:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,662,852
Активни 470
Страници 5,417
За един ден 1,302,066
РАЗНОГЛЕДИЩА

Quo Vadimus*, или накъде след родното школо

Явор Фингаров
Признавам, че съм неориентиран. Моят път засега е основан предимно на принципа проба-грешка. Сигурно като при всеки човек на 19. Има един рафт с житейски буркани, към които посягам, когато трябва да взема някакво решение. Защото уж важен е изборът, а не да се седи в тъпия килер. Човек трябва да изпробва възможно най-много въпреки риска да счупи някой и друг буркан. Е, невъзможно е да се опита всичко, но си струва, стига да не те боли глава на сутринта.

Има все още доста непроверени буркани. Сега най ме занимава този относно професионалното ми развитие. За него мога да споделя само, че то се дели на два периода:



Преди - по гимназиално-хормоналната пързалка,



научих важни уроци, когато започнах да се готвя за университет. Моето решение да остана да уча тук бе прието горе-долу така: "Да, Явка, трябва да останеш и да променяш това скапано местенце, дето всички сме се родили, а аз отивам да уча икономика в Манхайм."

То не удари самочувствието ми, което понякога се гради на нелогични доводи. Например не ме е потискало, а ме е вдъхновявало, когато хора с амбиции и скромни възможности са хабели време и енергия, за да ми попречат в нещо. Затова си мислех, че средата в университета ще е перфектна хранителна среда за моето прекалено развито его, както и за други растежи.

Имах и доста близки, които бяха решили да издърпат този буркан от рафта. Ферментацията вътре ни се струваше нормална, мислехме все пак, че е туршия: за някои - царска, за други - не толкова. Запознавахме се с мнозина, които имаха сходни амбиции. Нали ние, младите, можем да направим всичко; Прокофиев на нашата възраст е написал симфония -



Класическата, впрочем, велика симфония



Но нещо в системата не се връзваше. За да вляза някаква специалност, аз трябваше да се подготвям за тежки изпити по материя, която би трябвало да уча чак като ме приемат. Самото ми желание за висше образование не бе достатъчно както "на Запад". Е ще го изтърпя, рекох си.

Ударът дойде оттам, откъдето не очаквах. Всичките ми нови познанства с хора извън моя приятелски кръг, които имаха сходни амбиции, бяха, как да кажа, несъвместими с моите представи. Чалгата със своя цицоносен поход завладяваше нови и нови територии, при това не само в музиката. Ценностите като понятие полека оставаха в прашасалата енциклопедия вкъщи. Почувствах се като в онази песен на "Ъпсурт" (колко много казва едно име понякога):



"Мене ме нема в целата схема..."



Не бях въодушевен. Така че в една задимена вечер пиех тъжно бира на външния бар на "Билкова" и разсъждавах над заветните слова на Пенчо Славейков: "Като умра, не искам и прахта ми да се върне в България!" Представях си, представете си и вие, картината: Великият Пенчо - човекът, който вкарва България в Модерността, е уволнен от министъра на просвещението Стефан Бобчев, негов славянофилстващ враг. От директор на Народната библиотека Жрецът воин, при това инвалид, става уредник на училищния музей при министерството, който - забележете гаврата - се намира на четвъртия етаж. Естествено, че няма асансьор.

Един приятел в този момент прекъсна потока от мисли, щурмуващи главата ми, като ми предложи



да замина да уча във Виена



Замислих се. Повечето студенти, които наблюдавам тук, в България, са в регрес. Те имат същия лайфстайл "като едно време в даскало", само че са доста по-свободни, което генерира повече възможности за алкохол и дрога. Това преимущество ли е? Тук си твърде млад, за да знаеш нещо и да можеш нещо - така казват старите. И умиращите клетки на организма задушават новите. Не ги виня - те са такива, защото и с тях на младини са се държали така.

Геронтофилщината е много гадна болест. Предава се по наследство, характерна е за по-изоставащите общности и проявява своите симптоми около 40-ата годишнина. Наблюдава се презрение и болезнен стремеж към отхвърляне на по-младите представители на социума, които от своя страна по въздушно-капков път често стават носители на вируса. Единствената терапия е приемането на факта, че нещата се променят - със или без съгласието на пациента.



