Артистите преживяват собствените си проблеми, копистите - чуждите. В българската преса и ефир преобладават вторите, затова кризата на подпървокачествените (sub-prime) ипотеки в САЩ поражда повече емоции дори от такъв значим за страната проблем като бъдещия десятък върху личните доходи. Но вълненията по поредния финансов неологизъм са повод да съпоставим събитията на най-големия финансов пазар на света с онова, което става у дома. Всъщност американската финансова система изпитва



отдавна очакван стрес,



породен от отпуснатите некачествени кредити. Евфемизмът "sub-prime" ("нещо под най-доброто") значи заеми за длъжници с ниска платежоспособност, недостатъчно доходи да ги обслужват и дефицит от активи да ги дообезпечат. Общата им стойност се оценява на около 2.5 трилиона долара (около 19% от брутния продукт на САЩ, около 35% от всички ипотечни заеми). 20 години вече, откак започна тенденцията към спадане на лихвените проценти, тъкмо некачествените заеми осигуряваха атрактивни печалби на специализираните фондове за недвижимости, които лакомо бълваха тъкмо ипотечни заеми, които не отговарят на банковите стандарти. Ясно: колкото по-ниско качеството, толкова по-голяма лихвата. Фондовете рекламираха усърдно



техниката на "пуловете"



като специален трик за намаляване на риска. Идеята е, че като събереш на едно място хиляди недотам изрядни кредити и разхвърляш риска от тях върху десетки до стотици хиляди инвеститори, хем намалява вероятността всички кредити да гръмнат едновременно, хем всеки вложител носи пренебрежима част от възможната загуба. Лъжата тук (впрочем препечатвана във всички учебници по финанси) е, че рискът намалява. Не е вярно. Колкото широко да го разпръснем, рискът не изчезва. Както да го делим, рискът си е все същата сума пари. И това се усеща, когато се разклати равновесието. Докато цените на имотите вървяха нагоре, много пари се направиха. Дори някой длъжник да спре да плаща, обезпечението се продава лесно и по-скъпо, отколкото е купено. Та не се разбира колко лоши всъщност са били прехвалените инвестиционни фондове.



Когато цените тръгнат надолу,



картината се променя драматично. Заеми, отпускани с по 10% самоучастие, стават недообезпечени дори при 4% спад на цените (към 6% са само разходите по продажба). А мнозина, които са теглили заем само за да спекулират на повишение, предпочитат да спрат плащанията, да зарежат поевтиняващия имот на кредитора и да обявят личен фалит. Колкото по-малка част от заема са погасили и колкото по-малко е личното им имущество (а в страна с развит кредит като САЩ хората с отрицателна нетна стойност на имуществото преобладават!), толкова по-примамливо е решението да фалираш и да се отървеш от всички заеми и овърдрафти наведнъж. Та заради



ниските стандарти на кредитиране



кризата с ипотечните заеми настъпва тъкмо в САЩ, където имотите далеч не са най-надценени. Напротив, едно проучване на рейтинговата агенция "Фич" сочи, че САЩ са чак на девето място в света по надценени недвижимости. Най-далеч над реалната цена са хвръкнали имотите във Франция, следва Англия (казват, с 25% надценяване), Дания и Нова Зеландия. Единствените развити страни, където недвижимостите според "Фич" са подценени, са Германия и Япония. А как ли стоят нещата у нас? Според



банкерското "правило 120"



имотите са яко надценени, а ипотечните кредити са силно съмнителни. "Правилото 120" означава, че един правилно оценен имот се откупува за 120 месечни наема, а ипотечният длъжник е надежден, ако разполагаемият му доход е поне 120% от сумата, нужна за обслужване на заема. Т.е. от дохода на длъжника вадим данъците и нужните му разходи за храна, облекло, светло и топло и остатъкът трябва да е с 20% над погашенията и лихвите. Така ли е при нашите ипотечни заеми? Отговорът ще видите довечера по телевизията. Който канал да загледате, скоро ще ви нападне една много поучителна реклама: засукана банкерка беседва с кандидат за жилищен заем. Човекът опитва да й съобщи колко е месечният му доход, а момата се пляска налудничаво през устата и пищи "па-па-па-па-па".



Малоумно, но честно



и показателно за повечето банки: отдавна нехаят за здравия разум в кредитирането, който налага първо да прецениш дали постъпленията на длъжника позволяват да обслужва заема. Кой ти мисли за разумно банкиране днес? Господата маркетират, продават "продукти", гонят пазарен дял. Резултатът няма да закъснее и ще е тежък. Патпаткащите банки кучета ги яли. Лошото е, че ще завлекат хиляди наивници. Защото днес сме в уникална ситуация: доходите и цените растат бързо, както при икономика в подем, лихвите са ниски, както при рецесия. Това състояние е неустойчиво. Или ръстът ще се забави, или лихвите ще се вдигнат. И в двата случая цените на недвижимостите ще паднат. И тряс!