Черно море и Средновековна България. През втората половина на XIV в. българинът използва изцяло предимствата на морето - лови риба, събира миди, търгува, воюва, общува. България вече не може без морето.

Всъщност още от тъмния VIII век загубата на черноморски град се възприема по-тежко от загуба по суша. Още повече през 1366 г. През месеците юли и август същата година започва поход на савойския граф Амедей VI за завладяване на българското черноморско крайбрежие, за да бъде принуден цар Иван Александър да позволи на византийския император Йоан V Палеолог, намиращ се във Видин, да премине през България на път за Цариград. До 25 октомври били превзети всички по-важни крепости, включително Созопол и Месемврия (Несебър). На същия този ден била обсадена Варна.

Едно от значителните български средновековни съкровища, изглежда, има връзка именно с този поход. Изворското съкровище бе открито през 1994 г. в близките околности на Варна и предадено в Националния исторически музей, където може да се види и днес. Направените допълнителни разкопки доказаха неговата автентичност. Съдържа торкви, гривни, обеци-наушници и пръстен от злато и сребро, както и златна монета на император Андроник II с Андроник III. Особеното му място след големите средновековни съкровища се определя както от точното му местонамиране, така и от значителния брой обеци и наушници - общо 16.



В Изворското съкровище отсъстват най-скъпите типове накити



и златарски техники, скъпоценни и полускъпоценни камъни, известни от други находки. Като обем съкровището заема средно положение в редицата от големи съкровища от втората половина на ХIV в. От масовите типове накити обаче го отделят скъпите метали, както и присъствието на торквите, които се приемат за белег на знатност. Това ни насочва към хипотезата, че съкровището представлява укрити в смутни времена семейни накити на дребен местен болярин. Повече за неговите притежатели едва ли ще научим някога.

Преглед на историческите събития от втората половина на ХIV в. в този край, които могат да са причина за трезорирането на съкровището, показа, че такива събития са само три. Две от тях са в самия край на века - походът на Али паша към Варна през 1388 г. и действителното завладяване на Добруджанското деспотство след 1393 г. и тогава няма начин да обясним отсъствието в съкровището на харатерните за края на ХIV в. накити.

Най-ранна е обсадата на Варна от войските на савойския граф Амедей VI - 25 октомври - 18 ноември (21 декември) 1366 г. Същинските военни действия, изглежда, продължават само между 25 и 29 октомври, когато са изпроводени пратеници за преговори в Търново. След тази дата военните действия са прекратени. Към трезорирането на Изворското съкровище в периода 25-29 октомври 1366 г. ни насочва отсъствието в съкровището на характерни за края на на ХIV в. типове накити като боздугановидните наушници с богата украса, кухите торкви, масивните гривни, така добре познати от останалите големи съкровища и гробни находки.



Остава неясна съдбата на притежателите на съкровището



- те едва ли при такава кратка нестабилност са емигрирали толкова далеч, че да не успеят да приберат семейните си ценности след това. Този въпрос може да се постави за всяко съкровище, открито някъде някога по света. И много рядко историята ни подава отговора. Има продължителни исторически катаклизми, когато завръщането на притежателите на съкровището е наистина невъзможно, но често причина е само някаква нелепа случайност. Изглежда, че точно такава нелепа случайност попречила на връщането на собствениците на семейните ценности.

Въпреки кратката политическа нестабилност в края на октомври 1366 г. в района на Варна местното население несъмнено е знаело за падането на останалите черноморски градове, а обитателите на малките крепости около Варна със сигурност не са се чувствали защитени след превземането на крепостта на нос Галата. Напускайки зоната на военните действия, притежателите на Изворското съкровище може би поемат към Калиакра по пътя, който води от Варна към Добруджа или към големите крепости навътре в страната.

И тук е особено важно да се отбележи, че само на няколко километра по права линия от местонамирането на Изворското съкровище бяха открити поредица от изключително важни и богати находки, известни като



"Съкровищата от Долище"



и съхранявани във Варненския археологически музей, където им е отредено специално място в средновековната съкровищница. Съкровищата от Долище са трезорирани по-късно, но несъмнено струпването на изключително богати находки на такава малка площ очаква своето научно обяснение в бъдеще.

През втората половина на ХIV в. изглежда настъпва промяна във воденето на военни действия, която остава засега недостатъчно проучена. Търговските взаимоотношения на нашествениците с местното население при воденето на военни действия започват да преобладават над откровеното ограбване, характеризиращо войните през по-голямата част от Средновековието.

Антонио Барбери е ковчежникът на граф Амедей VI. Ако използваме днешната терминология - главен счетоводител и касиер едновременно. Днес не биха го назначили на тази длъжност. В Несебър, където графът се установил за малко, точно този Антонио водил, разбира се, сметководни книжа, които са се запазили до днес. Там изключително подробно са описани финансовите дела на графа. Завладените градове, както си му бил редът, плащали значителни контрибуции.



Но също така става ясно, че отсъстват грабежи



Търговските отношения са до голяма степен преобладаващи.

Още примери ни предлага и обсадата на Варна. Миньон, официален пратеник на граф Амедей VI, наема лодка край Варна, за да занесе в Калиакра посланието на графа до деспот Добротица. Предводител на значителни военни сили, включително и флот, Амедей VI плаща, за да ползва лодка, а не заповядва например собственикът и да бъде нанизан на две-три копия едновременно и да си спести сумата, колкото и малка да е тя.

Организирането на тържище във военния лагер под стените на Варна, където нашественици и местно население оживено търгували след прекратяването на военните действия, също е ярко свидетелство за новите взаимоотношения "нашественик-местно население". Войната си е война, но търговията трябва да върви. Нали така?! Изглежда, че тези взаимоотношения, а могат да се приведат и други примери от други части на Балканския полуостров от същото време, са плод на ново мислене, твърде различно от предходните периоди.

Това е новото мислене на "третото съсловие", което несъмнено съществува и в Средновековна България. Да, точно онова "трето съсловие", което след 3 и след 4 века ще промени коренно английската и френската история. Точно онова "трето съсловие", което може би доста по-рано щеше да промени и съдбините на българската държава. Но в историята няма "ако".



Днес

"третото съсловие" се е превърнало в многонационални компании, войните се водят с цел откровен грабеж, наричан понякога за благозвучие търговия, а отношенията на завоевателите с местното население повече приличат на същите тези отношения от времето на варварските нашествия, наричани "велико преселение на народите".

Сигурно няма нужда от много примери. Най-кървавият век в човешката история - ХХ, предлага достатъчно. Първата и особено Втората световна война и десетките милиони избити или изпратени на робски труд в лагери са наистина достатъчен пример. Представяте ли си, нацистите в окупираните западни части на Съветския съюз да търгуват?! Няма как. Но да избиват цели села - това да. Войните във Виетнам, варварските бомбардировки над Югославия и войната срещу Ирак са последните примери, които няма как да не ни убедят, че ако правим сравнение между ХIV и ХХ век, изглежда, че по-варварско е времето, в което живеем.