- Г-н Чаушев, какво премълчахте до момента, в който българките стъпиха на родна земя?

- Основната задача беше да върнем сестрите в България. Такъв беше българският интерес. И независимо че имах огромно желание да предоставям на медиите повече информация, много неща трябваше да останат вътре в кухнята. Участвам в този процес от края на 2005 г. Първата ми среща бе в четиристранния формат - ЕС, САЩ, Либия, ние и Великобритания като председателстваща ЕС. Като седнах за пръв път с либийците около една маса, моята мисъл беше такава: "Господа, пристигнахме на тази среща със следните намерения - не да дискутираме кой прав - кой крив, кой виновен - кой невинен. Дошли сме с намерението да търсим едно приемливо решение, къде са нашите допирни точки. Дошли сме с добри намерения да решим този казус." Същата позиция заеха и представителите на ЕС. И от либийска страна видяхме тогава, че имат политическа воля да се реши въпросът. На всяка следваща среща постигахме определен напредък. Разговорите бяха много трудни. Проблемът наистина е сложен.

- Външният министър Калфин призна, че неговата роля е била да играе лошият. Вие в ролята на добрия ли бяхте?

- Не в този смисъл съм бил добрият. Но на своя глава не съм решавал нищо. Всичко е съгласувано с държавното ръководство, най-вече с президента, премиера и министъра на външните работи. Между нас имаше пълна координация. В сянка някак остана ролята на президента, а той изигра решаваща роля. След неговото посещение в Либия той отвори пътя за диалога. Диалогът нямаше алтернатива, тъй като проблемът се решаваше в Триполи.

- Кога се появиха идеите за изплащане на компенсациите на семействата?

- Никога не е ставало въпрос за компенсации. Това са претенции от семействата на заразените деца. Международният фонд има 3 цели - създаване на условия за лечение на болестта, на заразените деца и финансово подпомагане на семействата. Това е изразът, който се използваше. Никъде не фигурира думата компенсации. Те много добре знаеха, че България никога няма да плати компенсации, защото вярваме, че сестрите са невинни. Ние ще имаме принос в този фонд, но с чисто хуманитарен характер. След като създадохме международния фонд, председателят Марк Пиерини (посланик на ЕС в Либия - бел. ред.) започна преговори с доста международни компании. Тогава се договорихме, че много правителства, НПО и частни компании ще имат принос. Но винаги сме поставяли едно условие. Да, България ще има принос в този фонд, но след завръщането на сестрите. Много от международните компании също поставиха такова условие.

- Приносът ни сега ще бъде опрощаване на либийския дълг, нали?

- Това е една от възможностите.

- До освобождаване на сестрите колко пари имаше във фонда и колко се очакват сега?

- Не мога да кажа колко пари ще бъдат събрани, но всички страни, в това число и Либия, имат финансови ангажименти. Изплащането на финансовата помощ на семействата беше извършено по списък от самия фонд, но повечето средства са от Социалния фонд на Либия.

- От ЕК съобщаваха, че във фонда има 3 млн. евро, а в един момент там се появиха още 120 млн. Колко има в момента?

- Приносът на ЕС във фонда ще бъде 8 млн. евро, но за 4 години според плана за действие. Досега съюзът е отпуснал 2.5 млн. евро. Освен това ЕК пое ангажимент за техническа помощ за подобряване на лечебните заведения в Бенгази и превръщането му в регионален център за лечение на заразени със СПИН хора от Северна Африка. Все още правим усилия да включим и Глобалния фонд за борба със СПИН към ООН.

- В агенциите се появиха информации, че цената на цялото споразумение с Либия е около 800 млн. евро. Говори се, че емирът на Катар е платил голяма част от тази цена.

