Помните ли протестите в с. Припек, когато жителите му се опитаха да спасят училището си от закриване и случаят им стигна до пленарната зала на парламента? Това бе през 2002 г. През същата учебна година в страната бяха закрити 14 училища. Най-много закрити учебни заведения са през учебната 2000/2001 г. - 338. Оттогава досега т.нар. оптимизиране на училищната мрежа сякаш стана обичайна практика, с която и хората от малките населени места, и общинските власти се примириха.

Какво е оптимизация на училищната мрежа? Всъщност зад термина се крие по-простичкото "закриване на училища и паралелки". От доста експерти, които не са за пренебрегване, процесът се приема като



панацея за решаване на проблемите на образованието



"Местните власти участват активно в този процес, защото по този начин се оптимизират разходите, а оттам се повишава качеството на обучението и размерът на учителски заплати", твърди зам.-кметът на Варна Коста Базитов.

Българското законодателство не е приело ясни параметри за това какво представлява училищната мрежа и как трябва да се оптимизира. Според националната програма за развитие на училищното образование, приета от парламента м.г., оптимизацията трябва да се провежда на две нива. На училищното ниво трябва да се реши проблемът с големия брой маломерни и слети паралелки. На регионално целта е да се развива системата на средищните училища и обвързването на училищната мрежа с изискванията на пазара на труда. Според МОН местните власти трябва да имат правомощие да определят не само броя на общообразователните и профилираните училища, но и броя и видовете професионални училища на територията си.

Записаното в националната програма за развитие на училищното образование обаче не дава отговор на най-важния въпрос - колко и какъв тип училища са необходими за всеки отделен регион, на областно и на национално ниво. Подобен анализ може да се направи на базата на демографските прогнози и миграцията на населението. И тъй като не е ясно какви са нуждите на общините и на държавата от учебни заведения, няма прогнози и кога ще приключи процесът със закриването на училища и паралелки.

На практика няма институция - българска или международна, която да каже



колко училища ще се закрият



И в МОН не знаят.

Единственият ориентир, по който се преценява нивото на оптимизация, е съотношението брой ученици, които оценява един учител. За стратегическа цел се приемат стандартите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Показателите са различни за различните образователни степени - начално, основно и средно образование. "Когато се постигнат средните стандарти за ОИСР, тогава може да смятаме, че в България ситуацията е добра", коментира Димитър Танев. Но имало спор дали директорът е част от педагогическия персонал или не. "Ако директорите се изключат от учителските колективи, България има много добри показатели. Приема се обаче, че директорите са част от педагогическия персонал, и съотношението вече не е толкова добро", обяснява главният секретар на МОН. Според Танев показателите на страната ни са добри в етапа V - VIII клас, но изоставаме в гимназиалния етап и вероятната причина е въвеждането на ХIII клас.



Закриването на едно училище обикновено е агония



Първата стъпка е сливане на паралелки, в които учат деца от различни класове. Следва преобразуване на училището от основно - до VIII клас, в начално - до IV клас. Накрая идва и решението на общинския съвет да закрие школото. Заповедта обаче се подписва от просветния министър. Според зам.-кмета на Варна Коста Базитов процесът на оптимизация трябва да се администрира от МОН, общината и общинския съвет.

Единствената причина за закриването на училищата е демографската - липсата на деца, казва Димитър Танев. Според него много от училищата са функционирали на книга, а на практика в тях в през последната учебна година не са се обучавали деца. Тези училища условно са се самозакрили, в тях няма ученици, но общината по една или друга причина не е предприела дейности по закриването им, обяснява Танев. Общо 3253 ученици ще бъдат насочени да пътуват безплатно в съседни училища от тази година.

За последните 17 години закритите учебни заведения в страната са над 1000, сочат данните на Националния статистически институт. През учебната 1990/1991 г. общообразователните и специалните училища в България са били 3584, докато през миналата година броят им се е стопил на 2654. Други 124 училища и обслужващи звена няма да посрещат новата учебна година през есента. Основната част от тях са селски основни и начални училища. По данни на Министерството на образованието и науката в 74 от всички затворени школа реално са се обучавали ученици. Още 95 паралелки в други училища на страната ще бъдат закрити от есента.

