Тихо, пусто и в пълен застой. Така изглежда делникът в свободната безмитна зона в Драгоман. Не влизат тирове със стока, спедиторската фирма на 20-30 метра от зоната е затворена. С две думи - работа няма.

"Ако до края на миналата година клиенти на 6-те свободни зони бяха около 640 фирми, които почти изцяло са експортно ориентирани, след Нова година останаха само фирми, които внасят стоки от трети страни", твърди Асоциацията на свободните зони (АСЗ), оглавявана от Василий Скрипка. "От 1 януари през зоните не се извършват доставки на местни стоки, предназначени за износ. Внесен ДДС - нула лева", коментира представител на асоциацията.

Причината за западането на този бизнес, създаден точно преди 20 години, е, че от началото на 2007 г. отпадна облекчението фирмите, ползващи услугите на зоните, да не внасят ДДС за местните стоки.

"Виждате какво може да направи един закон с една работеща фирма", оплаква се директорът на зоната в Драгоман Божидар Въжаров и показва празния терен на зоната. По негова информация от 150 фирми, членуващи там миналата година,



сега броят им е 4 пъти по-малък



"Ние сме най-засегнатата зона, защото на 30 километра от нас има друга - сръбската в Пирот. Фирмите отиват там", обяснява Въжаров. Факт е, че зоната в съседното градче е много активна и привлича фирмите с апетитни примамки. "Ако българска фирма иска да изнася стоки за Русия при мито 1%, да заповяда в свободната зона Пирот", призова неотдавна директорът на зоната Драган Костич.

"Много ни се объркаха паричните потоци след промяната", обяснява и Атанас Христов от "Машиноекспорт", която до 1 януари е ползвала услугите на зоната в Драгоман. При всяка покупка от доставчиците в България фирмата, която изнася металорежещи машини, е длъжна да плаща 20% ДДС. После чака с месеци след проверките на данъчните парите да й бъдат възстановени. "Още не са ни върнати средствата за първото тримесечие", казва в началото на август Христов. Печалбите не били големи, за да могат да се блокират толкова средства в продължение на месеци. За малките фирми това е сериозна пречка за износа, смята Христов.

Промените



обезсмислиха основната идея на свободните зони



- да дават рамо на износа, смята АСЗ. Случва се дори точно обратното - складовете се пълнят с вносни стоки. Отделно чуждестранната продукция, която влиза в зоните, е в много по-изгодна позиция, защото за нея старият режим се запазва и съответно не се дължи мито или ДДС. По данни на АСЗ оборотът на стоките през зоните е около 1.5 млрд. евро на година, като 2/3 от тях са за износ.

Евронормативите са главната причина за смяната на режима за българските стоки, обясняват експертите от финансовото министерство. "Не може доставката да е освободена. Принципно възможно е да бъде въведена данъчна ставка 0%, но за това трябва да бъде въведен адекватен контрол, какъвто не е налице в предложенията", коментират от финансите.

Основното притеснение е за контрола. Митничарите не могат да контролират общностните стоки, включително българските, с направление "свободна зона". Освен това в зоните няма никакви изисквания към този, който придобива стоката - това може да е и офшорна фирма. "Така, ако стоката бъде изведена нелегално от зоната, изчезне, отклони се или погине, отговорен за дължимите държавни вземания би трябвало да бъде собственикът на стоката. Ако той е офшорна фирма или не е известен на данъчните, няма от кого да се събере ДДС", казват от МФ.

Според АСЗ обаче стриктен контрол е възможен. Митническият кодекс изисква зоните да са оградени, денонощно охраняеми и да имат специален пропускателен режим. Това и сега е така. Много рисков момент обаче е надзорът след напускането на зоната до границата с държава извън ЕС. Асоциацията обяснява, че ТИР карнетът е достатъчна гаранция. Според данъчни експерти обаче това не е така. Контрапредложението на МФ е самите свободни зони, които на практика са акционерни дружества, да покриват с банкова гаранция ДДС на всички европейски стоки, съхранявани там. Асоциацията пък е твърдо против този вариант. На този етап



въпросът с въвеждането на адекватен контрол остава открит



Към сагата със свободните зони има и още един важен детайл. Министерството на финансите още през април е предложило те да бъдат извадени от забранителния списък за приватизация. Зоните в Свиленград, Русе и Видин сега са 100% собственост на Министерството на финансите, а в Пловдив и Бургас то има дял. Печалбите на зоните и до края на 2006 г. не бяха много впечатляващи. Оперативната печалба на зоната в Бургас за 2006 г. е около 200 000 - 250 000 лв. по информация на шефа й Василий Скрипка. За сметка на това обаче зоните притежават изключително апетитни терени и сгради, които привличат вниманието на бъдещите купувачи. Зоната в Русе например има нова, луксозна сграда с градина на покрива. В отпадането на облекченията по отношение на ДДС шефове на свободни зони съзират конспиративен сценарий - да се влоши финансовото състояние на зоните с цел по-евтината им разпродажба.

Представителите на безмитните зони обаче не се ограничават само до споровете с МФ. Чрез депутата от БСП Захари Георгиев те успяха да вкарат промени в закона за ДДС в Народното събрание. Доставката на стоките за внасяне в свободните зони да се облагат с 0% ДДС, а сделките на територията на зоните изобщо да са освободени от този данък, гласи предложението. Обсъжданията обаче вървят трудно и засега поправките са в лятна ваканция. МФ е твърдо против предлаганите промени.

"Европейското законодателство допуска държавата да създаде т. нар. данъчни складове, които имат функции, близки до тези, които се целят с предложените законодателни изменения за свободните зони", коментираха пред "Сега" юристи, специализирани в данъчното законодателство. Стоките, които се продават там, могат да са с 0% ДДС. Подобни складове не са териториално ограничени, както зоните, и биха имали много по-съществен ефект за насърчаване на износа от предлаганите промени. Недопустимо е обаче подобен режим да се въвежда само за свободните зони, при това без да се уреждат необходимите процедури за контрол и гаранции за събиране на данъка, характерни за данъчните складове, смятат юристите.

Според тях в предлаганите промени има пропуски и противоречия с европейското законодателство, като например липса на ограничение за ползване на предлагания режим при търговия на дребно, какъвто би бил случаят с продажбата на горива от бензиностанции в зоните. Специалистите биха приветствали въвеждането на данъчни складове, но считат, че предлаганата законодателна промяна за свободните зони е примитивно решение. То може да решава индивидуалните проблеми на администрацията на зоните или на отделни фирми, но не е решение на проблемите с насърчаване на износа.

Шефовете на свободните зони не са съгласни с юристите. Според тях данъчните складове предполагат много по-малък контрол от този в зоните и повече предпоставки за злоупотреби. Освен това подобна схема допълнително би натоварила фирмите със солени комисиони в полза на зоните за това, че обезпечават стоките.