Така че затворих буркана с разваленото нещо,



което уж трябваше да е патриотична туршия. Всъщност според етикета е компот и ако нямаш обоняние, вонята не ти прави впечатление, докато не те свие стомахът. Новият буркан за момента мирише на ентусиазъм и много вяра, в себе си естествено. Разглеждайки го, забелязвам, че има надпис "годно за консумация до:" и пише "не повече от пет години след отваряне".

Осъзнавам, че този текст не е ценен при евентуален прочит от човек, който не е на моята възраст. Ето за това говоря...

---------------

quo vadimus - (лат.) накъде вървим
61
6050
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
61
 Видими 
23 Юли 2007 00:52
браво! откровено и талантливо!
23 Юли 2007 02:06

Браво бе. Значи май още не съм почнал да одъртявам.

И успех.
23 Юли 2007 02:49
текст клишета от зубърското време, кое му е младежкото, мисленето пък въобще не го няма, щом на тая възраст живота не разбираш и за света не си готов като равен, щом се колебаеш и не знаеш...., и щом и чуството за хумор липсва значи си умрял или стар роден, което е едно
23 Юли 2007 03:04
абе прокофиев е написал класическата на 26 години ама това не е важно - момчето може да има предвид шостакович

нооо да дава точно прокофиев за пример е малку кофти от днешна гледна точка - човеко е бил чиста проба болшевик, скитал 14 години по западо и накрай па се прибрал при сталин. даже като чул че сталин е умрел и се гътнал как е бил на пианото.

обаче да не успееш да влезнеш даже у винсо у варна и да праиш от това капитал - е това вече не го разбирам
23 Юли 2007 03:23
Най-лесния начин да се тури край на мировата скръб (или да се пусне въздуха) на детето тийнейджър е да се тури на работа - да види, че всъщност не знае почти нищо и че и възрастните квадрати чинят нещо. В Америка това става методично и още от 15-16 г. възраст. Другия прост начин е да се ожениш и да ти вресне в ръцете новото поколение.

Много харесвам повечето български младежи - моя син е на 20, щерката на 15, имат братовчеди ог 16 до 22 г., приятели. Познавам и много българчета в Ню Йорк покрай детското хорче. Те много приличат на "милениалс" в Америка - много социални, постоянно в общуване (телефон, текст месиджи, чат, май спейс, фейсбук), в координация, много близки с родителите си бейби-бумъри, много по-идеалистични, отколкото си представят нашите по-възрастни другари, с чувство за справедливост, отворени, с модерни идеи за света, без комплекси пред чуждото. Истинско европейско поколение.
23 Юли 2007 03:37
чичо фичо, стари правила разправяш, тук няма дете дето не работи, нощните клинъри по магазини и макдоналдса кой ги прави, и на училище са после, изключение са елитковците, те и нови коли получават за рожден ден и така ходят на даскал, та парите са проблема на талантливите българчета, а системата ви на високо образование много парички иска..... от което губите ваш проблем
23 Юли 2007 03:41
Като цяло, +++! Особено буркана с "патриотичната туршия." ми хареса.
В края на краищата важно е какво ще научиш, по-малко важно е къде. Още по-маловажно е да се съобразяваш с "общественото" мнение. И не само чистата наука да изучиш, разбира се. Много повече. Успех ти желая.
*
Някои леки нюанси и генерализации е добре да се избягват - като например че единствено в твоя кръг хората имат сходни мисли като теб. Или пък намека че другото било чалга и цици. Трябва да допускаш, че е възможно две противоположни на пръв поглед неща са верни едновременно в съответния контекст.
*
Най опасния момент е, че "хора с амбиции и скромни възможности са хабели време и енергия, за да ми попречат в нещо". Който е тръгнал по тая хлъзгава почва, не е успял. Сигурно има и хора които се стремят да пречат, разбира се но има една тънка граница и като я прескочиш се превръщаш в неудачник с извинителна причина. Забрави за това и се бори. Мисли че са прави за себе си и не го правят за да ти пречат а защото така мислят. Считай ги за равностойни и се бори твоето. Някой път може и да загубиш, но във всяка загуба има и полза. Ползата е да си видиш грешката и да осъзнаеш че си е твоя вината.

