|
Дупчете си билетчета, защото вече няма спасение - из градския транспорт тръгнаха полицаи. От 1 април по договор между Столичната компания за градски транспорт и Столичната дирекция на вътрешните работи са отпуснати 15 полицаи, които да се движат заедно с контрольорите. Какво ли чудо ще е това? Решихме да проверим.
Сборен пункт - сградата на СКГТ на "Мария Луиза" 84. Около 13 ч. всички щатни контрольори се събират и се разпределя графика кой какъв маршрут поема.
С първия нарушител се сблъскваме още докато влизаме в кабинета на шефката на Центъра по реализация на приходите Красимира Сапунджиева. Около 50-годишен мъж се возел от началото на годината с фалшива карта за слепец с придружител. От пръв поглед се вижда, че снимката е цветно ксерокопие. Гратисчията обяснява, че картата му е дадена от съседка. Чиста бартерна икономика - той й плащал тока и й пазарувал.
Съставят му акт за 40 лв. и преписка в прокуратурата за фалшифициране на ценен документ. Инспекторът инж. Гаджев обаче не е сигурен колко от преписките завършват с дела.
"О, да знаете какви случаи имаме, това е нищо", продължава инспекторът и вади от чекмеджето плик с фантастични приспособления. От откъртен от автобус перфоратор до тефтер с билети с всички видове дупки. Как ставал номерът с откъртения перфоратор? Той си стои в джоба, собственикът му пробва с листче какви са дупките в автобуса, после си нагласява собствения перфоратор, зарежда ново билетче в него и е в готовност.
Ако влезе контрольор,
си го дупчи в джоба
Чиста работа. На първата страница на другото приспособление - тефтера, има схема на коя страница какви билетчета има. "Важното е, че се справихме с масовите фалшиви карти", казва снизходително по повод изобретенията инж. Гаджев.
Въпреки това за миналата година Приходите на СКГТ са паднали с 600 000 лв. Гратисчиите се изчисляват на около 12-15% от всички пътуващи. "Затова билетчета ще станат 50 ст., няма как. Истината обаче е,
че не остана откъде човек да
изкяри, освен от транспорта
За всичко останало се плаща - и вода, и ток, и парно...", обяснява Гаджев.
"Отношението пътник-контрольор е най-големият сблъсък", признава шефката на приходите в СКГТ Сапунджиева. Няма случай пътниците да са застанали на страната на длъжностното лице. Затова може би компанията се е принудила да назначи нещатни контрольори. Щатните са предимно жени над средната възраст и нямат нужния респект. За разлика от тях нещатните са основно мъже, повечето здрави момчета. Движат се по 4-5 човека и почти няма шанс пътник да се отърве, независимо дали е прав или крив.
"Проблемите идват от
нещатните контрольори",
казва щатният Венцислав. Просто нещатните зависят от глобите - печелят 75% от тях. Щатните, от друга страна, са на заплата и са много уязвими за граждански оплаквания. Лоша новина за пътниците е, че щатните са около 120 човека, а нещатните проверяващи - към 350. В 3 от 4 случая просто ще попаднете на бабаит.
Излизаме от сградата на СКГТ. Екипите са съставени от по 4 контрольори и 1 полицай. Групата, с която поема екипът на "Сега", е по маршрута на автобус 213 до Орлов мост, а после с рейс 94 към Студентския град. Спирката на Лъвов мост е от големите и затова май са останали табелките с маршрута на автобусите. От тях обаче става ясно само коя е първата и коя последната спирка на рейса.
"Нека да ги изчакаме да си седнат спокойно от Централна гара и който ще дупчи, да дупчи", казва контрольорката Генка. Проверката започва. От тук нататък ще се слиза на всяка спирка, защото нередовните никнат като гъби. Още на Лъвов мост се намира момче без билет,
просто без билет - без
фалшификации и задни мисли
Като вижда контрольорите, бавно, бавно отстъпва към средата на автобуса. Има притеснена физиономия. Няма как да се измъкне, защото те са четирима и влизат от всяка врата. Хващат го. Слизаме на Сточна гара. След 2-минутен разговор го пускат - без глоба, без нищо. "Сираче е, от Костинброд, нямаше никакви пари. И ние понякога проявяваме човещина", обяснява Иванка. Момчето се хвърля веднага в следващия автобус, без да дори да погледне кой номер е.
Следващата "жертва" е 40-годишна жена с костюмче. Не е ново, нито модерно, но пък не е и дрипа. Иванка я изчаква почти до спирката на театър "София", за да я провери. Не е дупчила. Пак слизаме.
