Мая Манолова е родена на 4 май 1965 г. в Кюстендил. Завършила е право, икономика и история. Депутат от "Коалиция за България", секретар на лявата парламентарната група. Член е на парламентарната комисия по правни въпроси. На последния конгрес на БСП бе преизбрана в Изпълнителното бюро на партията.

----------------

- Г-жо Манолова, според последната версия на промените в закона за местните избори българските изселници в Турция ще имат ли право да гласуват?

- Последната редакция на закона няма да ограничи българските изселници в Турция. Тя предвижда възможността, ако настоящият адрес е регистриран в срок, по-малък от 6 месеца преди вота, лицето да гласува по постоянния си адрес. Прекалено е това втренчване в българите от турски произход и ограничаването на техния вот.

- Значи те ще могат да се регистрират по настоящия адрес и в следващите няколко месеца, а пък ако нямат 6 месеца уседналост, в крайна сметка ще си гласуват по постоянния?

- Теоретично това е възможно. Освен това не е сигурно, че текстът, който предложиха Анелия Мингова и Янаки Стоилов, няма да бъде променен в зала, защото той е в противоречие с тектовете, които уреждат съставянето на избирателните списъци.

- А защо срокът за уседналост бе намален от 10 на 6 месеца?

- Целта е една: да се ограничи злоупотребата с вътрешен "внос" на избиратели от една община в друга. Продължавам да смятам, че 10 месеца е по-точният срок, защото статистическите данни показват, че процеси на вътрешна миграция, свързана с изборите, са започнали в началото на тази година. Който и да стои зад този вътрешен изборен туризъм, целта е да си осигури една предварителна служебна победа в надпреварата наесен. Защото за една малка община това е равносилно на пълна подмяна на вота, а не просто на неговото изкривяване. На места 500, даже 200 гласа са решаващи. И независимо от това кой стои зад тези процеси, ние като законодатели би следвало да ги ограничим.

Целта на принципа на уседналост за местния вот е да се въведат критерии, които да доказват връзката на избирателя с конкретната общност - община или кметство, където той ще гласува. Ние го формулирахме така: всеки да гласува там, където живее, работи, плаща данъци, където е центърът на неговите жизнени интереси. Но това е достатъчно сложно в свят, в който човек живее на едно място, работи на друго, семейството му е на трето. Какъвто и критерий да търсим обаче,той трябва да е еднакъв за всички български гражданин. Ако на евровота България представляваше един избирателен район и преценката за включване на един български гражданин в списъците се правеше в зависимост от това дали постоянният и настоящият адрес са на територията на страната, то на местните избори избирателен район е всяка община или кметство и преценката за свързаност трябва да се прави по отношение на конкретното населено място. Затова аз съм против изваждането от списъците на българските граждани, които имат настоящ адрес извън територията на страната. За мен е еднакво некоректно допускането до гласуване на един избирател от Плевен, Букурещ или Бурса във Варна. Преградите трябва да са на общинско, а не на национално ниво.

- Как се стигна до намаляването на срока за уседналост?

- Имаше три предложения: за 12 месеца на СДС, за 10 - на Коалиция за България и за 6 -на НДСВ.

- Не е ли странно, че тъкмо НДСВ, които въведоха принципа на уседналост в законодателството, снижиха бариерата?

- Не мога да коментирам. Не се наемам да коментирам и кой точно стои зад вътрешния изборен туризъм. Аргументът на депутатите, които подкрепиха последния вариант, са, че това е по-скоро едно решение, което може да бъде използвано и на следващи избори и се доближава до европейската практика.

Истината е, че в страните, в които съществува изискване за уседналост, съществува и съвсем различна от българската практика за поддържане и актуализация на изборните списъци. Проблемът при нас е, че тези списъци не отразяват реалното пребиваване на един човек на определен адрес или населено място. Още нещо, живеем в 21 век, мобилността е основна характеристика на съвременния човек. И задължителното гласуване, и образователният ценз са спомен от миналото. С цензовете ще елиминираме половината избиратели, със задължителното гласуване ще упражним принуда върху останалата половина. Остава да направим списъци кои точно могат и са длъжни да гласуват и за кого.

- За да не се фиксираме изцяло върху изселниците, гурбетчиите например ще могат ли да гласуват на местните избори?

