Из банките се носи мълвата, че поредната регулативна тесла на българската централна банка е нашепната от европейските централни банкери. ЕЦБ била разтревожена от новата вълна на кредитна експанзия в България. Неведнъж бяха повторени



познатите аргументи



за охлаждане на кредитирането: обилният кредит подклаждал инфлация и стимулирал вноса, а оттам влошавал търговския баланс, кредитът бил лесен, затова качеството на заемите падало, а обслужваемостта им се влошавала. Тази логика на мислене е добре позната от тирадите на Международния валутен фонд от поне три години насам. Известни са и обратните аргументи - че банковият кредит далеч не изчерпва паричното предлагане, което в условията на валутен борд е автоматична проекция на притока на чуждестранна валута към страната, и когато валутните постъпления нарастват най-вече за сметка на преките инвестиции (рекордни през миналата година) и преки трансфери, то предлагането на левове расте независимо от всички опити на централната банка да затяга кредитите от банковата система. Известно е, че основният източник на инфлация е ръстът на регулираните цени и фискът - чрез увеличените акцизи и квазиданъчни форми. Въпреки че процентът на проблемните заеми расте, този ръст е далеч под нарастването на заемите, а и остава под оптималното ниво. (Максимална ефективност на кредитната дейност се достига при известно ниво на съзнателно поет риск от необслужваеми кредити. Този оптимум се изчислява, но обикновено системата работи оптимално при 8-10% от кредитите с влошено качество.) При тези разнопосочни аргументи за и против кредитната рестрикция



степента на намеса изненадва



Увеличението на минималните задължителни резерви от 8% до 12% от първичните депозити всъщност е цели 50% увеличение на обездвижената в централната банка парична маса. А се говори, че е обсъждано увеличение до 15%, т.е. удвояване на задължителните резерви. Такава мярка е най-малкото нетипична за една централна банка. Тези институции обикновено са много предпазливи в намесата си и избягват резките промени. Особено когато се променя процентът на задължителните резерви, считан за най-дългосрочен регулиращ параметър. Обикновено резервите се вдигат с процент, максимум два, при една стъпка на увеличение. Иначе регулаторът на банковата система, който е призван да пази стабилността на пазара, може сам да стане източник на нестабилност. Още по-странно е очакването въведената мярка да даде резултат в рамките на следващите месеци, та да бъде преразгледана през октомври-ноември. Обикновено ефектът от увеличението на резервите се проявява пълноценно между третия и шестия месец след прилагането му. (Разбира се, обратната промяна, намалението на резервите, дава ефект почти незабавно.) Показателна е също



промяната на стратегията



за борба с кредитната експанзия. В аналогична ситуация преди две години централната банка приложи съвсем друг подход - вместо общо увеличение на резервите за всички кредитни институции тогава рестрикциите бяха поставени в зависимост от ръста на кредитите на съответната банка. Във всички отчети на БНБ и на идеолога на тогавашната стратегия - МВФ, тази стратегия със селективна тежест бе описвана като голям успех. Логично би било толкова успешната стратегия да се приложи отново, когато сме изправени пак пред същия проблем. Промяната в стратегията за борба с кредита говори,че други са сега идеолозите на паричната политика. Мълвата в банковите коридори гласи,че новата политика на рестрикции била прокарвана от ЕЦБ и била поставяна като условие за ускоряване на приема на България в европейския резервен механизъм ERM II, чистилището преди присъединяване към еврозоната.



Такъв нов прием няма,



а резервният механизъм ERM II по дефиниция е достъпен за всяка страна, членуваща в евросъюза. И ако поради някакви свои причини и проблеми в еврозоната ЕЦБ налага забавяне на разширяването й, това не може да е причина за въвеждане на прекомерно рестриктивна парична политика. И то в страна с валутен съвет, който по определение е отказ от дискреционна парична политика. Всъщност валутният съвет е алтернатива на ERM II, при това по-строга, тъй като предвижда неизменен курс на националната валута към резервната, а не само ограничаване на курсовите колебания в зададен интервал. А освен политика валутният съвет включва и обезпечение в твърда валута. Така при наличието на валутен съвет на България въобще не се налага да бърза за ERM II. Още по-малко пък с цената на поставяни от някого отвън съвършено безотговорен за българската икономическа политика фактор, бил той ЕЦБ или МВФ. Честно казано, ERM II с нищо не би променил икономическата среда в България, докато бордът се запазва. Затова е все едно дали ще приложим формално ERM II през 2012-а, през 2020-а или въобще няма да го приложим: ако господа евроидеолозите междувременно асимилират очевидното, а именно, че на страна с действащ валутен съвет никакъв европейски механизъм не й трябва и може да въведе еврото в обращение буквално веднага, за няколко месеца, за техническо пренастройване.