Проблемите на православния свят в наши дни са много и сериозни. Основният сред тях е борбата на някои от тях да получат автокефален статут. Разбира се, става дума за държавите, които се появиха на политическата карта в бившето съветско пространство и постюгославските републики. Проблеми с непризнатия статут на независими църковни институции мъчи не само Македония, Черна гора и Молдова, но и такава огромна страна като Украйна.

Въпросът за получаването на църковна независимост и признаването й от останалия православен свят става все по-актуален в Украйна. В този въпрос прозират ред политически и икономически интереси. Историята на украинското православие е доста древна, а в битката за надмощие са се включвали Руската и Вселенската патриаршия. Спорът от междуцърковен - между двата основни православни центъра Москва и Константинопол, често е придобивал и междудържавен характер. В по-нови времена в църковните процеси за независимост на Украинската православна църква



се намеси и Ватиканът,



който умело се възползва от напрежението между двата центъра, влияещи върху случващото се в Киев. Според мнозина наблюдатели и богослови този тип конфликти и нерешени въпроси показва колко слаб и неподготвен може да бъде православният свят, който претендира да е център в християнския свят.

От 15 години Руската патриаршия не признава Украинската православна църква и всячески се опитва да спира процеса на легитимирането й в православния свят. Битката вместо за душите на вярващите се превърна в битка за храмовете и енориите в Украйна. Това вътрешно противопоставяне между трите православни църкви в Украйна оставя възможност за намесата на Руската патриаршия във вътрешноцърковните процеси в Киев. Освен имотните причини за противопоставянето са и обредните - Украинската православна църква, свързана с московската патриаршия, не признава Светите тайнства - кръщение, елеосвещение, брак и др., извършени от Украинската православна църква на киевската патриаршия. А това непризнаване пряко противоречи на каноните на Църквата.

Политизираността на украинското общество, което е в постоянни избирателни кампании и в състояние на войни между премиер и президент, води до това, че противопоставянето между православните църкви води до апатичност и разпалване на сериозен междуцърковен конфликт. А и ангажирането на част от тези църкви от едни или други политически партии



заплашва с дестабилизация самата държава



Трите православни църкви в Украйна нямат ясно признание на своят статут в православния свят и не са смятани за легитимни.

Подобни, макар и обаче не еднакви, са и процесите в църковен план освен в Украйна, и в Македония, Черна гора и Молдова. Сръбската православна църква не признава Македонската и Черногорската църква. Но общ между тях остава стремежът към църковна независимост.

Принцип е в православния свят, че всяка държава трябва да има и своя национална църква, както имат всички останали държави като България, Румъния, Гърция, Сърбия, Русия и др.

Освен че не е призната, украинската църква е и разтроена. Президентът Виктор Юшченко издигна идеята си за диалог между трите православни църкви в страната, но тази идея среща както одобрение, така и отрицание.

Украинският държавен глава предложи на църковния клир от трите лагера да се предприемат известни крачки за сближаването им, но темпото, с което се случва това, е слабо. Обща е само



идеята за църковна независимост,



т. е. автокефалност. Според 33% от гражданите на страната проблемът с автокефалността на местната православна църква е един от най-важните фактори за успешното развитие на Украйна. В същото време Киевският международен институт по социология представи изследване, според което идеята за независима украинска църква се подкрепя от 50.5%, а против нея са само 10.7% от избирателите.

Към тези цифри могат да се приложат и други, според които броят на привържениците на московската патриаршия в Украйна е доста по-малък. 30.1% от украинците се считат за привърженици на УПЦ (Украинска православна църква), а 20.4% - за привърженици на московската патриаршия. Тези данни показват, че значителна част от вярващите все повече приемат Киев, а не Москва, като свой духовен център.

Все повече се налага изводът, че трябва да се стигне до организирането на общ всеправославен събор, на който трябва да се решат много наболели проблеми, сред които безспорно е и въпросът за украинската, македонската, Черногорската и Молдовската неканонинчна църква, които обаче са получили най-голямото си признание - именно това на своите вярващи.