Около 144 000 са влоговете на българите, които навремето спестяваха за жилище, но още не са получили нито дом, нито компенсация. Голяма част от тях едва ли в скоро време ще бъдат удовлетворени, защото не личи да има политическа воля проблемът с т. нар. лихвоточки да намери окончателно решение в полза на всички тези хора. Два законопроекта, които са крачка напред в решаването на проблема, продължават да отлежават в Народното събрание повече от година. Но дори тези, които успяха да получат компенсация, взеха пари, които са далеч под необходимия минимум за жилище - средно по 3581 лв. за 2006 г. В момента срещу една лихвоточка хората получават 5 стотинки.

За да получат пари от фонда, гражданите



трябва да отговарят на няколко условия



- да не притежават имоти, автомобили, земи, банкови влогове на стойност повече от 15 000 лв., да не са прехвърляли жилище след 1 януари 1981 г. и др. По тази причина компенсация не са получили около 144 000 българи.

Около 47 000 граждани отговарят на всички тези условия и са включени в т. нар. "окончателни списъци". Те обаче също не могат да си вземат парите, защото трябва да прескочат още едно препятствие - да покажат документ, че започват да строят жилище или са купили такова, т.е. че с парите действително ще решат жилищния си въпрос.

За държавата проблемът с лихвоточките е финансов. Сметки на Националния жилищен компенсационен фонд показват, че ако не се поставят никакви условия пред некомпенсираните граждани, дори при сегашната левова индексация на лихвоточката хазната трябва да се бръкне с около 560 млн. лв. За хората обаче проблемът е морален и ерозира доверието им в справедливостта и в държавните институции.

В редакцията на "Сега" се получиха много писма с въпроси, предложения и реакции по темата. Според Димитър Дряновски от София проблемът не са парите, а бюрокрацията. Той настоява, че хората трябва да получават компенсацията не само когато закупят цяло жилище, но и когато купят идеални части. Позовава се на промени от 1994 г. в правилника за прилагане на Закона за уреждане на жилищните въпроси на гражданите с многогодишни жилищно спестовни влогове. "Според промените "правото на индексация възниква при придобиването на жилище". От текста е видно, че не е интересно по какъв начин е придобито жилището - дали е закупено изцяло или на части, дали е унаследено, или е от завещание. Следователно при тези случаи нуждата от жилище на притежателя на лихвоточки е отпаднала и той следва да си получи полагащите му се компенсации. Със свое писмо обаче националният фонд не разрешава приложението на тази разпоредба", пише Дряновски.

Потърсен да коментира казуса, шефът на фонда Гаврил Митов обясни: "Писмото, прието от Управителния съвет на фонда и централно управление на ДСК през 1995 г., изключва възможността за получаване на компенсация при придобиване на идеални части при подялба на жилищен имот. Изхождало се е от презумпцията, че например, ако гражданинът купи 1/4 идеална част, той пак няма да може да уреди жилищните си нужди и пак ще търси жилище от държавата или общината". Що се отнася до въпроса защо парите не се изплащат, ако гражданинът придобие жилище по наследство или при дарение, Митов отговори: "Получавайки жилище по наследство, ако приемем, че лицето е единствен наследник и жилището е тристайно или четиристайно, във всички случаи то вече не е социално нуждаещ се от жилище. Очевидно е, че след като лицето е придобило например тристайно жилище, а е част от двучленно семейство, каква компенсация може да иска от държавата? Дори гражданинът да е влязъл в списък като правоимащ, ще трябва да бъде заличен от този списък. При дарение логиката е същата".

Гражданите питат още



защо повторно трябва да декларират имотното си състояние



за изплащане на компенсациите, при положение че вече са го направили за включването в окончателните списъци. "Защо сега отново, след повече от 15 години време, трябва да се доказва каква е застраховката на колата, какъв е размерът на притежаваните влогове в банки и други подробности, при положение че имуществото се установява към датата на включването в списъците", питат софиянци. "Това се налага, защото е възможна следната ситуация - гражданинът влиза в списъка на София през 1994 г., но до 2007 г. още не е упражнил правото си да закупи жилище, за да получи компенсация. Междувременно обаче по силата на реституционни закони през 2000 г. получава в София или във Враца тристайно жилище. Очевидно в този случай той няма да може да ползва компенсацията, защото чрез възстановяването на жилището той си решава жилищните нужди, каквато е целта на закона", обяснява Гаврил Митов.

Русенци предлагат



компенсациите да се изплащат и при основен ремонт на жилището



или за саниране и мерки за повишаване на енергийната ефективност на жилището. Според шефа на националния фонд обаче това не се допуска от закона със състоятелен аргумент. Ремонтът на едно малко жилище, в което живее едно четири- или петчленно семейство, не решава жилищния проблем на хората, не увеличава жилищната площ, в която да живее нормално семейството.

Светлозар Стефанов е изчислил, че сега индексът на едно спестовно число трябва да е поне 0.07 лв., а не 0.05 лв. Всъщност исканията на различни граждански сдружения варират между 10 и 30 стотинки за лихвоточка. Според Митов проблемът опира преди всичко до финанси. "Когато са налице условията по закона, Управителният съвет е готов да реагира и в едномесечен срок да промени левовия индекс. Ако сега лихвоточката стане 8 или 10 стотинки, ние ще компенсираме много по-малко хора от нуждаещите се. Това означава да забавим във времето други, които също са нуждаещи се, с половин или 1-2 години. А това е недопустимо. Човек, отнасяйки искането си към фонда, трябва най-късно в едномесечен срок да получи компенсацията, която му се полага по закон", казва шефът на фонда.

Няма нито един гражданин, засегнат от проблема, който да не пита защо е поставен в абсурдната ситуация да доказва, че имуществото му на фона на сегашните цени на жилищата е по-малко от 15 000 лв., колкото се изискват по закон, за да бъде изплатена компенсацията. Митов лаконично отговаря, че в момента има 2 внесени законопроекта с предложения сумата да стане 40 000 или 50 000 лв., но всичко е въпрос на политическо решение.

Преобладаващата част от хората, които още не са получили никаква компенсация, са възрастни и се чувстват унизени от цялата ситуация. Желанието им не е да строят жилища или да купуват такива, а тези 4000 - 5000 лв., които искат да получат,



да им послужат за по-спокойни старини



и преди всичко да има с какво да си купят лекарства. "Защо се лъжем - как един възрастен човек ще започва да строи жилище или ще вземе заем, за да си купи такова? Пък и дори да получиш тези 5000 лв. - те какво покриват? Желанието ми е с тях да мога да си купувам лекарствата и да карам малко по-спокойни старини. С тези пари мога също да отида например в старчески дом", коментира пловдивчанка, пожелала анонимност. "От самото заглавие - Закон за уреждане жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, става ясно, че единствената цел на този закон е при наличието на съответните условия да бъдат компенсирани с полагащите им се средства гражданите, които придобиват жилище или започват изграждането на такова. Законът е само за жилищните въпроси, а за лекарствата и социалното подпомагане отговарят други институции", гласи отговорът на Гаврил Митов.

Тези отговори може да са изрядни юридически, обаче изобщо не могат да усмирят възмущението на хората. "С нашите пари навремето държавата построи апартаменти и ги даде на активните борци и крайно нуждаещите се. Защо изобщо гладувах и ги събирах тези пари?", пита възрастна жена от Пловдив. "Ние не желаем нито царска, нито султанска, нито нечия друга милостиня, нито някаква социална помощ. Настояваме да получим това, което по право ни се полага!", пише Светлозар Стефанов от Русе.

Засега консенсус между държавата и ощетените граждани не се очертава.