Имам чуството, че са ми пробутали менте. Но няма съмнение - и етикетът на Европейската комисия е истински, а и промоцията насред брюкселската медийна сергия (телемостове, цял полк репортери, шум голям) ни лишава от съмнението: този е истинският, важният и дългочакан доклад за напредъка на България. Онзи доклад, който бил толкова прецизен, та трябвало да се редактира цял месец, чак до последния момент преди да бъде низпослан, а всеки нюанс да бъде отмерен с лингвистична микропипета. Въпреки кравешкия възторг, с който бе срещнат този папир у нас, всеки, който го е прелистил дори, стига да е имал капчица здрав разум е разбрал очевидното:



докладът не струва вниманието,



което му бе засвидетелствано. Претърпяха крушение всичките напъни на вестникари и коментатори да изцедят нещичко от него, ега запълнят отредените за важното четиво огромни медийни обеми. Не става, защото докладът бледнее на съдържание и страда от тотален дефицит на идеи. Остава ни да броим само колко пъти е употребена думата "прогрес" в съчетание с оценки като "незадоволителен", "недостатъчен", обнадеждаващото "умерен" или вдъхващото гордост "съществен". Нови идеи липсват. В стилистиката на банален бюрократичен преглед са изброени (както подчерта главният прокурор - не навсякъде точно и вярно) "мерките", изпълнените и недоведени докрай задачи. Вярно, че докладът е посветен на "съпътстващите мерки", т.е. онези, които бяха набелязани при приемането на България в съюза - администрацията на аграрните фондове, безопасността на храните, авиационната безопасност, съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. В него обаче



икономиката е незвергната



до бутафорен фон за административните мерки, които са във фокуса на вниманието. Сякаш целият проблем на отчаяно нуждаещото се от промяна селско стопанство се свежда до "акредитацията" на разплащателната агенция и градежа на интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК). Пак ще се прави одит (проверка) на системата за проверка. И ако не хареса Исак, комисията ще накаже чичо с доматите с орязване на 25% от предвидените разходи. Аналогично дълбокомъдрие и по останалите "мерки". И подробна раздумка около нарочения за



основен приоритет,



борбата с корупцията и организираната престъпност. Не ще и дума, важна е тази борба. Но не е главният проблем на страната. Истинските ни приоритети са бедността и причините, които я пораждат - ниската производителност и конкурентоспособност, бавното формиране на капитал. Не мога да споделя идеята, която ни предлагат натрапчиво: да се заведат колкото може повече наказателни дела срещу "публични и влиятелни фигури". Повод за радост било, че министър е подал оставка по повод на обвинения в корупция. Според мен наказателни дела трябва да се водят само срещу фигури с доказана вина. А в оставката на български министър нищо радостно не виждам, а само повод за тъжен размисъл. Другото е шоупрограма. Но коя



публиката на това шоу,



произвеждано от брюкселската Комисия. Само на пръв поглед изглежда предназначено за нас. Всъщност е за неспокойната аудитория на Стара Европа. Нея трябва да успокоят, че надзорният орган е уловил проблемите на новоприетите бедни страни и ги притиска с твърда ръка. Тук сценичната картина е ясна и повтаря познатия на запад от десетилетия образ на изтока: мизерия, безнаказани престъпни групи, корумпирана и мързелива бюрокрация. Екшън - наказване на лошите. Че в България престъпността е по-ниска от средната за "Европа 15" няма значение. Не е нужно да се посочва къде е тази организирана и чудовищна престъпност, която се рисува. Важното е образът да е познаваем, а сценарият да е продаваем на медийния пазар. Публичното мнение очаква от комисията да се бори с източното зло и ще е спокойно, ако вижда, че тя го прави. Напротив, ще се чувства излъгано, ако комисарите вземат да го убеждават, че



единствената ни вина е бедността,



а митичното източно зло е силно преувеличено (колкото е пресилена и историята за Влад Дракула, който пиел кръвта на невинни европейци). Същият стереотип на остра критика заради самата критика ни е добре познат. Той от години са практикува от така наречените "международни експерти" от Международния валутен фонд и Световната банка. Слава богу, че никой вече не им обръща внимание. Иначе те не спират фабриката за "анализи". Последно са нарочили корпоративния десятък. Той щял да попречи на бюджета да посрещне трудностите в първата година на еврочленството. Че десятъкът е увеличил с 50% постъпленията в хазната не се споменава. Това западният читател не го знае (а само той има значение за гьонсуратите - анализатори). И няма как да го разбере. Важно е фактът на безспорния успех да се подмине, дори да се рече на бялото черно. Иначе трябва да се обяснява по-трудното - защо, ако десятъкът в България е успешен, - същият почин не се приложи и на запад от Елба?