23 Юли 2007 04:26
Браво!

Почнаха летните стажове. Месец-два ще четем млади, свежи салатки, дордето старите туршии са в отпуск. Път на пресните!
23 Юли 2007 05:48
момчето пише за буркани и да не го боли главата на сутрина откога на бутилките с алкохол им викат буркани момчето толкова много буркани пие че 4 етажа без асансьор му се виждат много
а от примера на премиера без ден трудов стаж да праща елена да носи бурки и тои да произвежда фасове да се сеща за бурки на фасо а не за буркан фасул
колкото до последната отворена бутилка не буркан може да издържи повече от 5 години ако е в някои бар истудена в студентския град
23 Юли 2007 07:02
Хайде да изчакаме ферментацията... И ние сме били така, кога сме били млади ама сега??? Все пак добре, че има млади хора, които не са индиферентни...
23 Юли 2007 08:19
повечето млади хора работят и учат едновременно.....
23 Юли 2007 08:55
"Осъзнавам, че този текст не е ценен при евентуален прочит от човек, който не е на моята възраст. Ето за това говоря..."
Ааа, ценен е. Защото е гледна точка към обществото ни като възможности. На мен ми направи впечатление констатацията за регреса на повечето студенти в Бг. Както и - лайфстайлът "като едно време в даскало" и свободата, генерираща "повече възможности за алкохол и дрога". С риск да прозвуча назидателно ще кажа, че един начинаещ журналист трябва да бъде по-смел и да не се мръщи гнусливо пред вонята на отворения буркан, а да бръкне в него и да разрови вкиснатия компот на висшето образование. Конфликтът стари-млади едва ли е истинската причина за състоянието на социума. С чакане да изтече годността на буркана факти не се променят, факти се създават. Дерзайте, образование днес може да се постигне и въпреки системата. И то тук.
23 Юли 2007 09:08
Момчето е бая объркано, но добре е че все пак се опитва да си признае. Лошото е, че си търси оправдание и най често извън него. Ние тук дъртите се опитваме да му опонираме и да му даваме съвети, но и те не фелат. Този път за мен най добри са съветите на STA, но няма да му стигнат за да си построи пътеката на живота.
23 Юли 2007 09:29
Младият г-н Фингаров демонстрира дълбоката вяра на всеки млад човек, на всяко "ново поколение", че то(те) са различни от по-възрастните. Че ония, над 40 години, са друг биологичен вид, който би трябвало само да работи, при това - неквалифицирана, ниско платена работа, за да има място за "реализация" на младежта, която дори не е избрала все още буркана си.

Както всички знаем много добре, няма нищо ново под слънцето. На г-на Фингаров младши ще река само, че между него и поколението на ония, над 40-те, има наистина една мноооого важна разлика: ние, чичовото, сме били на 19, а ти не си бил на 40.

Другата разлика е там, че колкото и да ни оплювате, ние пак си ви обичаме и ви прощаваме грешките - нали сте наши деца .....
23 Юли 2007 09:31
Хубаво е, че вестникът дава трибуна на младите, лошото е че рядко го прави. А реакциите на по-възрастните... абе не са за приказка!
Бих казала, че младежите, които съм срещала досега в България ми харесват. Някои са доста зрели за възрастта си, предвид факта, че отрано им се е наложило да се борят за място под слънцето.
23 Юли 2007 09:57
...Тук си твърде млад, за да знаеш нещо и да можеш нещо - така казват старите. И умиращите клетки на организма задушават новите. Не ги виня - те са такива, защото и с тях на младини са се държали така...


Не си го слагай на сърцето, обаче и ти си се пуснал по пързалката. Всъщност Sta то го е написал вече...