- Лично в преговорите с конкретни цифри никога не сме се занимавали. Истина е, че тази модерна болница струва определени средства, но основната част от тях ще дойде от самата либийска страна. Помощта на ЕС ще бъде повече техническа - за оборудване, обучение на лекари. Що се касае за емира на Катар, когато бях на официално посещение в Катар, поставих пред катарската страна нашата кауза, включително и предложение за принос в международния фонд. Мисля, че емирът на Катар изигра и в бъдеще ще изиграе една положителна роля. Първо, неговото влияние в този регион е много сериозно. И второ, доколкото имам информация, Катар ще участва с финансови средства в изграждането на този регионален център в Бенгази. Освен Катар посетих Бахрейн и Оман. Пред тях също съм поставял въпроса да имат принос към международния фонд. Мисля, че страните от Залива са много приятелски настроени към нас. Проявяват много голямо разбиране и получих уверения, че ще направят всичко възможно.

- По-рано обсъждана ли е идеята емирът да бъде привлечен за българската кауза?

- Направили сме предложения не само към емира на Катар, но и към всички арабски страни, към някои африкански страни, които имат влияние в рамките на Африканския съюз. В много от тези страни има граждани, които са завършили български университети и днес са на ръководни постове. Използвахме нашите контакти с тях.

- Какъв ще бъде българският принос в международния фонд?

- Написах писмо до различни български компании, предимно с чуждо участие като "Марица-изток", "Софийска вода" и много други, с молба да помогнат. Те преведоха определени средства в българската неправителствена организация. Тези пари ще бъдат преведени във фонда, но не зная точната сума. От Япония имаме и събрано оборудване за болницата в Бенгази. Разбира се, трябва да имаме финансов принос във фонда. Написах пак писмо до нашата НПО, която се ръководи от пловдивския кмет Иван Чомаков. Ако прецени, може да инициира отново кампания. Но сега нали има създадена и неправителствена организация за събиране на средства за подпомагане на нашите медицински сестри. Това също е инициатива, в която могат да се включат частните компании.

- Как премина за вас последната нощ преди завръщането на българките?

- Още в понеделник бяхме в постоянен контакт с посланик Пиерини, с нашия и с английския посланик. Знаехме хода на преговорите. Пробивът беше постигнат в Брюксел още на 10 май, когато в преговорите участваха и представители на семействата и им предложихме пакета. В понеделник, когато разбрахме, че може да настъпи много бърза развръзка, вечерта имахме разширено съвещание в президентството. Министър Калфин се върна от чужбина след 23 ч. Тогава направихме среща и в МВнР. Тук бяхме до 2 ч след полунощ, но и вкъщи не съм лягал. Първата информация беше, че самолетът ще излети в 3 ч българско време. Но имаше някакви формалности. Трябваше да извикаме палестинския и португалския посланик. Палестинският трябваше да потвърди пред либийските власти, че Ашраф не иска да замине за Палестина, а за България. Португалия пък председателства ЕС и трябваше да потвърди решението за заминаването. Здравко Георгиев се е качил в самолета към 2.30 ч и заедно със Сесилия Саркози са стояли в него над 3 ч в очакване. В самия затвор е имало формалности - правили са им снимки, взели са отпечатъци от пръстите. Трябвало да подпишат някакъв документ на арабски. Като научих за това, веднага наредих в затвора да отиде вторият секретар в посолството и да види съдържанието на документа. Той докладва, че е безобиден и рутинен. Сестрите са научили към 5 ч българско време. През 2 минути говорех с посланика ни в Триполи. Първо ми каза: "Сега се качват в самолета." След 2 минути му звъннах и каза: "Затвориха вратите." След това: "Излетя." За всичко това съобщавах на президента, а след 7 ч се обадих на близките. Първо звъннах на дъщерята на Валя Червеняшка Антоанета Узунова. После в Пазарджик, в Котел. Но не отговаряха. Звъннахме на регионалните дирекции на МВР да ги издирят и да им съобщят.

- Казват, че политиката е мръсна игра. Може ли една книга за случая в Либия да носи такова заглавие?

- Много от политиците, които не са дълбоко в материята, изхождайки само от собствени идеи, искаха и правеха опити да използват този казус на гърба на сестрите да направят политика. Това не го разбирам. Не е почтено поведение.

- Говорите за българските политици. А в голямата политика нямаше ли мръсни номера?

- Не вярвам. Но въпросът беше на тактика. Защото, когато искаш да постигнеш някаква цел, трябва да знаеш в дълбочина мнението на опонента и какво той иска да постигне. Политиката е изкуство.