Олекна ни. Германското председателство на ЕС свърши и започна португалското. За България това означава край на работата и начало на ваканцията. Каквито и приказки да се чуват от високи постове, че предстои мобилизация и писане на нови планове за действие съгласно препоръките на Европейската комисия (ЕК), истината е, че за разлика от миналото лято депутатите сега и не помислят да се лишат от ваканция. Просто нямат спешна работа.

Този път няма защо да бъдат упреквани, че не поддържат стахановски темп. Ваканционният сигнал дойде от Брюксел, който не само смекчи критиките си към България, но и даде



спасително оправдание



на управляващите как да разсрочват натиска след всеки доклад. То звучи така: "Като цяло България е постигнала известен напредък..., но е необходимо повече време, за да може да се оцени дали новите закони ще имат търсения ефект." Комисията написа същото извинение точно преди година, когато ставаше дума за новоприетия Наказателно-процесуален кодекс (влязъл в сила на 29 април 2006 г.). Трябвало време, за да се разбере как действа.

Мина година, но сега пък се вижда, че съдебната система не може да се оценява по един закон, защото има и други. Освен това някои са свързани. Това се отнася и до последната поправка в конституцията, която няма как да върши работа без учредяването на новия съдебен инспекторат, предвиден в бъдещия Закон за съдебната власт (ЗСВ). Отделно трябва да се види как действа новият Административен процесуален кодекс (АПК), който влезе окончателно в сила на 1 март 2007 г., както и новият Гражданско-процесуален кодекс, който ще се задейства чак на 1 март 2008 г. Разбира се, ще трябва да се изчака и раждането на новия ЗСВ. От него са приети досега 64 члена при замислени 377. Депутатите не се съмняват, че работата ще продължи и след ваканцията. Колко - не се знае. След като и ЗСВ влезе в сила, естествено пак ще трябва да мине време за пренастройване на съдебната система и за изчакване на резултати, които пък след време да бъдат оценявани от евроекспертите.

Както и да го смятаме, португалското председателство ще изтече в края на годината, без да настъпят решителни промени, които да бъдат отчетени в следващия доклад на ЕК като "напредък", а не като банализирания вече "недостатъчен напредък". Комисията прогнозира този резултат и тихомълком преработи своя механизъм за "сътрудничество и оценка", който трябваше на всеки шест месеца да вади плашилото от санкции при неизпълнение на шестте критични задачи в сферата на правосъдието и вътрешния ред. Вместо това бе обявено, че следващият (и може би последен) доклад ще се появи чак през юни 2008 г., а в края на тази година ще има само добавки към последния доклад. Така Брюксел даде още един



сигнал за отстъпление,



като пропусна да напомни, че наблюдението му съгласно Присъединителния договор трябва да продължи три години след приемането на България, т.е. до 31 декември 2009 г.

Главният упрек към държавата е, че изпълнява европейските препоръки само на хартия, защото приема закони, без да дава доказателства, че ги прилага чрез приключени наказателни производства и реални присъди срещу мафиоти и техни покровители от властта. Същият упрек обаче може да се върне и към Комисията, защото тя показва строгост на хартия, а когато бъде питана за принудителни мерки, мълчи дипломатично.

Истината е, че нейните сили са недостатъчни да наложи волята си над която и да е държава в ЕС. Механизмът за контрол и натиск над България и Румъния бе измислен набързо миналия септември колкото да прикрие безсилието на ЕК. Той влезе в противоречие с основния принцип за разпределение на пълномощията в ЕС. Висшият орган в Съюза е Европейският съвет, т.е. държавите-членки чрез техните държавни и правителствени ръководители. Той се събира четири пъти в годината, а междувременно като оперативен орган работи Съветът на ЕС (в различни формати според участващите министри).

Комисията не е правителство на ЕС и има административни и помощни функции. Тя прави предложения за европейското законодателство, но то се одобрява от Европарламента и от Съвета на ЕС. В тази йерархия България като страна-членка стои по-високо от Комисията и президентът Георги Първанов неслучайно й го напомни в деня на излизането на последния й доклад, който е и пръв след приемането на страната в ЕС. "Бих препоръчал в Брюксел да не гледат на България като на трета страна, като на страна, която е извън ЕС, каза Първанов на 27 юни. Ние вече имаме ново качество - член сме на Съюза, при това член, който се държи много солидарно и изпълнява много конкретно и коректно ангажиментите си, и се надявам в Брюксел да погледнат отговорно на това наше поведение." Такава дързост нямаше как да се чуе преди 1 януари 2007 г.



Изчерпването на силите на Комисията



пролича и от изявлението на нейния председател Жозе Барозу пред "Файненшъл таймс" на 13 юни, според което реформите в България не могат да дойдат от Брюксел, а от гражданите, бизнеса и другите страни-членки. Както се знае, властта не се плаши от гражданите си, защото за разлика от европейците те нямат силни традиции в уличния натиск. Тя не се плаши и от бизнеса, защото голяма част от него принадлежи точно към онзи сенчест сектор, който е под нейно покровителство въпреки европейските инструкции. Остават 26-те страни-членки освен България, която няма как да се самонакаже. От тях твърде малко държави показват желание да се намесят. Чуват се упреци от Великобритания, Франция, Холандия и Швеция, но любезно, за да не предизвикат тревога.

Само Германия, която последна ратифицира присъединителния ни договор и първа председателства ЕС при новия контролен механизъм, прави опити за по-твърда намеса. Нейни депутати поискаха Бундестагът да покани български министри на специално заседание, за да обяснят кога смятат да се захванат сериозно с организираната престъпност и корупцията, които отдавна не признават граници. Поканата засега остава без отговор, но максималният жест от българска страна би бил среща с германски депутати от някоя специализирана комисия, и то при закрити врати.

Така че да си отдъхнем: германското председателство свърши. Португалия се интересува повече от Бразилия, Африка и своята амбициозна Лисабонска стратегия за догонване на САЩ. По тези въпроси има пълната подкрепа на България.