Тракийският стол, намерен от екипа на проф.Николай Овчаров, в крепостта Перперек. Никога няма да се разбере за какво точно е служел, но очевидно има култово предназначение. |
Ако пренебрегнем стърчащото приложение, безспорно е, че откритият глинен модел на стол е
едно от най-ранните изображения
на тази широко разпространена в бита ни мебел. При това мога да се закълна, че съм виждал наскоро в кафенета абсолютно същите столове, но от бяла пластмаса.
За радост има една друга находка отпреди 40 години - култовата сцена от с. Овчарово, Търговищко, която ни помага на първо време да преценим, че столът от Перперек е от подобна сцена, несъмнено с култов характер наистина. Задължително трябва да отбележим, че 7 от глинените модели на столове в сцената от с. Овчарово са абсолютно същите като стола от Перперек. Като изброим столовете в сцената от Овчарово и добавим останалите самостоятелни находки, ще излезе май, че стоящите мебели от този модел са не просто разпространени в каменно-медната епоха, а са направо масови. Обилието от сходни находки, датирани приблизително в края на IV - началото на III хилядолетие пр. н. е., в късната каменно-медна епоха трябва да посочва за средиземноморската цивилизация началото на използването на столове не само в култа, но несъмнено и в бита. И то далеч не само във формата му на владетелския символ на власт - престола.
В по-широк план - сътворено е съоръжение, с което започва отделянето на човека от земята. Сядането на стол, изглежда, все още сравнително нисък, а не направо на земята, от края на четвъртото хилядолетие се превръща в цивилизационен белег на нови обществени отношения, чието истинско начало трябва да потърсим още в археологическите култури на предкерамичния неолит в Близкия изток. Основни белези на тази нова цивилизация са керамичното производство, улесненото добиване на храна, максималното разпространение на контролираното използване на огъня и започналото отделяне (отдалечаване) на човека от земята чрез използване на мебели, основен от които е столът. Тази цивилизация, чието начало бе наречено "неолитна революция", е нашата днешна цивилизация. Неин основен белег е изправянето в най-общ смисъл, стремежът към извисяване.
Дарвиновата теория за произхода на човека често се представя графично с една поредица човешки същества, все по-изправени. От човекоподобната маймуна и Homo erectus до Homo sapiens.
Всичко в нашата цивилизация -
civilisatio erecta
(изглежда, имаме право на това название) - е изправено, стоящо на краката си, отдалечено от земята - човекът, сградите, мебелите, ракетите, машините, съоръженията. Дори обработването на земята става от височината на огромни машини. И още една решаваща особеност на civilisatio erecta - всичко се променя бързо и непрекъснато. Бързината на промените днес е толкова шеметна, че даже не успяваме да научим за част от тях.
Тази изправеност, за която става дума тук, ни е удобна, ще кажете, ергономична, като ни предпазва от досадния "фитнес" на непрекъснатото сядане и ставане от пода. Съществува отдавнашна теория, че седенето на стол на Запад най-общо е обусловено от определени анатомични особености, както и преобладаващото седене на земята на Изток най-общо. В Япония през ХVII в. са толкова удивени от европейския начин на седене, че го описват със забавния израз "провесил крака". В Африка, веднага след като европейците установяват контакти с местното население от вътрешността на континента, имитират подигравателно сядането на европейците, като приклякат в празното, все едно сядайки на стол. Голяма забава! Все пак Китай трябва да определим като смесен по отношение на сядането. Столът навлиза тук от Средиземноморието, както и да е станало това, след V в. н. е. и получава значително, но не преобладаващо разпространение. Към районите на смесено сядане - на земята и на стол, трябва да отнесем и предколумбова Америка.
Наистина Ед. Мафей ни уверява в късното масовизиране на стола в Белгия, а Ф. Бродел обобщава за един по-широк ареал. За Изтока на средиземноморската цивилизация това, изглежда, не е така. Столът - и като мебел, и като владетелски символ - като престол, е, изглежда, повсеместен почти от времето на първата му поява.
Борбата между
стола и възглавницата
или постелката за сядане на земята или на пода се води с променлив успех. Арабите са изтласкани от Пиренейския полуостров, но испанките продължават до ХVII в. да седят на възглавници на пода - само мъжете сядат на столове. Точно обратното наблюдаваме в тракийската култура 20 века по-рано. В стенописите на Казанлъшката гробница именно владетелят седи на нисък стол без облегалка, а жена му е разположена на един от най-разкошните столове в цялата човешка история.
Всъщност Северна Африка и Мала Азия са изцяло във властта на "седенето на земята" след идването на арабите и на османските турци. Превземането на крепостта Галиполи от османските турци през 1354 г. слага начало на опит за промяна на цивилизационния модел на Балканите. Именно в Османската империя главно протича яростното противопоставяне на двата цивилизационни модела с променлив успех. Османските турци мъчително бавно се качват на стол - седенето с кръстосани крака "по турски" до началото на ХХ в. остава преобладаващо. Тронът, подарен на султан Махмуд от Надир Шах, и особено големият златен церемониален трон на султаните от Османовия род предизвикват смесени чувства. От една страна, те наистина са достатъчно издигнати, та даже им е необходимо стъпало, но, от друга - сядането на тях отново става с кръстосани крака.
През зимата на 1693 г. пътешественикът Дж. Карери пътува с българска "карета" от Галиполи до Одрин. В каретата обаче няма седалки и това предизвиква наистина значително неудобство за пътника. "Приземяването" на мебелите за хранене - появата на ниската масичка - софрата, и много ниските трикраки столчета около нея у християнското население на Балканите, изглежда, има точно същия произход - османските турци, носители на друг, "обратен" цивилизационен модел. Султаните, както свидетелстват пътешественици, тъй като седят предимно на възглавници на пода, се хранят на огромна покривка от дебела червена кожа "обработена по български". Но не от българите на Балканите, а от наследниците на прабългарските племена, които до късно обитават Кавказ и района северно от езерото Ван.
Homo erectus, макар и изчезнал в превратностите на еволюционното развитие, е най-значителният опит на природата преди създаването на съвременния човек - Homo sapiens. Дали и нашата цивилизация, която нарекохме civilisatio erecta, не е обречена на загиване като непродуктивен клон в еволюционното развитие, за да отстъпи място на civilisatio sapiens - цивилизацията на мислещите.
Днес
въпреки усилията на проф. Ал. Фол, който приживе не се умори да укорява невежественото използване на византийската наставка в публично налаганото название на крепостта Перперек, Министерството на културата продължава да използва в работата си небългарска форма на името на археологическия обект. Тези, които налагат разпространеното днес название, са раждани, разбира се, в Порфирната зала и са учили, разбира се, в Магнаурата, поради което не може да им се обърне езикът за "варварската" дума, та трябва да я "облагородяват".
Защо да виним Министерството на културата? Това е държавният орган и в негова власт е да наложи правилната форма, ако и когато реши! Всички останали ще го последват - туристически организации, държавни и общински органи, всички ние. В този случай обаче учреждението на бул. "Стамболийски" 17 в София засега се държи като Министерство на културата на Република Византия.
***
В патриотизма ни нищо не е дребно или незначително. Всеки път, когато някой пише или произнася небългарската наставка в името на крепостта Перперек, хилядите й защитници през вековете се обръщат неспокойно в тесните си гробове.