---курсив---

Исак се обажда на леля си:

- Лельо Рахел, утре ще ти дойда на гости.

Лелята отказва:

- Не идвай, Исак. Не те ща. Последния път, като ми гостува, от вкъщи изчезнаха 10 шекела.

- Лельо, ти в ред ли си? Нима мислиш, че ще ти посегна на портмонето?

- Абе не, не си ги взел. Аз си ги намерих после. Но лошото чувство остана.

-----край на курсива------



Един ром се яви да предложи услуги в много широк строителен спектър - бутане, разваляне, потягане, укрепване, зидане, препокриване, превоз и т.н., в селото, където се бях озовал за кратко по прищявка на лятото, хобито и кръвните си връзки.

- И да знаеш, не краднем! Не че не можем, ама си държим на името! - подхвърли ромът на изпроводяк.

Щях да забравя това бързо, ако по-късно в разговор с хора от селото те не бяха потвърдили - човекът работи добре и не са се чули лошави неща за него и помагачите му.

А през последните дни, месеци и години чух толкова лошави работи за именити хора, че си помислих - ето един човек с дръжки към името си; я да го фотографирам, преди да се е изгубил.

Стават странни неща. Родът на занятията ми налага общуването с най-различни люде както от високите, така и от низките етажи на социума. С притеснение ще ви споделя, че при огромната част от общуването си с хора от икономическия, политическия, па и културния понякога елит, често съм изпитвал интуитивното, но много силно чувство



за близост до криминалното



Обхващал ме е просто ей така усетът, понякога силен като мълния, друг път потискащ като постоянен главобол, че тези хора са престъпвали закона нееднократно, продължават да го престъпват, ще го престъпват без никакви угризения и утре. И - нещо повече - тази им житейска характеристика служи за нещо като спойка помежду им, валидира съобщничеството им.

Съзнавам, че тези думи, хвърлени с широка шепа, са без покритие - прах по вятъра. Дай имена и факти, ще каже някой с нереализирани прокурорски заложби.

Ще каже, но аз ще му отвърна, че тези неща и на мен не ми се дават, освен когато се дадат контролирано. Иначе само се усещат - като мътилка и дълбоководна мъгла. С имената и фактите дори прокурорите се справят крайно несигурно; какво остава за останалите от нас.

Иначе хората на мътилката са като всички - гледат деца, пият кафе, казват "благодаря" и "моля" (щом се наложи), спазват правилника за движение по пътищата (когато им се спазва) и си плащат данъците (в умерени граници).

Но аз съм притеснен. Притеснен съм, защото тези ми настроения не са плод на лична параноя и интелигентски неврастении, а са горка - уви - истина. И парченца от чудовищния осмоног лъсват в пъзела на действителността само случайно - я някой се обидил, я друг записал, пък не му платили, я трети искал да клати статуквото, а четвърти - да го крепи. Тогава се задействат и до нас стига нещо благодарение на всички разрешени, неразрешени и "специални" средства.

Примерно погива човек. Не какъв да е, а уважаван. Собственик на голям баскетболен отбор - ЦСКА. Росен Барчовски твърди, че той и само той, погиналият, е "вдигнал летвата" в отбора, дал пари, оправил нещата.

Дни след катастрофата на човека се оказва, че въпросният Бояджиев (приел звучния еврейски псевдоним Коен) трябвало да връща гигантски суми, а не го сторил. И с въпросната "Коен-груп Ню-Йорк" Барчовски нямал никакъв досег, нищо че са му собственици. А бизнесмените - тоест кредитодателите Коенови, не искат да вярват, че смъртта на уважаваната спортна и стопанска фигура ги е разделила от парите им и не само си ги искат, ами твърдят - умрелият е жив! И е мошеник освен това!

Или друг случай - виден доктор води колегите си на бунт срещу ниското заплащане и унизяващите съсловието условия. Той води, а една телевизия вади негов моабет отпреди 3 години с несебърския наркобос Димитър Желязков-Очите. В разговора докторът



съветва боса как да се скатае от преследване,



като симулира симптоми на тежка сърдечна болест.

Аз, че говорих с този, говорих, но не съм го съветвал - обяснява докторът. И твърди - "гласът е мой, ама думите не са."

Дали е негов, или не е, какво ще докаже експертизата за втория и ДНК експертизата за първия случай, ние може да узнаем, а може - не.

Но че сума ти престъпници се скатаха от правосъдието поради болести, е факт. Този факт ни извади очите дотам, че случаят с Митьо Очите е само щрих към мафиотския пъзел - престъпление и правосъдие са се вплели в единен мекотел танец на дълбоководното съешаване, а чиновници, лекари, митничари, пиар агенции и дори сериозни академични фигури консултират, бабуват, ибрикчийстват, кумуват, услужват, хихикат, подпечатват и пеят на ушенце край този монструозен организъм на съвремието ни.

Щяхме ли да узнаем за доктора, за Коен, за Топлото, за яхтата, за прокурорите или за сто други парчетийки, ако посветени засегнати не нарушеха обичайната дискретност на този организъм?

Не. Хората на мътилката управляват и потоците информация - към медиите отива главно това, което е решено да отиде. Главно това, което "е поръчано". Тази теза много ми напомня какво твърдеше един от мафиотите - Иван Тодоров-Доктора: "Нищо не може да ме спаси, ако са ме поръчали". За убиване, де.

И сленгът, както виждате, е сходен.

А за нас какво остава - лошото чувство. (виж епиграфа) Така се случва в ситуации, когато тези с име не са за държане, а тези с държеливи имена трябва да ги търсим из селата.