За първи път от тази година МОН ще отпуска средства на общините, в които ще се закриват училища. Предвидени са 36 млн. лв. - 35 млн. са за общините, а 1 млн. - за държавните учебни заведения. Общо 54 общини са кандидатствали и всички проекти ще бъдат финансирани на 100%, съобщи главният секретар на МОН Димитър Танев. 14 общини кандидатстват едновременно с проекти и за училища, и за намаляване на паралелките. За закрито училище до 21 ученици ще се отпускат 80 000 лв., а за школо с над 44 ученици сумата достига до 250 000 лв. По 12 000 лв. ще се дават за закрита паралелка.

Парите ще се харчат за ремонт на средищни училища, в които учат деца от съседни населени места. Със средствата ще се осигурява столово хранене, ще се подобряват ученическото оборудване и материалната база и ще се изплащат обезщетения за съкратените учители. Според Танев



средствата са предостатъчно



и дори остава около половината от предвидената сума. Възможно е да бъдат пренасочени към други програми или да се финансират допълнителни дейности по тази програма. Немалко общини обаче недоволстват, че тъй като почти са приключили с този процес, няма да получат средства.

В някои общини - като Троян например, оптимизацията е към своя край. " Ние приключваме процеса, който стартирахме преди 10 години", коментира зам.-кметът на Троян Розалина Русенова. Тя е абсолютно убедена, че слетите паралелки не осигуряват качествено образование. "Ясно е как се предава български език, литература и математика, когато в един клас са деца от 1-ви и 3-ти клас. В интерес на децата и на усвояването на учебния материал е да не учат в слети паралелки, но подобен ефект ще се усети след няколко години", убедена е зам.-кметицата на Троян. Според нея напрежение сред хората е имало през 1998 - 2000 г. Сега разбирали, че няма бъдеще, ако децата учат в слети паралелки. Разяснителни кампании сред населението заради закриване на училище се правят все по-рядко, твърдят от местните власти.

Според Коста Базитов общините в големите градове са изправени пред проблема с претовареността на сградите, а това затруднява оптимизацията. Много малко училища могат да организират целодневно обучение, защото в сградите учат поне на две смени, пояснява зам.-кметът на Варна. Според него оптимизацията ще бъде успешна, когато се съчетае с издръжката на един ученик (тя влиза в сила от тази година) и т.нар. делегирани бюджети (средствата се управляват от директора). Местните власти настояват да се прецизират четирите категории общини, които получават различен размер за издръжка на един ученик. Парадоксалното е, че София и големите градове получават най-ниска издръжка за един ученик.

Оптимизацията обаче се прави хаотично и без никаква дългосрочна стратегия как ще се развива образованието на общинско, областно и национално ниво след закриването на "ненужните" училища и паралелки. Според доклад на фондация "Пайдея" въпросът за оптимизацията се осъзнава като основополагащ за извършване на качествени промени в системата на образованието, но



не е сред водещите в програмите на политиците



за модернизация на образованието. Причината очевидно е в това, че това е проблем, който трудно се поддава на популистка риторика, се посочва в анализа на "Пайдея". Според експертите от неправителствената организация в бившите соцстрани, които също имат подобен проблем, той се решава след широк обществен дебат, а дейностите се планират в дългосрочна перспектива и след задълбочен анализ на актуалното състояние на училищната мрежа. В същото време наред с оптимизацията се подобрява инфраструктурата в региона.

В България е точно обратното - липсват цялостна оценка и сравнителни анализи за ефекта от оптимизацията - доколко се променя качеството на образованието в населените места, в които вече има закрити паралелки и цели училища. Подобни изследвания могат да се направят, ако в България има система за външно оценяване, която да оценява знанията на децата след завършването на всяка образователна степен - след IV, VII и ХII клас. Подобна система тепърва ще се въвежда, а за това са необходими поне 5 години.

В крайна сметка направеното дотук не бива да се пренебрегва. Въпросът е защо политиката се прави "на парче". Иначе всяко усилие ще изглежда незабележимо на фона на старите и новите проблеми на образованието, а с малки промени драматична реформа с краен резултат качествено образование няма да е възможна в следващите още поне 17 години.