На 19 септември 2005 г. невиждана вода удави пловдивското село Дълго поле. В 69 фургона бяха набутани млади и стари, които останаха без покрив.

През лятото на 2007 г. равносметката е печална - върнати са само четири фургона, защото обитателите им са намерили начин да си построят къщи.

Минаваме покрай пострадалото съвсем наскоро пазарджишко село Гелеменово, където хората с рухнали къщи чакат фургоните като манна небесна, и решихме да проверим как се чувстват събратята им по съдба в с. Дълго поле.

Селото е осеяно с фургони от всички страни. В ромската махала се редуват фургон къща, фургон къща. Ганчо е брадясал и с огромни тъжни очи като библейския Йов. Точно срещу срутената му до основи къщи и буренясалия двор е неговият фургон. Вътре живее с болната си и сляпа майка. Макар че фургонът има тоалетна, тя на практика не действа, защото отдолу няма канализация, а е поставен на улицата. През зимата е адски студено и един комшия се смилил и пуснал старата жена в къщата си да се топли с печка "чудо". "От социалните даже не дадоха на майка ми въглища, защото пенсията й е 105,40 лв. и била добре платена според тях", обяснява Ганчо. Веднъж жената се заключила във фургона и едва успял да я извади оттам. Казва, че се къпе под дъжда или в реката. "Това е страшна работа, но



трябва да се търпи, няма друг изход",



казва мъжът. Срещу фургона на Ганчо има два фургона един до друг - за многолюдната фамилия на Наско Галаганов. Жегата е непоносима вътре. В едната желязна къща живее Златка, на годинка и половина, с майка си и баща си. Детето се е родило в този фургон и е обречено да расте тук, защото фамилията няма пари да си построи наново къщата. Макар че тази е единствената в махалата с нотариален акт. Мъжете работят на повикване и са щастливи, ако могат да хванат надница по 10-15 лв. Самият Наско има трима големи синове и две малки дъщери - на 12 и 10 години, с които живее в другия фургон. Тази седмица се уволни един от синовете му и той ще се свре тук. А той ще се жени, казва Наско. По-рано бил телевизионен техник, но всичките му инструменти отнесла водата. Оплаква се на кмета на Дълго поле, че дори да иска да вдигне една-две стаи върху стърчащите основи, му забранявали, защото по новите правила постройката трябвало да е на три метра от оградата на съседа. Кметът Николай Видолов обещава да уреди това. Около нас вече има голяма група роми, които



живеят в железните къщи



и твърдят, че е непоносимо - зимата е много студено, а лятото - невъзможно топло. Когато ни наводниха, Емел Етем дойде и каза на кмета да бързат да подготвят документите, за да могат да помогнат на хората, обяснява ми друг потърпевш. "Тогава я посрещнахме с бонбони, сега, ако дойде - ще я посрещнем с камъни, защото ни излъга и забрави", казва мургавият мъж и ядосан си тръгва по улицата.

"Един месец си играхме да подготвяме документите, имахме 400 наводнени къщи, но ни дадоха само 60 фургона и ни поеха разходите за наводненията, както и от комисията за бедствия ни отпуснаха пари за два моста", обяснява кметът Николай Видолов. Два пъти Етем идвала в селото и давала напразни надежди на хората, че държавата ще ги подпомогне. Реално обаче помогнали от Би Ти Ви с тяхната благотворителна инициатива - като построили четири къщи на пострадали семейства с малки деца. Екатерина Томова ни посреща с бебе на 23 дни в много приятна къща. Била в старата къща, когато едната стена паднала след голямата вода, а като излезли, рухнала и цялата къща. Другият й син, на четири години, играе на двора. Младата жена ни обяснява, че във фургона, който им дали, било невъзможно да се живее. Там зимувал свекър й, а те обитавали една мухлясала стаичка и детето непрекъснато боледувало. Когато получили новата къща, решили да си родят още едно дете. Но



в селото много им завиждали



Миналия месец община Калояново раздала по 200 лв. на 400-те пострадали семейства. Хората до такава степен бяха закъсали с борчове, че тези пари отишли за разплащане за хляба, който са яли на вересия. Американско дарение от 12 000 долара също било разпределено между пострадалите, но и то едва стигало за храна. От Дълго поле държавата изглежда много далеко и много високо.

В пазарджишкото село Гелеменово, което беше удавено в началото на юни тази година, държавата също се е оттеглила по-бързо и от водата. Войнствената кметица е усмирена след заплаха от прокурор, а в София дори не подозират, че семейства с малки деца спят на двора и чакат като манна небесна фургоните. 6 къщи са срутени напълно, други 20 са необитаеми и се чакат да рухнат. 30 къщи са с паднали мазилки и вътрешни стени, които биха могли да се ремонтират, ако има с какво.

В къщата на Ванюша Димитрова намираме две деца - на четири и 15 години. Къщата им е опразнена и заключена, за да не влязат децата, ако тръгне да пада. В стаичка два на два метра трябва да спи петчленната фамилия Димитрови и затова



майката и бащата спят на двора,



под лозите. Едното дете пък спи на стар дюшек на пода, а малкият с баба си - на двойното легло. Сълзите на жената не могат да се удържат. "Фургонът ни е спасението, поне да сме на сухо, ако завали", казва жената. Тя е убедена, че водата е изпусната и са ги удавили. На 54 години съм и такава вода никога не е имало, казва тя. А големият й внук добавя, че по улицата имало шарани. "Ще мизеруваме яко сега. При къща, да спиш на земята...", тюхка се жената. Синът й е пазач и взима 200 лв. заплата, толкова печели и снаха й. Тя няма стаж за пенсия и взима само 30 лв. като социално слаба. Не вижда как ще си построят къща. Въпреки това жената се надява и по цял ден събирала камъните, които реката донесла при голямото наводнение. Двете големи грамади пред дома й като по чудо могат да се превърнат в къща някой път. После жената се отрезвява и маха с ръка: "И ние ще сме същите като тези в Дълго поле. Същите".

Къщата на Николина Георгиева също е изпразнена. Сега тя и дъщеря й спят в малка стаичка, ползвана за лятна кухна, която мирише на мухъл, а сина й с децата нощува в съседната вила. Съседката се смилила и пуснала младото семейство временно, за да не спи на двора. И тук чакат фургона. "Сина ми ще тегли кредит и ще строи", казва жената и сълзите напират в очите й. Тя не вярва, че държавата може да ги подпомогне. Надяват се да получат по 280 лв. Досега в селото са дали по 270 лв. само на 20 семейства, а другите от пострадалите засега се надяват. "На 74 години съм и това не ми се беше случвало", казва жената. И ни показва Телке дере, откъдето дошла голямата вода. Никой не го е пипнал вече 20 дни - боклуци, наноси, както си е било от години.

Ако някой си изхвърля боклука там, а не в контейнерите, започвам да глобявам, казва кметът Атанаска Кръстева. Потопът й отнесъл 30 кофи за смет. Преди дни е заровила нерегламентирано сметище от 11 декара. Даже платила 200 лв. от джоба си на машината, за да го довърши спешно, защото ХЕИ могат да я глобят. Обещали й скоро да започне почистването и на дерето. Преди две години също й обещали от Гражданска защита да го удълбочат, но после забравили.

Само хората, които останаха без дом, няма как да забравят.