Скелетите от гардероба на прокуратурата пак затракаха зловещо. 22 164 досъдебни производства са прекратени заради изтекла давност само за първите 6 месеца на годината, отчете държавното обвинение преди седмица. До края на годината картината сигурно ще стане още по-страшна.

Близо 3000 от прекратените заради изтекла давност дела са срещу известен извършител. Казано по друг начин - за прокуратурата и разследващите престъпникът е бил ясен. Но по някаква причина са се мотали толкова дълго, че законът изключва преследването срещу него. И на практика са се превърнали в съучастници. Да не говорим за случаите, в които се образуват дела срещу неизвестен извършител, въпреки че той е ясен. Най-кратката давност е 3 години. Прокурорско безвремие, довело до



амнистия на престъпници



Отказ от правосъдие, който хвърля поредното кално петно върху лицето на институцията и срива доверието в нея.

Затова е много важно ръководството на държавното обвинение да анализира внимателно ситуацията. Виновните трябва да бъдат строго наказани за престъпното си бездействие. Същата страховита картина на спрени и прекратени дела очерта и годишният доклад за 2006 г. Спрените м.г. бяха 762 809 броя, от които 33 586 срещу известен извършител. Прекратени заради изтекла давност бяха над 10 000 дела. Наказани прокурори, следователи или дознателите за това няма. Черната статистика сигурно скоро ще спре да прави впечатление на други, освен на жертвите на престъпленията.

България е една от страните в Европа с най-много прокурори на човек от населението, твърдят висши магистрати. В държавното обвинение работят около 1600 души. Явно обаче голяма част от тях само убиват времето си там. Иначе нямаше да я има последната статистика.

А тя е само поредното доказателство за мрачното безвремие, в което



все по-дълбоко потъва прокуратурата



Има безброй конкретни примери, не просто цифри, които крещят за това. За последната година държавното обвинение се движеше с безкрайно бавни темпове.

Христоматиен пример - "Топлофикация". Големи надежди и докладване в Брюксел. Оптимистични интервюта и обещания "в най-скоро време" бившият шеф на дружеството Валентин Димитров да бъде пратен на съд за пране на пари. Досега нищо. Чака се септември. Тогава ще е ясно и дали по делото за т.нар. "Царска болница" ще има обвинения, или ще бъде прекратено. Сигурно тогава ще има някакво развитие по разследването срещу бившия съдружник на Иван Тодоров-Доктора - Евелин Банев-Брендо и по новото дело срещу Маргините - за пране на пари. Тогава се чакат някакви резултати от наказателното производство за престъпление срещу правосъдието срещу следователката Татяна Шарланджиева, бившия зам. икономически министър Корнелия Нинова, бившия директор на националното следствие Ангел Александров и бившия министър на икономиката Румен Овчаров. В списъка с чакащите е и друг зам.-министър, уволнен покрай мегакорупционния скандал - Делян Пеевски. Всъщност



септември ще бъде май за прокуратурата,



ако се вярва на обещанията им

В същото време шумните процеси, които започнаха миналото лято и които трябваше да покажат колко стабилен е отпорът срещу корупцията, се сринаха в съда. Така се случи с процесите и срещу бившия шеф на пожарната Кирил Войнов, и срещу ексшефа на столичния КАТ Илия Илиев. При това и двамата бяха пратени на съд с мижави обвинения, по които още в самото начало беше ясно, че едва ли ще издържат. Войнов заради два мобилни телефона, а Илиев - защото е прикрил 11 пияни шофьори. "Основните" им обвинения за огромни злоупотреби за година така и не стигнаха до съда. И едва ли някога ще стигнат, признават прокурори.

Подобен е сценарият и с корупционната афера в министерството на икономиката, разбита от разследващите в края на м.г. Зам. градският прокурор на София Роман Василев обещаваше до януари делото да е в съда. Януари беше преди половин година... Вярно, той не уточни за януари коя година говори.

Миналото лято се завихри и скандалът с



нерегламентираните контакти на прокурори



с близкия до СИК бизнесмен Илиян Пенев-Мацола. Подалият оставка зам. окръжен прокурор на Русе Люлин Матев бе пратен на съд. Но пък зам. апелативният на столицата Николай Ганчев е непоклатим на поста си и като член на Висшия съдебен съвет. Главният прокурор поиска дисциплинарното му уволнение. Дисциплинарното дело потъна нейде. Вече се говори, че Ганчев ще се спаси заради изтеклата давност на нарушенията му.

За провала и крещящата криза на доверие немалка вина носи и МВР. Там са царе на гръмкото начало и големите провали. Примерът с шефа на БЧК Христо Григоров е показателен и достатъчен. Докато вътрешният министър Румен Петков си прави рекламни фотосесии как пере чергите на майка си и дава интервюта с предварително ясни въпроси и отговори, за да изчисти компроматите, че в министерството се пие, че е взел пари от Маргините или пък че е осигурил строгата охрана на Младен Михалев - Маджо в Съдебната палата.

Дори и да има успехи, те се поглъщат от черната дупка на провалите. Затова е крайно време държавното обвинение да се събуди от дълбоката си дрямка. Да работи повече, отколкото да дирижира показни акции с предрешен провал. Да се прочисти от некачествените хора. И да се отчита с влезли в сила присъди, а не с прекратени по давност дела.