Иначе хората повтарят модели на поведение, дори и такива модели, които сами ненавиждат. Спор няма.
23 Юли 2007 10:15
Направи ми впечатление, че младежът нито веднъж не е споменал думата "работа". Като станеш пълнолетен, вече трябва да се замислиш, че трябва да се работи - то и преди това трябва, но нейсе. И да разглеждаш образованието не само като нещо, дето ще ти прави кеф, но и ще те подготви да работиш. И разликата между студентите е именно в това - едни се готвят професионално, повечето работят и по време на следването. Други гледат на образованието като на един голям купон - в буквалния смисъл или в интелектуалния - някакъв там пир за душата. И ако не стане купонът, почват мрънканията що някой не им го осигури.

_______________________
Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват?
23 Юли 2007 10:42
Браво! Добре го е написало ДЕТЕТО! Не е съвсем искрено, позата е повечко, позицията не е хич добре защитена! Но поне има позиция! Добре е като за довчерашен ученик в елитно училище! Остава само да порастне!
23 Юли 2007 10:42
Объркан е пичът, естествено. От една страна сам казва, че връстниците му яко кръшкат и нищо кой знае какво не правят, от друга се сърди на по-старото поколение, като им го казвали това.

Иначе всяко поколение си има свестни хора, обобщенията понякога не правят услуга на този, който ги прави.
23 Юли 2007 10:48
"Признавам, че съм неориентиран. Моят път засега е основан предимно на принципа проба-грешка. Сигурно като при всеки човек на 19."
Драги ми, Яворе, моят син е на 18 и също е неориентиран и също работи на принципа "проба-грешка"! Принципът не е лош, но ще ти кажа това, което казвам и на сина си, че умните хора се учат от чуждите грешки, а глупавите от собствените си! Дано ти си от умните и дано по-голямата част от твоето поколение-също!
23 Юли 2007 11:14
Кристо Явашев не разговаря на българския даже с родата си, за което някои зверски го ругаят.
Гьоте смята, че на този свят заслужава да жвеят само тези, които се борят.
Имах познат, който не се изучи в университет, но не излизаше от библиотеката и беше професор в занаята си.
Бранкузи пеш е отишъл във френската столица, за да осъществи мечтите си.
Знам две жени:по-бедната преди 9-ти е работила и учила за зъболекарка в германско и умря у нас като голям специалист, но обявена за враг на народа от богатата, която първо е била ятачка, после паритзанка, а след победата дълги години , останала само със средното си образование, партиен функционер.
Подкрепям невротичността на Явор, написаното не отстъпва на много други известни писачи на същата газета.
23 Юли 2007 11:37
Чувал съм една песен- май на Георги Минчев беше
...Стария знае но не може
Младия пък може но не знае
Всичко може наш-та възраст средна...
Все пак любимата поговорка на баща ми , когото го избъзикам на млади и стари е - Къде оре старио вол юнецо не може
Според мен човек трябва да избягва да си слага етикети и да дейсва според тях щото сам се прекарва.Млад, стар това е само етикет
23 Юли 2007 11:42
Все пак за кой буркан пише в статията? Започва се с "буркана за професионалното развитие", но завършва с "буркана с патриотичната туршия".
Иначе общото ми впечатление е, че и този младеж както на практика почти всички останали на неговата възраст, е доста неориентиран, в което няма нищо лошо - просто на 19 все още знаеш доста малко за живота, лошото е, че трябва да правиш избор. Тези, които влизат да следват, отлагат избора за някоя и друга година, но и на 23-24-25 години, когато завършат изведнъж осъзнават, че пак са неориентирани както на 19. За своята неориентираност младежите търсят виновен и почти винаги това са старите/дъртите/ дето му пречат. Е, преоткрил е колелото, но какво от това - досега колело не е виждал. Ах, колко дърти са тези на около 40, а още ли не е погледнал в очите на децата, за които той е безнадеждно дърт и не правят разлика между него и тези на 40?
23 Юли 2007 11:44
де гиди млади, млади луди години, сал страх един имал съм, от жени, некога били с много зъби, и на много места и шубе ме тресе докле доживях и оживях
23 Юли 2007 11:59
А-а-а, драга Редакция, поздравления за избора!
Тук, на хълма ценим класиците, макар и леекичко перефразирани
този текст не е ценен при евентуален прочит от човек, който не е на моята възраст

