Високата цена на свободата

Либийската сделка е поредно доказателство, че ЕС може да влияе на дадена страна чрез санкции, а не с груба сила. Това обаче включва премахване на моралната преценка и съсредоточаване върху резултата, а не върху отговорността.

"Гардиън"

Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

ЕС трябваше да направи доста компромиси с Кадафи, за да измъкне българските медици от либийските затвори.

Вземете пет български медицински сестри и един палестински лекар, които работят в лошо оборудвана болница. Обвинете ги погрешно в заразяването на 426 деца с вируса на СПИН чрез кръв за преливане. След това ги затворете за 8 години, извлечете показания от тях чрез мъчения и ги осъдете на смърт. Крайният резултат е сделка за пълно партньорство с ЕС. Точно това се случи току-що с Либия. Освобождаването на сестрите е приветствано, но не за първи път либийският лидер Муамар Кадафи получи награда за престъпления в миналото.

Полковникът снабдяваше Ирландската републиканска армия с бойни оръжия, а след това даваше на Великобритания подробности за предишни доставки. Той предаде двама служители на разузнаването за тяхното участие в свалянето на полет 103 на "Панам" над Локърби и плати 3 милиарда долара компенсации на семействата на жертвите, както и за жертвите на френския самолет, който неговите агенти свалиха през 1989 г. в Нигер. През 2003 г. Кадафи предаде своята ядрена програма на САЩ, разкривайки ценна тайна информация за международната търговия с оборудване за производство на бомби. Резултатът днес е опашки от западни инвеститори за модернизирането на богатата на петрол страна.

Последната фаза на осемгодишната драма с българските медицински сестри бе внимателно хореографирана и все още не е ясно кой какво плати и на кого. Нито българите, нито ЕС искат да бъде смятано, че те плащат компенсации на семействата на 426-те деца, тъй като това ще се приеме за признаване на вина. Сейф ал Ислам, син и вероятен наследник на Кадафи, създаде фондация за случая, но както съобщи миналата седмица "Файненшъл таймс", компенсационният пакет от 460 млн. долара може би идва от Либия. България, ЕС и САЩ са дали отделно пари за модернизирането на болницата в Бенгази, където бяха заразени децата, но сделката позволи и на Либия, и на ЕС да спасят репутацията си с твърдението, че другата страна е платила.

Сделката бе договорена от ЕС, но при странен обрат в тъжната сага съпругата на Никола Саркози се озова без покана в Триполи, за да транспортира сестрите. Появата на първата френска дама като хуманитарна акушерка вероятно има повече общо с нейните бурни отношения със съпруга й, отколкото със сложната игра за сключване на сделка с Либия. Депутатът Даниел Кон-Бендит заяви вчера, че пътуването й просто е било част от семейната терапия на двойката.

Като оставим настрана френските акробатики, либийската сделка е поредно постижение за прехвалената "мека сила" на ЕС, т.е. способността да се влияе на дадена страна чрез санкции, а не с груба сила. Това обаче включва премахване на моралната преценка и съсредоточаване върху резултата, а не върху отговорността. Както видяхме в случая с невинните български заложници, това не е толкова лесно, колкото изглежда.

3186

Общо	440,759,594
Активни	536
Страници	16,061
За един ден	1,302,066