|
------------------
- Г-н Янков, защо се бавят толкова дълго промените в Търговския закон, на които се разчита за по-бързи процедури при ликвидацията и несъстоятелността на фирмите?
- Никога не е поставян срок и не може да се каже, че проектът се бави. Напротив, ние бързаме, но процесът е сложен. Търговският закон е материя, по която трябва да се пипа внимателно. Промените в него засягат всички икономически субекти в страната, затова различните варианти трябва да се проверят внимателно - включително и от опонентите в парламента и в правосъдното министерство. Целта е да направим текст, който да се приеме от всички, а не да го хвърлим в парламента и той да потъне там.
- Кои са най-важните промени в процедурите по несъстоятелност?
- Бавните процедури по несъстоятелност се откроиха като проблем от миналата година. Това е директна последица от приватизацията, извършена досега. Собственици на предприятията станаха хора, които не желаят или не умеят да ги управляват. Повечето от фирмите са на ръба или едва-едва кретат, благодарение на добрата воля на кредиторите. Така несъстоятелността се превърна в удобен изход за ерзац-мениджърите.
-------
За жалост предприятията предпочитат да задлъжняват към държавата - НЕК, "Булгаргаз", НОИ. Това са политически манипулируеми структури, към които могат да се прилагат подобни трикове. Докато един частен кредитор никога няма да си остави магарето в калта. Затова всички неудачни приватизационни процедури от последните 4 години започват една по една да гърмят като развалени компоти - с процедури по несъстоятелност в съда.
-------
- Как държавата ще защити своя интерес като кредитор?
- Държавата има интерес активите на предприятията да работят - не да ръждясват, да се разграбват или разрушават. А също така да няма излишни разходи по охрана и съдебни процедури. В този смисъл интересът на държавата е бързо приключване на процедурите по несъстоятелност, прозрачност и по-голямо гарантиране правата на кредиторите.
- За колко време ще приключват процедурите?
- В момента в закона има предписани срокове, които се тълкуват от съда като препоръчителни. Това е резултат от възприетата независимост на съдебната система. В този смисъл каквито и кратки срокове да сложим, те могат и да не бъдат спазени. С промените целим процедурата по несъстоятелност - от подаване на молба до пълно осребряване на активите и ликвидиране на юридическото лице - да приключва до 9 месеца. Ако парламентът приеме по-радикалните варианти - без оздравителна програма, срокът може да се съкрати значително. Сега се губи много време в обжалване на решенията на синдиците, на кредиторите и др.
Предлагаме също производството по несъстоятелност да стане двуинстанционно, на второ ниво да се обжалва директно пред Върховния касационен съд. Сега се минава през апелативните окръжни съдилища и чак тогава се стига до последна инстанция. Това отнема по няколко месеца.
- Какви срокове предвиждате, ако остане вариантът с оздравителния план?
- Радикалното ни предложение е да няма оздравителен план. Срещу това възразяват юристи, като консервативни хора те са против радикалните промени и настояват оздравяването да остане. Но не обясняват защо.
--------------------------------
Аз подхождам с практични контрааргументи - в България оздравителни планове не са работили и няма да работят. Оздравителният план дава още една възможност на злоупотребилите с доверието на кредиторите мениджъри да злоупотребят повторно и те го правят безнаказано. Някой може да вярва, че хората, които са довели предприятието до фалита, ще го възродят с възстановителен план, но аз не вярвам. Не и тук, не и сега.
--------
Законодателството в България трябва да отразява реалностите. В момента в бизнессредите властва нагласата, че ако взимат нещо от държавата, могат и да не го върнат. Трябва да създадем предпазни механизми срещу тази нагласа. Затова ние искаме, без оздравителен план, направо да се тръгне към осребряването на активи и това е работа на синдиците.
- Измененията в закона предвиждат ли новости и в избора на синдиците?
- Кредиторите ще определят синдиците, както е по сегашния закон. Целта ни е да ги подпомогнем в избора. Затова предлагаме синдици да бъдат освен физически, и юридически лица. Кредиторите ще избират между банки, юридически компании, адвокатски кантори, специализирани в управление на активи. Подобна е световната практика. Банките имат по-големи възможности да продадат на по-добра цена активите на дадено предприятие. Те могат да предизвикат и по-голям инвеститорски интерес.
Съгласете се, че един синдик, седейки в офиса на фалиралото предприятие, няма възможност да намери бързо купувачи за машините и съоръженията. Докато една банка с развита мрежа и клиенти много по-добре би защитила интересите на кредитора. Така се гарантира и прозрачността на процедурата. Имиджът на синдика сега е белязан със сянка на непочтеност заради сделки, осъществени под масата и в ущърб на кредиторите. С промените ние предлагаме на кредиторите сами да изберат какъв синдик да ги представлява. Пазарът ще покаже, но аз съм сигурен, че бъдещето е на корпоративните синдици.
- По какъв начин процедурата по несъстоятелност реално ще бъде съкратена?
- Ние разчитаме на доброволното споразумение между кредитора и длъжника в извънсъдебната фаза. Ако ще има някакъв оздравителен план, добре е той да бъде изготвен преди да започне производството по несъстоятелност. Събират се кредитори и длъжник и се договарят дали директно да минат към осребряване на активите, т.е. несъстоятелност, или да търсят алтернативен вариант. Ако длъжникът предложи да привлече нов инвеститор в дружеството и представи погасителен план за издължаване, кредиторите могат да приемат и да се споразумеят. В момента няма никакъв стимул за предварителни разговори между длъжник и кредитор.
