Склонен съм да изслушам внимателно вразумителните доводи на всички противници на идеята за задължителния вот. Те са много и май стават все повече. Подкрепена с достатъчно доказателствен материал, тяхната логика е, общо взето, такава: не може в една демократично уредена държава най-демократичното човешко право - правото да избираш и да бъдеш избиран - да се превръща в поданическо задължение. Кой може да каже не? От друга страна пък, ония, които уж издигат предложението за безусловната задължителност на това право, нарочно или нямам представа защо всъщност, току притурят още някой и друг довод в полза на обратното. (Например проблема със санкциите. Трябвало да има свирепи санкции за негласувалите, глоби например, конфискация на имуществото. Плашат сиреч. Според мен - чиста провокация.)

Така или иначе всяко излагане на доводите "за" или "против" опира все до ДПС: колко мандата ще вземе движението при такава и такава избирателна активност и колко при онакава. Пак според тази логика излиза, че вместо да ни задължават, трябва политиците да ни мотивират да ходим пред урните.

Ама те не ни мотивират! Тъкмо напротив. Политиците правят-струват, но с всяка следваща предизборна кампания "посланията" им, с извинение за думата, стават все по-небрежни ли да го кажа, не знам точно, но във всеки случай все по-нищо-не-значещи и абсолютно нищо-не-казващи. Обещават там нещо, само че обещанията им от сто километра миришат на простосърдечни лъжи. Лично аз вече съм готов да се обзаложа, че го правят нарочно - просто не щат хората да гласуват. А и защо им е да го искат? И десет души да се явят - изборният ден е преминал успешно, тоест законно; пък и при десет души направо могат да се смятат за изключени тъй наречените нарушения на закона, нали така? В този смисъл те очевидно също не са съгласни вотът ни да стане задължение.

Работата според мен не е просто изборите да станат задължителни за всеки гражданин с право на глас. Работата е какво би трябвало да следва от тази задължителност.



Какво следва за избираните, а не за избирателите.



Всъщност какво се получава сега? Получава се преди всичко това, че никой няма представа защо негласувалите са именно негласували. Не гласувам и туй то. Не ща! Но защо не ща - това никой не го интересува. Най-новият принос в изборния фолклор го направи една дама, която на въпроса как ще коментира ниската активност на изборите за депутати в Европейския парламент, досадено (и презрително) каза: каква активност - вижте какъв дъжд се изсипа, каква активност?!

Това изказване, естествено, не може да се мери по екзотичност с едно предишно обяснение (че народът бил предпочел да излезе за гъби), но така или иначе показва доколко политиците имат желание да се замислят колцина ги избират и защо са толкова малко. Впрочем не само политиците де; социолозите и те нещо намекваха за пороя като политически фактор... Дъждът бил причината! А не фактът, че никой не разбра защо въобще трябва да гласува на 20 май. А като седнаха уж да анализират случилото се, споровете се завъртяха около това трябвало ли е да бъде поканен Азис да пее и грешка ли е била тая покана.



На несериозна кампания Азис й е виновен



Един лидер, оценявайки участието на партията му в тия избори като несполука, си подаде оставката, като точно два месеца след това пак си стана лидер. На същата партия. Оставка подадоха и хора от предизборния щаб на друга политическа сила (уж най-силната ), пък после ги издигнаха още по-нагоре в партийната йерархия.

Ако обаче в "тъмната" стаичка имам подръка освен бюлетини с названията на политическите формации и техните кандидати и една бюлетина, на която да пише "ПРОТИВ ВСИЧКИ",

никой няма да може да ме обижда, че не съм гласувал, понеже дъждът ме е уплашил.

При един вот "против всички" обаче ще станат безпощадно ясни и очевадни поне две неща. Едното ще е казаното - че ще се види защо не сме гласували. Другото май е по-важно.



Ще се преброят най-сетне реално демонизираните "твърди ядра"



на основните политически сили и ще се съпоставят с хората, които искат промяна.

И тук вече би могло да следва нещо още по-важно. При положение че изборите станат задължителни, то трябва точно толкова задължително да се анулират автоматично, ако гласовете "против всички" са повече от 50%!... Не 70%, както беше през май.

Анулират се, насрочват се нови, но за новите в листите да ги няма ония, дето със самото си присъствие по плакатите са станали причина толкова народ да е против!...

Защото е срамота. Тези, дето само физиономиите им са ни пратили да берем гъби в изборния ден, се смятат за законно избрани и позволяват след това да викат, че който не е гласувал - нямал бил право да ги критикува. Негласуването не е нищо друго, а съзнателно имплантирана апатия, по силата на която демократичното ми право да избирам и да бъда избиран си се превръща именно в задължението ми да избирам едни и същи хора!

А пътьом може да сме зачеркнали и онова все по-убедено "Всички са маскари!"... Мечтая си! Противниците на задължителния вот просто няма защо да се палят и да си хабят думите. Никога няма да се стигне до подобен закон, защото законите ги коват именно избраните по досегашния начин пожизнени депутати. Удобни са да се запази статуквото, наложено от тях. Всичко се случва според известния графит "Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят".