След осемгодишно "ходене по мъките" за петте български медицински сестри и лекаря вчера настъпи щастлива развръзка. Това бе голям личен успех за Саркози, чиято съпруга се посвети на преговорите. Това бе и победа за режима на полковник Кадафи, чиито заложници бяха медиците - режимът, който скалъпи какви ли не чудовищни обвинения, организира псевдопроцес, потъпка правото и морала, в крайна сметка получи каквото искаше. Така либийският лидер подпечата завръщането си на международна сцена, което се потвърждава с подписването на договор за сътрудничество с Европейския съюз и от "политическото" посещение на президента Саркози в Триполи.



Каква роля изигра Саркози?



Президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу оцени като "съществен" приноса на президента Саркози и съпругата му в работата по случая. Той обаче подчерта също, че развръзката е резултат от продължителните усилия на множество участници. Първо Тони Блеър, който вложи много от себе си по случая, особено докато през 2005 г. председателстваше ЕС. Тази година участие взеха и германците, както и бившият френски външен министър Филип Дуст-Блази. "Саркози се появи в подходящия момент, а жена му с човечния си характер даде онзи лек тласък, който липсваше. Тя пречупи съпротивата на злите либийци", коментира британският изследовател Саад Джедар от института "Чатъм хаус".

Високопоставен дипломат стига още по-далеч: "Трудно е да се преговаря с партньор като Кадафи без силно идентифициране с европейското лидерство, което нито Бенита Фереро-Валднер, нито Барозу ще въплъщава някога. Точно този елемент внесе Никола Саркози. Той постъпи правилно и като изведе на преден план Сесилия, с изпращането й в Либия предаде на Кадафи послание за силна и заслужаваща доверие ангажираност. Резултатът го потвърждава."

Президентската двойка привлече вниманието върху аспекта на състраданието към децата и семействата им. Накратко казано, на последната права френският президент съумя да задейства емоционалния план в отношенията с един своенравен диктатор и така ускори освобождаването на шестимата заложници.

Фактът е, че френско-либийският елемент изигра положителна роля. През март 2006 г. Париж подписа с Триполи оспорван протокол към договор за граждански ядрени изследвания - първия, откакто през 2003 г. Кадафи се отказа от програмата за оръжие за масово поразяване. През юни либийците подписаха с "Еърбъс" и писмо за намерение за покупка на 6 самолета А350.



Защо се намеси Катар?



След като Саркози се закле, че "нито Европа, нито Франция са изплатили каквато и да било финансова компенсация на Либия", именно Катар, изглежда, изигра ролята на банкер. Френският президент даде да се разбере, че "хуманният жест" на емира е изиграл важна роля в освобождаването на медиците. "Само катарските власти могат да кажат нещо по този въпрос", отбеляза той. Малкото емирство с големите амбиции (сред които организирането на някои от следващите Олимпийски игри) осъществява - доброволно, трябва да подчертаем - "дипломация на чековата книжка". Емирството е и традиционен съюзник на Франция в Персийския залив, а неговият монарх, емирът шейх Хамад, изглежда, се е превърнал в голям приятел на Саркози. Шейхът между другото бе третият държавен ръководител, приет в Елисейския дворец преди саудитския крал Абдула, а на парада за 14 юли съпругата му стоеше редом със Сесилия. В края на май Катар поръча 80 самолета "Еърбъс" А350. Но това не обяснява напълно ангажимента на Катар, който не поддържа никакви специални отношения с Триполи. Обединява ги единствено общият им противник Саудитска Арабия.



Какво е участието на ЕС?



Брюксел превърна освобождаването на медицинските сестри в приоритет, без дори да чака присъединяването на България към ЕС. Натоварена да преговаря с Либия бе впрочем Европейската комисия, а не върховният представител за външната политика на ЕС Хавиер Солана, тъй като уреждането на конфликта имаше финансови последствия. Избор, с който всички в Брюксел се поздравиха, а "волунтаризмът" на Фереро-Валднер, бивш ръководител на австрийската дипломация, изигра определяща роля. През последните три години бяха предприети редица действия, в това число подобряване на условията в либийските болници (в което бяха вложени 8 млн. евро) и приемането в Европа на заразените деца (между един и два милиона евро). В замяна на това в Брюксел отричат да се изплащани каквито и да било други суми от ЕС, особено за фонда за обезщетяване на семействата. За тайно финансиране от страна на Евросъюза също не може да се говори, посочват негови представители.



Какво печели Триполи от тази операция?



По време на преговорите се натрупаха странни изисквания от страна на Либия, като изплащането на 400 млн. евро на семействата, а също и помощ за строежа на автомагистрали или изграждането на система за наблюдаване на морската граница. "Всичко това остана във фаза проект", подчертава дипломат. Естеството на споразумението с Либия е не толкова финансово, колкото дипломатическо, икономическо и търговско: ЕС се ангажира да нормализира отношенията си със страната и да сключи "договор за търговия и сътрудничество", който ще осигури на Либия привилегирован достъп до европейския пазар, както и възможност да получава финансови помощи. "След като Либия отказа да се включи в Барселонския процес, тъй като той предвиждаше признаването на Израел, не можехме да подпишем споразумение за асоциирането й", обясни дипломат. Впоследствие полковник Кадафи придоби специален статут.

Призракът на Локърби също изплува отново. Осъдена за атентата срещу самолет на американската "ПанАм" през 1988 г. и самолет на френската авиокомпания ЮТА над Нигер през 1989 г., Либия бе поставена в изолация от международната общност. През 1999 г. Триполи трябваше да предаде двама заподозрени, които бяха осъдени от британското правосъдие, с което се даде началото на процес на нормализиране на връзките със Запада. Последно действие: посещението на Саркози, което "освещава" победата на стратегията на Кадафи и го утвърждава начело на страната му. Отсега нататък отношенията с Триполи ще бъдат такива, каквито са с другите северноафрикански държави. Стабилизира се и имиджът на Либия в арабския свят.

Вън от политическия аспект обаче е трудно да не съзрем в този случай символичното отмъщение на полковника: не е ли сумата, изплатена на семействата на болните от СПИН деца, тъждествена на обезщетенията, платени от Триполи на жертвите от Локърби?