От пет или шест години пътуваме за морето с три деца. Сега те са сравнително големи, внукът на мъжа ми е на 10, нашата дъщеря на 11 и моята племенница на 12 години, но в началото часовете се точеха доста мъчително и измисляхме какви ли не игри с букви, думи и рими, с песни и броене на градове и села, за да смирим хленча, щипането и откровения бой на задната седалка. През това лято се забавлявахме истински със "заплюването" на първи късмети. Първият късмет е автомобилен номер, чиито първи две цифри са равни по сбор на вторите две, например СВ 0761 или ПД 9119. Победител, естествено, става този, който натрупа най-много първи късмети. Играта се оказа толкова увлекателна, че продължаваме да трупаме първи късмети и извън контекста на морското ни пътуване и компанията на трите деца, а навсякъде и по всяко време, вече и като пешеходци. Пък и нашата махала в квартал "Лозенец",



нагъчкана главно от мутролимузини с щастливи номера,



дава големи и лесни възможности, дори не се налага да събираш и пресмяташ числата. Центърът на столицата също е благодатен за натрупване на първи късмети и ето че с щерка ми, която е изнервена от жегата, прегледа при очния лекар и избирането и поръчването на очила, вървим и си играем играта, за да не се скараме. Зорница си е наумила две неща: да си купи със спестени пари диск на певицата Риана, но точно определен диск, била го виждала веднъж на една витрина, и да обядва в "Дон Домат". В магазина, на чиято витрина е бил, вече го няма и напрежението става взривоопасно, затова я утешавам, като й обяснявам колко много музикални магазини има само на една крачка оттук и на две крачки от "Дон Домат". Оказва се, че единият от тях вече е фирмен магазин за дрехи, че вече е станало два часа и за да не се поддадем на раздразнението, жегата и глада, се втренчваме в номерата на паркираните и преминаващи автомобили. По забранения релсов път на "Граф Игнатиев" една през друга заплюваме първи късмети, урожаят по "Раковски" е умерен и когато завиваме надясно по "Славянска" и се натъкваме на



луксозните возила пред Министерството на икономиката



и енергетиката, Зорница вече е загърбила всички раздразнения, докрай обзета от играта. "Мамо, тук е раят на първокъсметството", крещи възторжено и назовава на глас номерата на паркираните държавни автомобили с щастливи номера, огромни и разлати в знаковостта си на властническо самодоволство и демонстративен просперитет. Но детето ми има наум своето си: "Мамо, няма как да не намерим диска на Риана, щом събрах толкова първи късмети!"

Додето после си поръчваме и похапваме пици, се замислям що е то "първи късмет" в новопредставленото ни европейско отечество. Да си мислещ, образован и можещ ли? Или нагъл и агресивен, лесно забогатял простак с бичи врат? Да си почтен в труда си и ценностната си система гражданин, който не поставя на първо място парите и партийната реализация и да "блъскаш" на три места, за да обслужиш спретнатия от некадърно управление всекидневен животец? Или пък умел играч с обръчи от фирми, собственик на сараи и електорат, за когото е някаква си дреболия да си напазарува яхта? Първи късмет ли е да си безгласна буква от квотния принцип на разпределение на постове и финансови ресурси, маскиран като министър или зам.-министър някъде, в кабинет с климатик и компютър и кола с климатик и шофьор? Или е първи късмет да си силиконова чалгадива, в ритъма на чийто гласец и телеса се полюшват стадионите? Или да имаш трийсет излишни бона, с които да си напазаруваш по-първо място в листите за общински съветник на еди-коя си партия? Първи късмет е да си спортист или първи късмет е да си писател в България?



Първи късмет е долните ти гащи да са топновина



в някой от нароилите се жълти парцали или да си анонимен кремиковски бачкатор, който подир третата ракия се смирява с т.нар. си хоризонт на оцеляването? Първи късмет е да си учителка или първи късмет е да си мутреса? Да си безапелационно честен или да си изпечен мошеник? Първи късмет е да останеш тук или да се махнеш оттук, от съзнателно поддържаните хаос, беззаконие и властническа всепозволеност? Има ли въобще първи късмет у нас, или всички късмети са втори, трети и четвърти?

Но вече съм си изяла пицата и тази игра, която играя наум сама със себе си, престава да ме увлича, не води наникъде и не носи радост. Затова се "връщам" при детето си, в неговия чист свят: "Зорничке, щом платим, веднага се втурваме към "Дюкян Меломан". Щерка ми грейва от възторжено нетърпение и ме подсеща, че това е моят първи късмет. Е, заплюла съм си и още няколко, но ще ги премълча, за да не разваля магията.