Истанбул. Летище "Ататютрк" (как иначе да се казва?!). Чака ни микробус на туристическа агенция. Български турци, ако може така да ги наричаме. Малка компания от седемдесет души, всички до един от България. Шокираха ни с огромния си хъс за работа и невероятно доброто настроение. За два дни, докато бяхме заедно, тези хора май не спяха, защото, докато ние притваряхме очи, те отиваха по други дестинации. Работеха като луди. Но знаете ли какво, през цялото време говореха за България. Слушаха българска музика - поп-фолк, търсеха български вестници, питаха за новините у нас. Коментираха всичко: как жадуват да се прибират у нас, колко глупости правим (говореха точно така - в първо лице множествено число) в туризма, как съсипваме Черноморието и няма добро обслужване, че още няма условия за голям бизнес на малки предприемачи.

В Истанбул май има квартал от около 25 000 български турци. Те трудно мелят брашно с пришълците от Анадола и се смятат за нещо много повече. И има защо. Милеят си за дома. А техният дом е там, където са се родили - в България. Точно поради тази причина с нас се отнасяха като към приятели, не като към случайни пътници.

Сетих се за тях, когато за пореден път започнаха скандалите - имат ли право, или нямат изселниците да гласуват. Повечето хора у нас смятат, че нямат. И поради тази причина се измислиха всякакви врътки - уседналост, приседналост и прочее глупости. Вярно, законите, които ги третират, се отнасят и за всички "обикновени" български граждани в чужбина, но да бъдем честни - ограниченията целят единствено да спрат турците от урните, за да бъдат ударени бизнес интересите на лидера на ДПС чрез ограничаване правата на обикновените граждани.

Никой, ама никой не можа да ми обясни и убеди защо от морална гледна точка един българин по паспорт трябва да бъде лишаван от правото да гласува.



Правото на глас



Винаги съм твърдял, че ДПС не е демократична партия поради една елементарна причина - липсата на дебат и конкуренция. Но кой ли пък е предложил на тези хора алтернатива, конкурентна идея? Да, върхушката на ДПС се възползва меркантилно от гласовете на изселниците. Но в крайна сметка каква е разликата между Доган и разните популисти, които по същия начин използват случайния протестен вот? Каква е разликата между 98-процентовата подкрепа към Сокола и твърдия електорат на традиционните партии? Разликата е, че електоратът на Догановата дружина е значително по-ясен и при него ядро и периферия са едно и също. Лесен за прогноза.

Въпреки това, когато говорим за право на глас - висшия инструмент на демокрацията, не смятам, че който и да е гражданин на страната трябва да бъде лишаван от възможността да участва във вот. Друг е въпросът как да се регулира всичко, така че да няма манипулации и да не се извращава демокрацията.

Правото на глас е особено важно при местните избори, защото до голяма степен предопределя какво ще се случи там, където си се родил или искаш да остарееш.

На никого не му е безразлично какво се случва в родното му място, как се развива градът, селото, в което е израснал. Още по-важно е какво ще се случва в бъдеще. А бъдещето можем да видим в процесите, които се случват днес в Европа.



Кмете, кмете...



Признавам: има много добри примери на успешни кметове, но - честно казано - много повече са тези, които обслужват частни, а не общински бизнес проекти (където има какво да се обслужва) и много повече са бездарници (където нищо не се очаква да се случи). Успешни или неуспешни обаче, при всички положения по време на местните избори зад конкретните кандидатури обикновено стоят много добре изразени интереси. Хора, които плащат сметката, за да поръчват след това музиката. Естествено това остава скрито за обикновените хора. Неслучайно в много градове едни и същи кметове си стоят мандати наред на постовете, подкрепяни от местните феодали. Като казвам кметове, винаги слагайте и общинските съветници в тази сметка.

По Черноморието и атрактивните райони на страната това са едни от най-заможните хора. Познайте защо!

Ако ние се притесняваме от това, че турските изселници ще променят по някакъв начин демократичния баланс в страната (което само по себе си е абсурдно), то би следвало да се притесняваме по същия начин и от твърдоглавците и глупците, които гласуват винаги за един-единствен цвят, без да се интересуват кой е кандидатът. С ръка на сърцето трябва да признаем, че безумните проекти по морето, планините, столицата не са дело на турските изселници, а на българи. Каквато и уседналост да прилагаме, никой не може да победи общонационалния бандитизъм в страната.



България на регионите



Ако в национален мащаб кандидатурата на депутата, на президента са малко далечни от малкото село или град, някак абстрактни, то когато става дума за общинари и градоначалници, нещата са съвсем директни.

Това, което е тенденция в Европа и каквото се случва на Запад, е сериозна децентрализация на властта. Европа на регионите. Неслучайно много от проектите, финансирани от Европейската комисия и фондовете, са насочени към регионите. Разбира се, тези пари са сериозни и апетитите към тях още по-сериозни. Традицията повелява акулите да се навъртат около стръвта, която се изсипва в морето. Всяка партия в България има своето парче торта. Турците - турските региони, българите - българските, циганите - както дойде...

Народът заслужава управниците си. Точно поради тази причина народът има право да си ги избира. Независимо дали сега някой от този народ е в Истанбул, в Санто Доминго или Лондон, щом има постоянно местожителство в Харманли, има правото да каже кой според него ще се справи с чистотата, със сигурността, с инвестициите, с проектите. Правото да гласуваш би трябвало да те накара да се чувстваш отговорен и най-малкото да бленуваш да се връщаш у дома. По същия начин, както моите приятели от Истанбул умират да почиват край Варна, нищо че в Мармарис е по-красиво, по-чисто, по-уредено, по-вкусно, по-...

Родина, братко, ватан... както казват турците.