- Българите, които работят в чужбина, ще могат да гласуват, ако имат настоящ адрес в България. Вижте, основният проблем е в несъвършената система на гражданска регистрация. Защото и това, че имаш настоящ адрес в едно населено място, изобщо не означава, че ти живееш в него и си свързан с него. На практика с този изборен закон не можем да компенсираме подобни несъвършенства.

- След като хората с настоящ адрес в чужбина няма да бъдат вадени от избирателните списъци, по какъв начин ще може да се установи, че не отговарят на условията?

- Като същите критерии се въведат за конкретната община. Всъщност адресите - и постоянен, и настоящ, са конкретни не по принцип в България или извън нея, а в конкретно населено място, на конкретна улица и адрес.

- Да речем, че Гюлфие Исмаилова има постоянен адрес в Разград, но живее в Турция. И решава да гласува на местните избори с българската си лична карта, която удостоверява постоянния адрес.

- Същият въпрос трябва да се зададе и за български гражданин, който има постоянен адрес в Разград, но живее в София например. Окончателният вариант на закона не е ясен и затова не мога да отговоря точно дали ще гласува или не. Във всички случаи е важен и настоящият й адрес.

- Ама нали решихте да не вадите хората с настоящ адрес в чужбина от списъците!

- Ето, виждате ли, принципът е порочен. Ако има ограничения, те трябва да са приложени на ниво конкретна община, а не ниво страната. Другото е дискриминация.

- Добре де, как ще се доказва наличието на настоящ адрес в деня на изборите?

- Да, проблем е, защото в личната карта е отбелязан само постоянен адрес.

- Какво точно приехте в правната комисия? Ще спрете ли с този текст гласуването на сезонните работници по морето например?

- Не.

- Защо не?

- Защото тези 6 месеца уседналост не са достатъчна преграда. Те дават възможност на тези, които имат настоящ адрес към края на април, да гласуват. А някои мигрираха още в началото на годината. Така всички, които са се регистрирали от 1 януари до 1 май, ще фигурират в списъците.

- БСП ще подкрепи ли текста, който бе приет на второ четене в правната комисия?

- Няма обсъдена позиция на парламентарната група. Такава позиция ще имаме във вторник. Ако редакцията остане същата, ще има разминаване между текстовете, които уреждат правото на гражданите да гласуват, и текстовете, които регламентират съставянето на избирателните списъци. Такова разминаване ще породи проблеми при изпълнението на закона.

- Действително ли няма възможност да се гласува с интегрална бюлетина, та отпадна и тази идея?

- Законопроектът, който предвижда едновременно интегрална бюлетина и преференциално гласуване, предлага имената на кандидатите да не се вписват в бюлетината, а да бъдат изложени в тъмната стая. На практика това означаваше,че всеки, гласувайки за избраната партийна листа, да напише в нея номера на предпочетения кандидат. Това е достатъчно сложно.

- Ще проработи ли най-сетне преференцията на тези избори?

- Убедена съм. Колкото по-голяма е една партия, толкова по-категорично избирателите й ще могат да влияят върху избора на съветници. Предлагаме един достатъчно обективен критерий за изчисляване - общинската избирателна квота. Това означава, че гласовете, необходими за вкарване на един общински съветник, ще стигат и за разместване на листата. За Кюстендил например гласовете за един съветник на последните избори бяха около 700, а съветническата листа на БСП получи около 10 000 гласа. Което означава около 7% праг за кандидатите от листата на БСП. Значи 7% процента ще са достатъчни, за да заработи преференцията. За малките партии този процент ще е около 20 - 30. Ако една малка партия вкара двама общински съветници, значи 50% от гласовете за нея ще са необходими, за да има разместване в листата. Въвеждаме и праг за влизане в общинския съвет, за да не се раздробяват прекалено местните парламенти.

- Защо отпадна изискването на местния вот да участват само партии, които вече са се явявали на национални избори?

- Ние от Коалиция за България сме против това ограничение. Скритият мотив на това предложение беше да изолира бизнесформациите. След като бизнесът е решил да участва със свои кандидати, ние сме за това да му се даде възможност. Но при равни правила, а не чрез внос на избиратели. Само да не стане като на предишните избори - на доста места бизнесът избра свои представители, след което дейността на сдруженията секна. Хората чакат решение на проблемите си и в периода между изборите. Ако бизнесът смята, че е достатъчно да участва в кампанията преди изборите и след това да използва властта за собствени интереси, той греши. Политиката не е едноактна пиеса.