Под заглавие "Поуките от българските медицински сестри" базираният в Лондон арабски ежедневник "Ал Кудс ал Араби" обобщава уроците, които арабите би следвало да извлекат от казуса с българските медици в Либия:

"Първо, европейците за пореден път доказаха до каква степен защитават гражданите си. Всички се солидаризираха, за да гарантират сигурността им. Станахме свидетели на това как всички европейски правителства не се умориха в продължение на осем години да работят за освобождаването на медицинските сестри.

Противопоставиха се на всички либийски заплахи и натиск с възхитително мълчание. Либия заплаши, че няма да съдейства срещу незаконната имиграция, и я използва като коз - отвори границите си и бреговата си линия за незаконни имигранти, устремили се към Европа. Въпреки това Европа не се поддаде и не отстъпи от позицията си. Ако обвинените сестри и лекарят бяха от арабски и ислямски държави, щяха вече да са екзекутирани от години, и то без колебание, защото зад тях нямаше да има правителства, уважаващи гражданите си и готови да спасят живота им.

Второ, трябва да си признаем като араби, че съдебните ни системи са за посмешище. Никой не уважава и не приема издадените от тях присъди. Затова винаги сме обект на външен натиск за отмяна на присъди, издадени от нашите съдилища и нашите съдии. Делото на българките и начинът, по който завърши, доказва това; същото може да се каже за британските медицински сестри, убили колежката си в Саудитска Арабия. Те си признаха, а саудитският съд се принуди да ги освободи в края на краищата и да плати дия, или компенсации на семействата на сестрите убийци, за да прекрати делото.

Трето, българското правителство, а не арабско или мюсюлманско правителство, се смили над палестинския лекар, с когото се пресякоха пътищата му, даде му гражданство, третираше го наравно със своите граждани и се бореше за освобождаването му. То изходи от хуманни съображения, докато никоя арабска държава не се смили над него, палестинската автономия му обърна гръб. Президентът Махмуд Абас посети през тези години Триполи повече от веднъж, но не повдигна въпроса за освобождаването му пред либийското ръководство.

Четвърто, всички арабски правителства обърнаха гръб на Либия в кризата и никой не я подкрепи, както стана и по време на американското ембарго. Ако имаше истинска арабска позиция в подкрепа на Либия, тя нямаше да бъде изложена на това групово европейско изнудване. Вместо това Либия се изправи пред него сама, без арабски гръб, който да я подпре.

Пожелаваме си първо Либия, а после и арабските държави да научат тези уроци, продължава вестникът. Те трябва да извлекат поуки и да започне процесът на изграждане на нова арабска система на основата на прозрачността, справедливостта и уважението на човешките права, както и на независимото правосъдие, благосъстоянието на гражданите, борбата с корупцията във всичките й форми.

Повече от 500 млрд. долара годишно влизат в хазните на арабските правителства като приходи от нефт, без да броим доходите от газ, метали и земеделска и промишлена продукция, а въпреки това рядко се намира и една болница, която да се доближава до възприетите световни стандарти, констатира "Ал Кудс ал Араби".