Тези дни социалният министър Емилия Масларова, загрижена за здравето на работещите на открито при екстремни климатични условия, призова работодателите да въведат своеобразна сиеста. Въпросната следобедна почивка, популярна най-вече из горещите географски ширини, започна да придобива актуалност и у нас, след като през последните десетина дни термометрите се задържаха около 40 градуса по Целзий.

С прилагането на подобна идея в България обаче е по-вероятно, вместо да изпишем вежди, да избодем очи. Защото



хаосът ще се окаже тотален



Да вземем за пример едни от най-засегнатите от жегите сектори - строителството. Известно е, че повечето работници по строежите не са местна работна ръка. Без значение дали работят в столицата, из морските или планинските курорти, повечето от тях бързат да се приберат по родните си места. Работодателите им също бързат, защото гонят срокове, а неспазването им води не само до неустойки, но и до трупане на допълнителни разходи - за квартира и командировъчни на работниците.

От друга страна, за да си почине работникът в домашни условия, специално в столицата той трябва да пропътува огромни разстояния, което с градски транспорт първо отнема време, а и автобусите и трамваите не са климатизирани.

Липсата на отработен модел и традиции в това отношение вероятно е една от причините работодателите като цяло да не са особено вдъхновени от евентуални идеи за официализиране на т. нар. сиеста у нас. Познавайки трудовите навици на българина, част от бизнеса има опасения, че сиестата може да бъде



трансформирана в безхаберна дрямка



И коефициентът на полезно действие на родния труженик да падне още по-ниско и от без това неособено позитивните показатели. Според оповестени неотдавна европейски проучвания се оказа, че работният ден на българина е един от най-дългите в Европа, но положеният от него труд въпреки това е неефективен.

"Би било смешно за България да въвежда официална сиеста, като копира автоматично опита на Испания или на Гърция, да речем. Още повече, че у нас подобни температурни рекорди са рядкост и продължават не повече от 10-ина дни в годината", коментира председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев. Според други представители на работодателските организации и на бизнеса подобно решение ще доведе до сериозно нарушаване на ритъма на живот в страната, тъй като нямаме традиции и навици в това отношение. И вероятно ще доведе до драстично понижаване на коефициента на ефективно свършената работа.

Родната нормативна уредба действително предвижда при лоши климатични условия работодателят да променя режима на работното време с цел да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Всъщност точно това напомниха преди броени дни от социалното министерство, апелирайки към бизнеса да помисли за здравето и живота на работещите в екстремни условия. Но представителите на частния капитал казват, че това се прави и без изрични призиви от Главната инспекция по труда, тъй като самите те са заинтересовани от ефективността на наетите от тях кадри. В немалко от предприятията, където производствените процеси не позволяват охлаждане на помещенията, има специално предвидени места за почивка, които са оборудвани с климатици. Осигуряват се също



неограничени количества вода



и разхлаждащи напитки за работещите

"Подобни мерки се предприемат най-вече в сектори, в които се работи на открито или при температури, които не позволяват охлаждане на помещенията. Това безспорно се отразява върху производителността, но запазването на здравето и живота на служителите е от по-голямо значение", коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал.

"В прерогативите на всеки работодател е да прецени и да въведе определени мерки, за да бъдат максимално ефективни работниците му. Още повече че това е и в негов интерес. Известно е, че риск има преди всичко за работещите в строителството на пътища и сгради, както и за някои от професиите, упражнявани на открито. Не е резонно обаче подобни мерки да се взимат с изричен правителствен акт", казва от своя страна Божидар Данев.

На практика дори по строежите не може да се мери с един и същ аршин. В някои случаи там работата действително се налага да бъде спирана. Не само заради безопасността на работещите, но и по чисто технологични причини. И подобни проблеми възникват както при много високи, така и при много ниски температури. "Нещата не могат да се генерализират. Всичко зависи от конкретния обект и какво точно се прави по него. Ако става въпрос за довършителни работи в сгради например, нищо не пречи да се работи и в по-топлите часове. На работниците се осигурява повече вода и т.н.", казва Венелин Терзиев, председател на областното представителство на Българската строителна камара в София.



Драмите настават, когато се работи на открито,



пряко под слънчевите лъчи. В такива случаи предаването на обекта обикновено се забавя заради намаленото работно време. Част от работодателите в сектора обаче договарят забавянето с инвеститорите на обекта като вид форсмажор. Други просто почват работа толкова рано сутринта, че създават неудобства на живеещите наоколо или приключват работния ден на строежа далеч след часа, в който в жилищни райони е забранено да се шуми.

"Много е атрактивно и пикантно, но не върви", така Тодор Тодоров от КНСБ обобщава възможността у нас да се въведе законово кратката следобедна почивка. От една страна, според него това не е оправдано, тъй като сиестата по принцип се въвежда в страни, в които в дълъг период от време има критични температурни стойности - а в България този период е кратък.

Според Тодоров на национално равнище сиестата не може да се въведе като норма, защото би означавала цялостна реорганизация на работното време в страната и радикална промяна в целия публичен сектор. По думите му това би било цялостно преобръщане на държавата "с хастара наопаки".

"Представете си какво би станало в металургичната или химическата промишленост, в които процесът на работа не бива да се прекъсва? А къде ще отидат хората, ако спре да работи и градският транспорт - по принцип сиестата е около 3-4 часа, през които хората си отиват по домовете?", пита риторично Тодоров.

Синдикалистът обаче смята, че е възможно да се въведат колективни трудови договори в отделните браншове, които да договарят



промяна в работното време



за определен период от време, например от 1 юли до 30 август. Такива договори според него биха били подходящи за строителството, селското стопанство, горската и лесозащитната дейност, както и при пътното строителство. "Както може да се приеме тезата, че през зимата строителните работници могат да работят 4 часа за сметка на лятото, когато работният им ден може да стигне до 10 часа, така с колективен договор, който ще има силата на закон, примерно за 2 месеца могат да се променят условията на труд в дадени браншове", аргументира се той. По думите му обаче трябва да се гарантира, че работниците няма да бъдат ощетени в заплащането, както и че няма да бъдат карани да работят в неблагоприятни часове. За отделните региони освен това работните схеми трябва да са различни заради различните климатични условия.

"Не бива да правим крайни изводи от едно временно положение - днес е 40 градуса, но утре пак може да е 30", коментира Димитър Манолов от КТ "Подкрепа". Според него пред нас този въпрос не стои и въвеждането на сиестата би било безсмислено.