Смятаме да коригираме и теста за несъстоятелност, като остане само критерият ликвидност. Ако в 30-дневен срок от падежа на вземането ви, което трябва да е безспорно, фирмата не плати, кредиторът има право да обяви несъстоятелността. Съдът няма да се интересува от баланса на длъжника, както досега. Така ще отпаднат безкрайните счетоводни експертизи, които доказваха, че фирмите не били декапитализирани и можели да погасяват вземанията си. Все още спорим дали срокът за изискуемост да бъде 60 или 90 дни, вероятно ще бъде по-дълъг в началото.
Ще отпадне и елементът на шмекеруване при плащането на задълженията. Ще искаме длъжникът задължително да издължава целия си дълг, не както досега. В момента съдилищата в България масово приемат, че ако фирмата дължи 1 млн. лв., но на един етап е платила 10 хил. от тях, тя е поела ангажименти по неговото изпълнение. В закона ще бъде записано, че несъстоятелността остава в сила, докато не се изплати целият дълг.
Променя се и системата за плащане на синдиците, която да ги стимулира бързо да приключват производстовто. Заплащането ще става, след като активите са продадени, а размерът ще зависи от цената, по която са продали машините и оборудването. Сега синдиците са на твърда заплата и проточват процедурите с месеци. Има вратички за рушвети и допълнителни уговорки с потенциални купувачи в ущърб на кредиторите.
- Но какво става, ако се окаже, че активите на длъжника не покриват и една трета от кредита или ако всичко отиде за скрап и постъпленията ще са нищожни? Дали тогава синдиците ще имат желание да се захващат с подобни клиенти?
- Синдиците ще получават процент от получената маса на несъстоятелността, т.е. ако получите 1 млн. лв. от продажбата на активите, вие ще получите 1% или 2%. Това ще се определя с договора. Ако фирмата е малка, тогава синдикът може да бъде физическо лице. Големите длъжници пък ще бъдат поети от корпоративни синдици, където процедурата по продажба изисква повече маркетинг и предварително оповестяване. В този смисъл ще има хляб за всеки синдик.
Новост в промените ще бъде и бюлетинът за оповестяване на продажбите на активите. Търговете ще бъдат публикувани в бюлетин, който ще води Министерството на икономиката. Не чрез "Държавен вестник", каквато е практиката при държавните поръчки например, защото поради натоварения режим във вестника те ще бъдат публикувани със закъснение. Така са проваляни дори съобщения за общи събрания на дружествата.
Нашият бюлетин ще бъде пуснат в Интернет. Всеки заинтересован инвеститор ще може за 2 минути да разбере какви активи се продават в държавата и ще реши дали да участва. Ще се пускат и активите, продавани от общините, които сега не се оповестяват централно и за тях знаеха само кметът и шепа хора в селата.
-------------
Оценката на активите също ще отпадне. Предлагаме наддаването в търговете да започва от 1 лв., независимо какво се продава. Пазарът ще определи реалната цена, а в наддаването могат да участват всички. Ниската цена ще привлече повече кандидати. Ще се сложи край и на безсмислените предварителни оценки на синдиците, които губеха време, а и не бяха реални.
------
- Колко са държавните дружества в несъстоятелност?
- Те непрекъснато се менят. Над 250 предприятия са с отворена процедура. Те са в различна фаза - при едни има осребряване на активите, други изчистват списъците с кредиторите. Но не става въпрос само за държавните предприятия. Промените в Търговския закон са ориентирани към частните фирми. Говорим за механизми, които ще ползват кредитори и длъжници в частните дружества.
- Промените ще засегнат ли вече откритите процедури по несъстоятелност?
- Въпросът се дискутира. Не сме решили дали да приключим процедурите по новите промени или те да важат за бъдещи процедури. Не знаем също дали проектозаконът ще бъде приет от парламента в този вид. Лично на мен ми се иска всичко да мине по бързите процедури, но волята е на народните представители.
- Какви промени предвиждате при процедурите за ликвидация?
- Ликвидацията е една голяма мъка за фирмите, но там вместо синдици властват ликвидаторите. И там процедурите се точат с години. Най-често срещаният проблем обаче идва от постановката в закона, която дава право на новоназначени синдици да отменят сделки на ликвидатори до две години назад. Става въпрос за дружества, които от процедура по ликвидация минават към несъстоятелност. Представете си, че сте купили почивна станция от предприятие, което е било в ликвидация. За 2 години влагате 10 млн. лв. и правите от станцията модерен хотел. Онова дружество, което ви е продало станцията, обаче минава в процедура по несъстоятелност. Там се появява синдик, който ви праща съдия-изпълнител, той запечатва входовете на хотела и казва: "Този хотел не е ваш". Целият ви труд отива на вятъра и не ви остава друго, освен да вържете едно въже на тавана и да увиснете на него.
Искаме да променим това положение, като синхронизираме продажбата на активите в несъстоятелност и ликвидация. С промените ще премахнем възможността синдиците да разполагат с всички активи на предприятието. Те ще могат да разполагат само с парите по банковата сметка, натрупани след продажбата на активи. В бъдеще ще се стремим самата ликвидация да приключва за 1 ден.