с поздрав от Смирненски!
23 Юли 2007 12:12


Sta


23 Юли 2007 12:31
младежа ако отиде да работи в шишеджам да прави буркани или в кремиковци капачки за буркани а децата на номенлатурците карат западни коли от укрити данъци и веднага ще отиде на село при старите буркани с патриотичната туршия на пенсионери с 100 лева пенсия
23 Юли 2007 12:46
Общо взето - "middle finger" за г-н Фингаров!!!
23 Юли 2007 13:11
Няма как да не се включа, за да поздравя младежа, че е написал и мъничко слово за "Великия Пенчо", моят любим Пенчо. Колко деца на неговата възраст знаят кой е Пенчо извън сухия учебник? Този "жрец и воин на живота", както го нарича неговият любим ученик и възторжен почитател Дебелянов.


А дали на младежа е попадал и двутомника на проф. Стоян Каролев "Жрецът Воин" - най-прецизният анализ на Пенчовото творчество, личност и житейски път? Препоръчвам я. Там е не само великият Пенчо, а и всички велики, които съжителствали в най-огромната частна библиотека по онова време, а ако не и по наше - тази на Пенчо Славейков.



Там са Фокелт, Лебон, Херман Бар, Едгард Щайгер, Оскар Уаилд, Хенрик Ибсен, Киркегор, Конрад Ланге, Фридрих Ницше, Тургенев, Короленко, Чехов, Толстой, Пушкин, Гьоте, Хайнрих Хайне и колко още.



Някога Пенчо е писал в един от своите бележници-дневници: "Там, в Лайпциг, се избавих от гнетущата мисъл на съмнението, що се беше впила като кърлеж в душата ми. Там познах великото значение на работата. От тогава не натяквам на съдбата, а работя".


Един от най-големите синове на България завършва дните си в трагично усамотение, далеч от родината, от "свещената земя", която е възпял. Най-големият извор на неговата покруса е скръбта по нея, изгнаничеството, и тя го довършва.


Пише до д-р Кръстев, че ако някога бъде принуден да се върне "железницата ще изтърси на софийската станция едни неми уста и едно счупено перо". Както загатва в едно писмо, Славейков бяга от родината, за да не я загуби - и тя него - като творец, поради "погнусение" от управляващите, от обществената атмосфера. Но "избягал" от нея, за да вижда образът й без сенките и петната на по-късното време, а скръбта по нея подкопава силите му.


Ако младежите сега четат Пенчо Славейков, то ще научат от него как силно и страстно може да бъде обичана Родината.

23 Юли 2007 13:22
Хубави са ни децата, все пак! Нали са единственото нещо, което българинът не прави с ръцете си Има надежда.
23 Юли 2007 13:46
Хубаво писмо, но не мисля че това отразява генералното мислене на "днешната младеж".
Яворе, и всички останали които мислят така. Като не ви се руча патриотичната туршия, хващайте си багажите и заминавайте. Бъдещето на тази страна е в ръцете именно на такива като теб, и ако те само пишат и мрънкат, може да го правят и на друго място.
Някой хора се хабят време и усилие да попречат на такива като теб. Теб ти е необходимо да изхабиш точно две секунди и малкото усилие за свиването на подходящите пръсти за да им покажеш среден пръст. Необходимо ли е хората извън приятелския ти кръг да са съвместими с представите ти ? Други одавна са го казали "Нищо лично, просто бизнес". Личните неща за приятелския кръг, бизнеса извън, а там не е необходимо който и да било да е съвместим с представите ти.
Относно хората над 40-те и отхвърлянето на по-младите представители на "социума" (между другото този вестник се чете и от хора които са по професия стругари, и багеристи, и пилоти на булдозери, и таз думичка не са я и чували през живота си). Същите тези млади представители на същия този "социум" по същия този начин отхвърлят пък тези по-стари представители на нещото наречено с таз думичка. Един мъдър човек беше казал преди много време, че на 18 всички отговори са ясни, обаче въпросите стават ясни на 40. По същия начин е и мисленето на 18-19 "Дъртата изкуфяла лейка, нищо не разбира от новото време". И вместо да се възползват от опита и грешките на горното поколение, те държат да направят всички грешки сами. Да, ама живота е като пилотирането на самолет. Учиш се от грешките на другите защото няма да доживееш да направиш всички сам. Когато започваш с пълна торба късмет и празна торба опит, номера е да напълниш тази с опита преди да ти е свършил късмета в другата торба.

