Когато интернет започна да навлиза в масова употреба в средата на 90-те години, най-смелите ентусиасти предричаха, че само след няколко години човек ще живее в глобалната мрежа. Разбира се, става въпрос за западноевропейски и американски ентусиасти, които са имали предвид своите общества. Те вече са постигнали мечтаното.

Съвсем друга е ситуацията у нас. Т.нар. "електронно правителство" скоро няма да се случи, въпреки че от години там се наливат милиони. Преди една седмица за трети пореден път бе отложен стартът на единния електронизиран търговски регистър, който трябваше да се заеме с фирмената регистрация и до който всеки би трябвало да има достъп. Преди дни се разбра, че и Националната агенция за приходите и нейният партньор - френската фирма "Бул", не са успели да изградят навреме единната електронна данъчно-осигурителна система. Така българинът още дълго време ще се реди по опашки и ще си хаби нервите с некомпетентни и груби чиновници.

Интересното е, че



забавянето е само при държавните институции.



Частниците нямат нито време, нито пари за губене, тъй като ги притиска конкуренцията и не могат да си позволят да изпуснат клиенти. Например вече всеки българин може да управлява парите си почти напълно през интернет - системата e-pay позволява плащане на задължения за ток, вода, парно, телефон, банкови преводи, пазаруване и т.н.

Държавата обаче приема гражданите като даденост и няма стимул и желание да се бори за тяхното благоразположение. У нас няма нито едно ведомство, което да позволява дистанционно да се направи нещо повече от елементарна справка. Дори тези услуги се изчерпват с две-три: от сайта на НОИ може да се види дали здравноосигурителните права не са прекъснати, а от сайтовете на НОИ и НАП - да се направи справка за внесените социални осигуровки. Може да се подаде и данъчна декларация по интернет, а счетоводителите могат да пращат редовните си отчети за трудовите договори и да правят справки за внесеното ДДС. През интернет могат да се платят и всички видове данъци, но гражданинът предварително трябва да знае точно колко дължи - системата не дава тази информация, въпреки че процедурата по регистрация в сайта на НАП е досадно дълга и подробна.

Още по-зле е положението с глобите - там тайната е толкова всеобхватна, че човек може години наред да си живее глобен, а да не знае с колко точно и къде да плати. Разбира се, сайтът на НАП дава възможност да се плащат и глоби, но ако човек предварително знае кода на институцията, която го е глобила, и сумата.



При хората с пагони положението е направо отчайващо



Там опазването на всички видове тайни е взето толкова насериозно, че МВР например предлага една-единствена електронна услуга - справка дали нечия лична карта или шофьорска книжка е валидна при въвеждане на номера й. И толкова. Изобщо не може да се говори за това пътният полицай да може от мобилния си терминал да провери дали задържаният от него шофьор е имал в миналото някакви наказания и за какво, каквато е практиката в западните държави. Засега у нас дори не се планира, защото хората под пагон някак си изначално не обичат високите технологии. Доказателство за това е пресният случай на ГКПП "Лесово", което първо въведе електронни устройства за вкарване на данните на преминаващите и плащане на едно гише на всички такси. Пет месеца след нововъведението 28 от стоте устройства бяха повредени или направо счупени. Тъй като грешката се открива от гражданина чак в банковия клон, където плаща парите, той трябваше да се връща обратно и да мине отново всички проверки. Както обясни шефът на "Гранична полиция" ген. Красимир Петров, целта на служителите му е била всички потърпевши да бъдат накарани да се молят старата система да се върне.

Но не само там нещата са извън контрол.



Сагата с информационните системи на НАП



и на здравната каса заслужава телевизионен сериал.

Националната здравноосигурителна каса има бюджет от 1 млрд. лева годишно и е доказано, че около 10% от тези средства на данъкоплатците, т.е. около 100 млн. лева, са грешно похарчени. Те се дават за несъществуващо лечение, за хора, които са починали, но въпреки това по нечии отчети са лекувани, за различни измами с продължителността на престоя в болниците и т.н. Една единна електронизирана система би могла да преустанови такива "грешки", следователно интересът на държавата би трябвало да е тя да бъде въведена възможно най-бързо. Да, ама не. Вече седем години въпросната система генерира главно скандали. Още при създаването си през 1999 г. здравната каса сключи договор с американската фирма "Аремиссофт", която после се оказа притежание на кипъреца Ликоргус Киприану. Той пък обяви пред щатската комисия по ценните книжа, че е подписал договор с българската здравна каса да изгради нейния софтуер срещу 37 млн. долара, докато у нас официално се знаеше, че работи за 10 пъти по-ниска сума. Покрай започналото разследване в САЩ излязоха и други съмнителни неща за битието и работата на фирмата, която напусна България през 2003 г.

