Нередовният пътник трябва да бъде глобяван - спор няма. Но преди това трябва да му е осигурена възможността да си купи билет. И то без да обикаля половин километър например, докато открие будка за билети. (Въпреки че в София будките били 1000, както казват контрольорите.) И без предварително да трябва да се подсигурява с бели билети за черни нощи, защото след 20 ч. почти няма будка, която да работи.

Отделно, че в столичния ни транспорт може да се пътува само ако преди това си пътувал с него или ако някой ти обясни кое возило да вземеш и къде да слезеш. Защото в европейската ни уж столица нито има табелки по спирките, нито в превозните средства. Ако пък ги има, те показват само началната и крайната спирка. Ами останалите? Ами посоката на движение - към началната ли пътувате в момента или към крайната? Ако човек е чужденец, ако идва от провинцията или пък е софиянец, който рядко ползва услугите на градския транспорт (в който маршрутите често се променят), по никакъв начин не може да се оправи, ако не пита. А в белите страни е толкова лесно - държиш картата на града в ръка, гледаш табелките и всичко е ясно.

Такова е положението де факто. Но и де юре то не е по-малко абсурдно. Да се спрем засега само на въпроса с билетите.

Пътуването с градския транспорт в София се регламентира от "Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община". Според нея пътниците са длъжни "да се качват в превозните средства, предварително снабдени с абонаментна карта, билет или да закупят такъв от водача на моторното превозно средство, който да перфорират или маркират до следващата спирка и да пазят до слизането си". Т.е. пътникът има две възможности - да си закупи превозен документ преди да се качи във возилото, или след това - от водача му.

Че това е право, може да се види и от развитието на регулацията на този текст между стария - от 1991 г., и новия - от 2000 г., вариант на Наредбата. Според старата редакция "пътниците са длъжни да се качват в превозните средства, предварително снабдени с абонаментна карта или билет, който да перфорират веднага и да пазят до слизането си". В новата наредба са добавени две възможности за пътниците - "да закупят такъв от водача" и "който да перфорират или маркират до следващата спирка". На пръв поглед чудесно. Но само на пръв поглед.

Възползването от някакви права предполага наличието на задължения у отсрещната страна. Кои са задълженията на СКГТ-Холдинг-ЕАД? В Наредбата такива липсват. Затова пък пак според нея СКГТ има "изключително право да издава и продава превозни документи". Това става "чрез каси, бюра, разпространители и чрез водачите". Но тук веднага идва и най-интересният текст от Наредбата: "Водачите продават билети по изключение при спряло превозно средство и точно приготвена сума". Какво означава "по изключение"? И защо това трябва да се разбира само като право, а не и като задължение?

В българското законодателство има достатъчно текстове, от които се вижда, че "по изключение" може да е равносилно и на "по-строго", и на "по-леко", и просто на "алтернатива". Но никога това не е свързано с ограничаване правата на потърпевшия.

От своята монополна позиция СКГТ си играе с правата и задълженията на пътниците и не поема никакви отговорности. Вместо ситуацията да се тълкува в духа на взаимността: "ако са налице изключителни обстоятелства, водачът е длъжен да продаде билет", ни се предлага позицията на произвола: "ако са налице изключителни обстоятелства, водачът има изключителните права да реши, какво да прави". Всичко зависи от благоразположението на шофьора: "Ето ти билет заради твоите "големи очи". А за тебе - нямам".

Иначе за хора, учили логика в средното училище, в израза "по изключение" няма нищо изключително и той е равносилен на импликация - "ако, то". Ако има условия, то си купувам превозен документ предварително. Ако тези условия са изключени, си купувам от водача.

Ако тази хипотеза е вярна, всяко усърдие на контрольора да глоби пътник, който не може да си купи билет от водача, е действие, насочено против шофьора, защото документира неспазването на задължения от него. Тогава контрольорите са истинските врагове на водачите. И всяко спечелено дело от глобен пътник, който не е могъл да се снабди нито от каса, нито от шофьора с билет, ще трябва да води до последваща санкция на шофьора.

Преди обаче да пострадат онези, които най-много се трудят в градския транспорт, някой трябва да даде на съд самата СКГТ-Холдинг-ЕАД заради билетите "по изключение". Надежда за успех има - нали гражданите успяха да се справят чрез съда със столичните паяци и те вече могат да вдигат коли само ако пречат на движението.