Кметският вот на 28 октомври ще погълне 18 млн. лв. и така ще поведе класацията като най-скъпия в историята на страната. Констатацията направи министърът на администрацията Николай Василев. Той даде за пример евроизборите, които са излезли 12 млн. лв. Наесен ще идат 1,5 пъти повече пари, изчисли Василев. През 2003 г., когато българите също гласуваха за местни органи на властта, бяха изхарчени 11 812 000 лв.

От обнародвания в "Държавен вестник" закон за вота става ясно, че кандидатите за районни кметове на места с над 100 хил. жители ще имат право да похарчат до 75 хил. лв. за предизборната си кампания. Такива са например столичните квартали "Люлин" и "Младост".

С 15 хил. лв. по-малко ще могат да изразходват желаещите да застанат начело на кметствата в районите до 100 000 жители, каквито са столичните "Слатина" и "Сердика". Лимитът за местата с 50 000 жители, като "Лозенец", "Средец", "Оборище" и "Илинден" е 40 хил. Кандидатът за кмет на София е единственият в страната, който има право да налее до 1 млн. лв. в агитацията си. Наполовина ще имат възможност да разходват претендентите във Варна и Пловдив.

По закон кампанията се финансира със средства на партиите, коалициите и инициативните комитети, както и чрез дарения. За физическите лица има ограничение от 10 хил. лв., които могат да предоставят на предпочитания от тях претендент, а за юридическите - не повече от 30 хил. лв.

Законът допуска възможността кандидатът за кмет да не гласува в населеното място, за което е издигнат. Депутатите приеха, че претендентите трябва да са живели в съответната община преди датата на насрочване на изборите, която е 2 август. За да участват във вота обаче, трябва да са живели в населеното място поне 10 месеца там, т.е. от 28 декември.

Европейските граждани, които са се установили у нас, ще могат да се кандидатират за общински съветници, но не и за кметове. Изискването за тях е да имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в България и да са живели в съответната община преди 2 август. Гражданите на държавите-членки на ЕС ще се вписват в отделни избирателни списъци. Тези от тях, които желаят да гласуват на местните избори, трябва да заявят това до 18 септември с писмена декларация в общината.

На тези избори ще има 4 вида интегрални бюлетини - за общински съветници, кметове на общини, кметове на райони и кметове на кметства. Не навсякъде ще се налага избирателят да попълва всички бюлетини. Бюлетините ще се подпечатват на влизане и излизане от тъмната стаичка от секционната комисия. Те ще се слагат само в един плик. Ако избирателят не е пуснал някоя от бюлетините, гласът му няма да е невалиден. Ще се отчита само вотът, който е даден. Вписването в бюлетината на букви, числа и поставянето в плика на предмети, които позволяват да се разкрие самоличността на избирателя, правят гласа невалиден.

---

НОВИЯТ ЦИК

Президентът Георги Първанов издаде указ, с който назначи Централната избирателна комисия за местните избори (ЦИКМИ) на 28 октомври 2007 г. Шеф на ЦИКМИ е юристката Светла Димитрова, първи зам.-председател става Иванка Грозева, а заместници са математикът Александър Петров (който е и началник на политическия кабинет на министър Румен Петков и член на комисията по хазарта) и юристката Елена Маркова. В ЦИКМИ влизат още Александър Андреев, Александър Александров, Антоанета Груева, Антон Сираков, Бисер Троянов, Велислава Кръстева-Петрова, Ерхан Чаушев, Иван Иванов, Иван Давидов, Иларион Иларионов, Калин Раймундов, Мигуела Григорова, Мина Топузова, Петър Божков, Ралица Негенцова, Румен Еленски, Румяна Стоева-Сидерова, Сабрие Сапунджиева, Силва Дюкенджиева, Цветозария Йосифова-Кътева.

Съставът на комисията за местните избори е съгласуван предварително от президента с всички парламентарни сили.