В края на 2004 г. бе проведен нов конкурс за информационна система, на който за победител уж бе избрана "Хюлет Пакард". Но след почти една година двоумене с аргумента, че има натиск от Световната банка, е предпочетена офертата на консорциум между френската "Бул", румънската "Сивеко" и израелската "Макаби хелткеър сървисис", която е за 3 496 808 евро без ДДС. Оттогава консорциумът все работи и все няма нищо налице. Последното засега отлагане е за юни 2008 г.

Интересното е, че през 2004 г. същата фирма "Бул" печели и правото за изграждането на системата на НАП и митниците. И по този договор



всички крайни срокове са по няколко пъти просрочвани



Обезпокоителното е, че шефът за България на "Бул" Джими Шар обеща в началото на годината на 1 юли 2007 г. да е готова втората, последна, фаза от интегрираната система на НАП и митниците, която щеше да позволява всяко физическо и юридическо лице у нас да общува с митници, данъчни и осигурители само по интернет. Преди дни обаче се оказа, че вече изобщо няма краен срок. От НАП вече твърдят, че "модулите от системата ще се внедряват и през следващата година". С други думи, по нея може би ще се работи вечно.

Те вече и внедрените модули не работят съвсем гладко. Самото стартиране на НАП, която пое и функциите на НОИ по събирането на осигуровките, почна с гаф - никой не се беше сетил, че на служителите на приходната агенция трябва да им се дадат паролите за достъп до масивите на НОИ и първият работен ден почна с образуването на огромни опашки.

Надеждите, че с влизането на страната ни в ЕС поне част от системата ще заработи, също се оказаха напразни. По закон, ако данъците се платят до 31 януари, се ползва 5% отстъпка, но поделенията на НАП в страната масово съветваха подранилите да поотложат във времето декларациите, защото не могат да ги обработят - не са получили навсякъде програмния продукт за това или още не са го разучили. По същото време, докато стотици счетоводители безуспешно се опитваха да подадат месечните уведомления за трудови договори, от фирма "Бул" уверяваха, че получавали по над 30 такива заявки в секунда. Премълчаха обаче най-важното - дали са се справили с тях.

Проблемът не е, че фирмата ще получи общо към десетина милиона евро за работата си по системите на здравната каса и НАП и че има реална опасност да не направи нищо. Такива случаи в България има във всички сфери. Лошото е, че това е изгодно на държавните институции и те затова не бързат заникъде. Все пак поданикът, лишен от информация и стресиран от ходенето от гише на гише, се управлява далеч по-лесно от информирания, боравещ с компютъра и знаещ правата си гражданин.





ПОЗНАЙ КОЕ РАБОТИ

Още през 2000 г., когато в България за първи път се заговори за електронно правителство, бе уточнено с представители на страните от ЕС, че напълно е възможно в рамките на 3-4 години у нас да се въведат следните 12 електронни услуги за граждани и 8 услуги за бизнеса.

За граждани

1. Подоходни данъци: декларации, уведомяване за резултатите от разглеждането им.

2. Услуги по търсене на работа при бюрата на труда.

3. Плащане на социални осигуровки:

• помощи за безработни;

• надбавки за деца;

• медицински разходи;

• студентски стипендии.

4. Издаване на лични документи (паспорти, свидетелства за управление на МПС).

5. Регистрации на МПС (нови, използвани, внесени МПС).

6. Подаване на документи за строителни разрешения.

7. Декларации към полицията (напр. при кражба).

8. Обществени библиотеки (каталози, инструменти за търсене).

9. Свидетелства (за раждане, брачни): заявка и доставяне

10. Записване в университет.

11. Смяна на адресна регистрация.

12. Услуги, свързани със здравеопазването (интерактивни съвети относно наличността на определен тип услуги в различните болници; запазване на час за преглед).



За бизнеса

1. Социални осигуровки за заетите.

2. Корпоративни данъци: декларации, уведомяване.

3. Данък върху добавената стойност: декларации, уведомяване.

4. Регистрация на нова фирма.

5. Изпращане на статистически данни.

6. Митнически декларации.

7. Разрешения, свързани с екологични изисквания (включително докладване).

8. Обществени поръчки.