своеобразен личен успех.