Относно статията. Ясно, че най-вероятно си на стаж във вестника в момента, но това не е "Лична Драма" все пак. Поотминал съм леко твоята възраст, но не чак толкова много и мога да ти кажа, че абсолютно всеки се е сблъскал с проблема който излагаш, и едва ли има някой на който това да не му е ясно. Статията е хубаво написана, но тя не казва нищо ново за никой. Просто отрязява твоето виждане върху живота на 19, нещо на което никой дори на твоята възраст няма нужда да му показват.
Успех в кариерата все пак де. Учи се и продължавай да пишеш. Ние ще те четем и пак ще си пишем критиките.
23 Юли 2007 14:10
Защо "Великият Пенчо" е трябвало да бъде директор на НБ? Защото е голям мислител? Голям Поет? Голям реформатор? Аз бих оспорил всяко от тези твърдения, може би с изключение на последното. Но една от драмите на българската "Модерност" е липсата на простото съзнание и у Славейков, и у неговите началници, и у неговите тълкуватели и "апологети", че за да бъде човек директор на Народна библиотека е нужно преди всичко да бъде добър библиотекар и добър ръководител, а чак след това велик интелектуалец.
23 Юли 2007 14:13
истина не отразява писаното му, истината ненаучен е да разпознава, и с нафталин идеи, оставал държава да оправя, пречели обаче млади опиянчени, наркозависими, и де срещна ги, училищата са под жесток контрол, студентите учат и работят, де ги тея мангизлии празни млади хора в науката, дрън, мрън, езици требват, българин на емигрейшън в графата sex писал every day и служителката го поправя: има се впредвид, male или female! а, O.K. и дописал doesn't matter! та жив разговорен език, broken english
23 Юли 2007 15:37
Добре го е усетило детето, без познати и пари, просто забрави за доброто бъдеще в Бг.
Знанията вършат работа само в ИТ.
23 Юли 2007 15:42
Каквито и да са причините за този текст, е глупаво който и да е да се поддава на противопоставянето на поколенията в обществен план. Това противопоставяне не води до нищо добро. Още по-малко пък към синергия по време на преход.
23 Юли 2007 17:23
Както казваше една баба от моето детство, "пораснаше пилце та поебаше квачку"!
Ей момче, да беше с 20 години по-рано роден, какво ербап комсомолче би станало от тебе! И щеше да видиш тогава, как такива като тебе с мухал в главата още по рождение, по онова време така яко закопаваха държавата, та никой после да не може да я откопае. А тия като мене, "тъпаците" на по 40 дето останахме в БГ си дадохме младините та да я откопаваме. И виж сега какво става, а! Хранили сме покрай свестните и измекярска измет като тебе! Но тази грешка е поравима!

Редактирано от - katana на 23/7/2007 г/ 17:27:06

23 Юли 2007 18:00
Ако си на Диана чедото, ще успееш!
23 Юли 2007 18:05
Това автопортрет ли е или 'типичен образ' на българския кандидат-студент?
Дерзай , момче! ... "нещата са такива , каквито са "...
23 Юли 2007 18:15
kакво е "успех" в различните възрасти

