"Опрощаването на либийския дълг от $54 млн. към България е една от възможните форми за българския принос към международния фонд "Бенгази", каза вчера премиерът Станишев на специална пресконференция заедно с външния министър Ивайло Калфин, на която направиха своеобразен отчет на дипломатическите усилия във връзка с освобождаването на медиците. "Свободата и правата на гражданите не могат да имат цена", подчерта премиерът.

Либийската страна постави въпроса за опрощаването на дълга й за първи път през 2005 г.

Към 16 юли 2007 г. той възлиза на $56 635 373 по данни на Министерството на финансите. Само главницата е $20 359 493. Дългът е натрупан в периода 1984-1989 г. Ако България го опрости, реалният принос на страната към фонд "Бенгази" ще бъде около 57 млн. долара.

Българската позиция по дълга досега беше, че страната може да обмисли опрощаване едва след като медиците бъдат на свобода. Като други форми на участие във фонд "Бенгази" премиерът спомена финансовата помощ, събрана от неправителствени организации и частни фирми у нас, но тя засега е доста скромна. След потвърждаване на смъртните присъди имаше втори апел на сдружението, оглавявано от пловдивския кмет д-р Иван Чомаков, към големи международни фирми да направят дарения за фонда, но те не проявиха интерес. Очаква се организацията да направи трето обръщение към бизнеса.

Станишев на няколко пъти подчерта, че България ще се включи активно в лечението на болните либийски деца, но това не бива да се възприема като откуп или признаване на вина.

Външният министър Ивайло Калфин не се ангажира с точната сума, която трябва да бъде събрана в международния фонд "Бенгази", за да се изпълнят целите му.

Министър Калфин акцентира най-вече върху дипломатическите усилия през последните две години. "Много голяма част от това, което беше свършено дотук, нямаше как да бъде представено публично. Това правителство през последните 2 години се постара да се съсредоточи върху успешния изход и завръщането на нашите сънародници живи и здрави в България, като това стана донякъде за сметка на представянето на повече информация и на интересни за медиите нюанси. За нас решаването на случая беше по-важно от пиара, който може да се прави с този случай", каза министърът. По адрес на предшествениците си Надежда Михайлова и Соломон Паси той каза, че са били или в тежка конфронтация с Либия, или пък са ходели много често там.

Според него визитата на президента Първанов е отключила отношенията с Либия на много високо ниво. Първата и основна рамка за преговори е предложила Великобритания през март 2005 г. в рамките на тристранния формат ЕС, САЩ и България. Британският план предвиждал връщане на сънародничките ни без признаване на вината им срещу хуманитарна подкрепа. В края на годината към формата се присъединява и Либия, което било цел на стратегията. Тя обаче поставила въпроса за компенсация на роднините на заразените деца. Калфин вчера призна, че това е бил един от най-трудните въпроси за решаване. Впоследствие пакетът, по който са водени преговорите, е включил три основни цели: завръщане на българските медици, хуманитарно отношение към семействата на децата и политическите отношения на Либия с основни партньори.

Външният министър не скри, че в този сценарий на него била отредена ролята на лошия. Ето защо след произнасяне на вторите смъртни присъди в края на миналата година той е дал доста остри изявления в световните медии, което замразило диалога с Либия. "Планираше се мое посещение в Либия само в най-лошия краен вариант, ако смъртните присъди се потвърдят и да помоля да не се изпълняват", разказа Калфин вчера. Той разкри, че за медиите са останали тайна два разговора между Първанов и Кадафи в много ключови моменти, но конкретизира кои. "Поканата към Кадафи да посети България остава", каза още дипломат номер 1. Тя беше отправена от Първанов по време на визитата му в Триполи преди 2 години. Вчера външният министър е разговарял и със Сейф ал-Ислам, за да му благодари за оказаното съдействие.

--------------каре----------

През 8-те години, докато траеше съдебният процес срещу медиците, държавата ни е осигурила между 3 и 4 милиона лева за разходи по делото, съобщи министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.

"Добре е да дадем ясен отговор на българското общество какво струваше това като усилия, като ресурс, защото всичко това бе дадено и осигурено от нас като български данъкоплатци. Имам предвид това, че 8 години българската държава не пощади ресурс, включително и финансов, за това, което бе необходимо", допълни министърът.