"Ама моля ви се,
аз за една спирка
Нямам пари в себе си, тръгнала съм да си взема пенсията", обяснява жената и показва 70 ст. След това вади цяло билетче: "Вземете!" Този път контрольорите са неумолими. Жената прилича на притиснат до стената плъх. Истерията в гласа й се увеличава, както и скоростта на говорене. Според нея не е справедливо, не била престъпничка, не била убила никого. "Чакайте, госпожо, никой не казва, че сте убила някого, просто си платете наказателното билетче", обясняват й контрольорите. Жената отказва, отказва да си даде и личната карта, за да й съставят акт. След дълга разправия между нарушителката и контрольорката се намесва и полицаят: "Спрете и двете!" Млъкват. "Нарушителка ли е?", пита той. Отговаря му се утвърдително. "Госпожо, дайте си личната карта!" Вече няма мърдане. "Щом ще си играем на процедури, и аз искам да видя картите на контрольорите", пъне се още жената с мотива, че преди 2-3 г. я глобили менте-контрольори. Явно глобите са част от нейния живот. Полицаят кимва и Иванка си показва служебната карта - редовна е. Жената намръщено си вади картата, но отказва да я даде на контрольорката. Само на полицая, и то с уговорката, че има и полицаи-менте. "Вече прекалявате, госпожо", намръщва се униформеният. Финалът е формално ясен - акт.
"Да видим какво ще си
купите с глобата, хе-хе",
смее се насила глобената, без да знае, че щатните не получават нищо от глобата.
При следващата проверка всички са редовни и слизаме на Орлов мост. На спирката откъм паметника на Съветската армия ни чака подвижният пункт с полицай във "Форд фиеста", закупен преди няколко дни от СКГТ. Отговаря на повиквания на контрольори или граждани при по-големи проблеми или физически сблъсъци. Телефонът е 31 24 285.
Оказва се, че тук има тежък случай. Патрулът съвсем случайно се засича с двама нещатни контрольори - млад и възрастен мъж. Пенсионерът отнесъл ритник по крака от момче - нямало билетче. "Наркоман е", обяснява единият полицай. Зениците му са разширени и само повтаря "Пуснете ме, пуснете ме". Момчето блъска отчаяно полицаите в опит да се измъкне, но няма как. Отказва да си даде личната карта. Разкопчават горнището на анцунга му - отдолу е гол и няма къде да я е скрил. "Недейте така, вече прекалявате. Ако така хващахте престъпниците...", гневи се пенсионерка-сеирджийка. "Вие какво искате - всеки да блъска полицаите ли, има си ред в тази държава", намусва се едното ченге. Бабата признава, че трябва да има ред и се отдалечава. Момчето пък отказва да си даде и данните, за да направят справка кой е.
Щракват му белезниците,
вкарват го в колата
и го отвеждат в районното управление. Там установяват, че няма криминални прояви. Пускат го, поне се разминава с глобата.
"Страшна е нашата работа", обяснява единственият мъж от групата - Венцислав. Допреди няколко години е бил научен работник, правил разработки в минното дело. Сега се е преквалифицирал в практикуващ психолог на градската тълпа. Преминаването от едното ниво в другото му струвало 20 кг. живо тегло.
Следващият нарушител е мечта за контрольорите. Момче и момиче стоят спокойно в 94. Странното е, че момчето има, а момичето няма билетче. Тя се оглежда притеснена. Няма пари, а е много добре облечена - страшно гадже. При това скромна, съгласна е да й съставят акт. Като разбира обаче, че ако до 3 дни не го плати, глобата ще е 40 лв., започва примолващо да върти очи към приятеля си. С неохота той е принуден да извади 4 лева.
На НДК автобусът се препълва и проверката е невъзможна. Тя продължава едва на зала "Христо Ботев", когато рейсът се поопразва. Нарушител винаги се намира. В случая това е студент в I курс, яко момче. Няма нищичко в себе си - ни билет, ни пари, ни лична карта.
Втора червена точка за полицая - прави справка по данните на момчето, ЕГН и адрес. След половин час се оказва, че студентът е бил честен, данните са точни и актът е съставен. Полицаят напомня на контрольорката да обясни процедурата от тук нататък на момчето. До 3 дни - 4 лв., след това 10 пъти повече.
След кратка почивка на чай на обръщача до НСА, групата тръгва обратно. По маршрута този път всичко е почти спокойно. Студентите си плащат глобите, още щом видят полицая. "Леле-леле, и ченгета тръгнаха", подсмихва се момиче, което е спокойно, тъй като е с билетче. "До вечерта новината сигурно ще е разпространена из целия Студентски град", споделя контрольорката Иванка.
По целия път до Попа излиза наяве само един без билет - пак студент. И той няма пари и лична карта, но си носи изтеклия международен паспорт и акта за раждане. Пак ще се прави справка. Тук обаче се намесва жена с особено предизвикателен поглед. "Не е длъжен да си носи личната карта и да се съобразява с некомпетентни служители", подхвърля тя, доказвайки невежеството си с карта, удостоверяваща, че е от прокуратурата. Естествено, тя има право да се вози безплатно. А веднага щом групата и полицаят слизат на спирката да уредят проблема, момчето хуква и се изгубва в тълпата.
"Само един път на 6-7 дни ми се случва да съм с полицай", оплаква се Иванка. В другите дни често се случвало да не глобяват, защото не могат да излязат на глава с пътниците. С униформените работата върви далеч по-лесно. Но пък и полицай да си, ако всички са против теб, нищо не можеш да направиш.
|
|
|
|