На 5 - да се събудиш в сухо легло.
На 17 - да спиш с жена.
На 25 - да намериш добра жена.
На 35 - кариера и семейство.
На 45 - семейство и кариера.
На 55 - да намериш добра жена..
На 65 - да спиш с жена..
На 85 - да се събудиш в сухо легло..
23 Юли 2007 18:48
Стискам ти палци, чичо Пейчо!
23 Юли 2007 18:55
Quo Vadimus - direction W. Europe + USA or Canada.
23 Юли 2007 19:56
Гадна статийка, кално поточе от несресани мисли, но показателно за времето ни, за днешна България и населяващите я млади следовници на славни традиции. Той си знае, че е неоринтиран, но размахва решително и категорично виртуалния си меч да сече гордиеви възли, да руши авторитети по-възрастни от 25, да троши буркани и мивки. В калната статийка врагът е вътре в Бг, врагът е българското на възраст над 25, пречката в живота на неориентираните, спънка за растежа на тъгуващите за неясните хубавини нейсе към Манхайм и острите непознати удоволствия, затворени в забранени от човешкия и национален опит буркани. Българи на възраст пречат на млади неориентирани Божем! българчета с огромно и празно ego да са щастливи в "лайфстайла", формиран от ъпсурдисти и прочие закъснели с половин век хипари.
"Патриотичната туршия" била воняла на саморасляка без дълбоки корени. Геронтофили му попречили да се изяви я със симфония за чудо и приказ, я поне с опера за три гроша или юнашка римувана попържня срещу половината от населението на земята като ярешка кожа.
Кой е велик Рицар в калното словесно поточе? Ами Пенчо бе, оня, за който дори баща му публично заявява, че не чете, че не желае да учи, че изтървава времето си да запее като едно рано пиле! Същият "жрец" с главна буква, който бил вкарал България в някаква модерност /ние пък да не знаем за това досега!/, който не желаел дори прахта му да се върне в България! Това примерче е най-ценното нещо в тази мерзавска дописка. Нечетящият и безнадеждно закъснял да се образова Пенчо е син на баща си руския шпионин, който стихоплетно напича народа си "мърша"! Кръгът се е затворил, чуждият шпион е родил един майкопродавец.
Тъжните мисли на някакъв неориентиран трошач на компоти и потърпевш от геронтофилите доловил с обонянието си вонята на "патриотична туршия" между две бири. А посланието в мерзкото словоизлияние е: "Е.ал съм ви м..... какво ще си помислите за мен, знам, че няма да е добро!".
Това ще се пръкне в Бг след близо две десетилетия безпрепятствена антибългарска пропаганда на чужди шпиониски и подривни централи, целящи насъскване на едни групи българи срещу други. Млади срещу стари, феминистки и педали срещу нормалните мъже, демократи срещу комунисти, цигани и потурнаци срещу българи, котилска продажна гмеж с папионки срещу ченгета, най-долна измет в соросовите "НПО" и "системните" партии срещу родолюбци и патриоти и т. н. Така се пръкват нещастните ясени, малинки и прочие драки без корени, за които народът ни е мърша, която им пречи да се изявяват пълноценно.
23 Юли 2007 20:05
за успех са нужни само четири неща, да знаеш, да можеш, да искаш
23 Юли 2007 20:10
май че не са само 4 а поне 6. 4 и 5 са да го направиш. 6-то е да можеш да контролираш направеното до степен да можеш да го унищожиш ако се окаже нефелно.
23 Юли 2007 20:11
Младежо, поздравления! Такива като вас са утехата, че още има искрици на живот в България. И понеже остарявам, а с остаряването много подло започва да те човърка нещо да даваш акъл, ето какво бих ви казал - махнете се от България. България е обречена на простотия, проституция, хотелиерство и хазарт. Нали виждате гаврата с хората на духа, с лекарите, с учителите, с хората на науката. Ще се чувствате като Димчо Дебелянов в стихотворението "Пловдив".
23 Юли 2007 20:16
Къде я тая страна на науката и културата, Вълчо? Няма такава! Или се "научи да правиш добро от злото, защото то няма от какво друго да се прави" или майната ти! И без теб ще мине! Така бих казал на недоизлюпените "пост-преходни" запартъци!
23 Юли 2007 20:24
Геронтофилщината е много гадна болест. ........Единствената терапия е приемането на факта, че нещата се променят - със или без съгласието на пациента.


