Късметът на столичани и тези, които живеят в столицата, е, че разполагат с Витоша. Свършва седмицата, качваш се в планината и те няма от големия град. Само за половин час (ако наистина дочакаш почивните дни и не запъплиш в пиковите петъчни часове). Лято, зима, обстановката все е различна от градската. Обаче има посетители и посетители. За едни раят са колелото, ските и "трамбоването" по скалите. По-земните пък припознават витошкия рай в чашката и салатката в приветлива хижа. Ей така, напук на софийските столови.

За последната категория има една абсолютна



паралелна реалност на Витоша



Нямаше си друга работа бившият вече шеф на следствието Ангел Александров, та писа на Висшия съдебен съвет, че учебната им база "Трендафила" на Витоша се била превърнала в "приют на пияници".

Предизвиканият дебат доведе до решение да се затегне контролът и външни лица в "приюта" да не се допускат.

А той си е обвит в мистерия. Пътят към "Златните мостове" освен с дупки е осеян и с различни табели (обяснено е коя хижа в коя посока, на колко километра и т.н. се намира). Почивният дом, или както по-късно се оказа - учебен център, "Трендафила", никакъв го няма на картата. Посоката е напред и нагоре. Точно там, където започва да се размеква почвата и да настъпват торфените поля, на кален кръстопът, между услужливи табели се мъдри малко ръждясало тенеке - "ПД "Трендафила >"

Зараждащата се оптимистична теория, че такова място все пак съществува, е окончателно потвърдена след няколко минути преход: "УЦ"Трендафила>".

След още няколко минути на трепетно очакване екипът ни от външни лица е на мястото. А то, без да подбира, ни посреща в цялата си прелест. Очевидно поддържаната и ремонтирана база е заобиколена само от гора, няма други хижи. Шумотевицата при нахвърляните по-надолу една през друга къщи, къщички и фургони е история.

Без никакви забележки ни



дадоха ключ за стая в "приюта",



но с уговорката да е само за една нощ. Вероятно на следващата щяха да идват "вътрешните", защото в момента липсваха.

Това, което вероятно е притеснило големия "стопанин", пожелал контрол на "Трендафила", се извършва изключително и само в единствената "Зала за хранене". Това всъщност е кръчмата, която има вид на служебен стол. И не само.

Стотинките за половин литрова кола са 90, за кафе 10, за бира 55. Качествените по-хард напитки се закръглят на 1,50 за 100 гр. Изглежда надценката от 5%, както бе съобщено на заседание на ВСС, привлича различни ценители. Именно за това магистратите обсъждаха да вдигнат ставката на 60%. Стигна се обаче до заключение, че такова увеличение няма да изплаши външните лица. Всъщност споровете във ВСС са малко не на място. Първо, Александров заяви, че кръчмата събирала пияници от околните села. Наоколо обаче села няма. След като поиска увеличението, зам. главният прокурор Христо Манчев се възмути, че така щели да страдат и магистратите. Върховната съдийка Бойка Попова пък заключи, че "и при 60% надценка пак ще има пияници". От магистратските слова излиза, че нарочените от тях "пияници" са по-заможни от следователите и няма да страдат от нови цени. Затова най-добре "Трендафила" да бъдела затворена за външни лица.

Още обаче е отворено.

Вечерта в "Трендафила" започва под звуците на "... и поръчвай, и поръчвай", за да стигнат до



"Кой сега до теб заспива"



и други родни певчески хрумвания.

Задушевната обстановка и в преносен, и в буквален смисъл кара новодошлите да се почувстват малко не на място. Около 20,00 ч. в залата има три заети маси. На две от тях клиентите допиват бирата, към третата приобщават четвърта и явно всичко тепърва започва. Празненството се оказа лично, за рожден ден. С изключение на питиетата, менюто също е лично.

Вероятно квалификациите на Ангел Александров за "Трендафила" са с друг претекст, но в този център определено има нещо смущаващо, което насочва към посочените определения. На фона на разливащите се почти безплатни питиета - алкохолни и безалкохолни, на посетителя му присяда, когато поръчва храна. Оказва се, че базата на следователите предлага само кебапчета, кюфтета, шопска салата и сухи мезета. Че храната не е на почит, или ако е, то е лукс, подсказва и сервирането на емблематичната шопска салата - в чиния за фъстъци. Но пък за 2 лева! Е, за хижа в планината и тази цена си заслужава. За справка, в много по-примитивни станции в Рила за 5 лв. се консумира бира и сандвич.

И в това отношение в "Трендафила" по-открехнатите са намерили народно решение. Предварителна уговорка позволява внасянето на всякаква храна, че и домашен алкохол. Е, сигурно и това си има цена, но изглежда тези практики



не се харесват на претенциозните магистрати



Екипът на "Сега" бе уведомен от персонала, че причина за различното меню на голямата компания - вариации с агне, е предварителната заявка. Малко преди полунощ в просторната иначе зала за хранене купонът е в разгара си - обилно се разливат налични червени вина и мастика. Далеч от хорския слух хитовите изпълнения могат да смутят само горските животни. Масите се съединяват, празненството се разраства. Следват дори и плахи опити за танци. В малките часове на новия ден всичко приключва в добро настроение и без ексцесии.

Стаите за нощувка пък още повече се доближават до нивото за представители на властта. Пак на добри цени - 12 лева на легло, почиващият получава всичко необходимо за един приятен уикенд. Стаите не са големи, но пък явно скоро са ремонтирани. Обзавеждането също изглежда ново. Допълнителна екстра е кабелната телевизия, макар че лятото в планината може да се оползотвори по много други начини.

Че мястото е по-различно, показва и сутринта. Тя всъщност не е по-различна от вечерта. Или поне тази, на която екипът ни беше свидетел. Разликата е само в менюто. По принцип персоналът на заведението предлага страхотни омлети. Едни от последните купонджии обаче успяха на спокойствие да тушират и евентуалното главоболие с агнешка чорба за закуска.

Малко преди обяд гостите освобождават стаите за вътрешните лица, които са додрапали до своя център. Музикалното оформление обаче не се променя и купонът в "Трендафила" продължава.