Яворчо, браво, моето момче! Много си ги засегнал дрътльовците. Я, как са отворили сфинктерите и леят, леят, леят.......
23 Юли 2007 20:30
Както е казал поета: „...ти стане човек, пък тъпана на баща ти е на тавана...”

Да си човек, се има предвид първо да не те мързи да си слушал или поне чел уроците си в гимназията и се поподготвиш за изпит, къде да покажеш, че имаш поне малко пипе в кратунката и си струва по-умни от тебе да отделят време и те научат на повече неща в който и да е университет по света. Ако нямаш сили да вземеш най елементарен приемен изпит, не е ли малко нахално да се тургаш редом до младия Прокофиев или Шостакович? Разбира се, че и сега има такива пишещи своите „симфонии” на 19, но едва ли са от тези подсмърчащи и оплакващи се от средата в която са поставени.

Да станеш човек означава и да имаш поне малко от малко чувство за собствената се ценност, да осъзнаваш че ти се единствен тука на земята и през следващите 40-60 години има неща които само ти никой друг ще успее да открие или направи. Мрънкосване или оправдания с „ буркани прокиснала туршия, геронтофили, алкохолизирани и дрогирани студенти, съдбите на Пенчо и Прокофиев дори” не са никакво извинение. Обикновено деветнадесетгодишните имат сила, енергия и мотивация да изринат света, освен ако не са все още под влиянието на уж силна, но постоянно мрънкаща мама. Защото има и добри буркани, дори и в България огромното мнозинство студенти не са алкохолизирани или дрогирани. Що се отнася до геронтофилите, заяждането с възрастните без причина и конкретизация е признак за повърностно възпитание.
Дветнадесет години не са кой знае колко и момчето все още има време да се вземе в ръце, ако реши че може да плува само.
23 Юли 2007 21:08
Да бе, чел-недочел бил Пенчо. Пък и бил лош библиотекар.


Още някаква грандиозна глупост и ще ми се прище и на мен да се махна от страната на "фасулковците", по Пенчо.


1."На него дължим и две от първите по време специализирани библиографски издания от справочно естество. Той, големият поет, обвиняваният в ницшеанство и естетизъм, в годините на творческата си зрелост се заема и осъществява справочници, които днес дори някои обикновени научни сътрудници смятат, че са под достойнството им: „Библиографски бюлетин за депозираните в Софийската народна библиотека книги, списания и вестници през 1900 и 1901 година" (1903) и "Опис на българските периодични издания" (1844-1900)" (С., 1903). "Бюлетинът" и "Описът" са служебни прояви от времето, когато Пенчо Славейков е поддиректор на Народната библиотека, но и те са своеобразно продължение и израз на неговата концепция за лично място и роля в съвременната му българска култура. А предисловията към тях е естествено да се имат предвид и да заемат мястото си в отпечатваните събрани съчинения на твореца."


2.

Гробът на Пенчо Славейков е тук, все пак. И какво от това?


И никой моят гроб къде е да не знай.



Гробът, по-точно гробовете на Славейков се знаят. Първият е в Брунате, италианско градче, в което поетът е издъхнал, вторият, сегашният, е в България, където по-късно тленните му останки биват пренесени, за да гният днес в буренясал запуснат гроб в Орландовските гробища в София. Мир и покой за вечния безпокойник и изгнаник.


Проф. Никола Георгиев


Пенчо Славейков, недочелият и "никакъв поет, литератор и велик българин", за малко да получи и Нобелова награда за литература, която щеше да бъде единствената българска, но смъртта го отнесла преждевременно, та ни се разминала.

Такива работи за Пенчо.

Редактирано от - Сибила на 23/7/2007 г/ 21:29:21

23 Юли 2007 21:34
Яворе, като си избрал пътят ти от проби и грешки да минава през рафта с готова продукция, нямаш право да се оплакваш нито от съдържанието на 'бурканите', нито от тези, които са ги приготвили.
Ако наистина толкова вярваш в себе си, не търси избора си в буркан.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД