Звучи патетично като наименование на историческо живописно платно. Но това накратко е сцената, която се разиграва в българската политика през последните седмици. Знайни и потайни бизнесмени наскачаха от всички страни с твърдото намерение да съборят и последната комисионна бариера - политиката. Правят го с настървението на Франкенщайн, който убива създателите си. Защото всичките тези Ваклинстойновци, Георгигерговци, Христоковачки избуяха в бизнеса под щедрите милувки на политическите партии. И в известен смисъл политиците са техните бащи. Зер потръгва ли бизнес у нас без гарантирани обществени поръчки, лесни разрешителни за строеж, евтини заменки от типа "кон за кокошка"? Дали партийните им настойници са подозирали, че отглеждат смъртния си враг? Едва ли.

Но ето, че сега бизнесът идва да сложи край на лицемерието. Открито заявява, че изхранването на партиите досега му е струвало твърде скъпо и



не ще търпи веч това рекетьорско иго



Ситуацията много наподобява опълчение. Всякой гледа само да бъде напред. ЛИДЕР, ДЕЛА, ГЛАС, МОРЕ, Бургас...

В тази кампания бизнесът с настървение сам разобличава политическите си патрони за ненаситната им алчност и корумпираност. Онова, което всички знаят, но не могат да докажат, сега се изрича публично. Предизборните изявления на бизнеспартиите са като обвинителна реч срещу политическата класа. "Условията в Бургас са такива, че не можеш да се занимаваш с бизнес, ако не си в политиката", обясни явно препатилият строителен предприемач Георги Манев, основател на новоизлюпената бизнеспартия "Средна европейска класа"(СЕК). Липсва само съдебният състав, който да регистрира самопризнанията.

Подобна бизнесинвазия досега не сме виждали на никои избори. Имаше известен свян от натрупаното (незнайно как) богатство и страх от загуба на политически протекции. С доста условности може да се каже, че бизнесът бе по-свенлив. Докато сега изглежда напълно



еманципиран от морални скрупули,



разюздан до неприличие. Милионите се излагат на показ като предизборен аргумент. Бройката хотели е по-ефективно електорално оръжие от всякакви платформи и програми за социално-икономическо развитие. Обещанията към избирателите се сипят с непремерената щедрост на аферист. Един обещава да построи комунизма в Бургас, стига да го изберат. Друг се кълне в любов към родния си град, докато стърже небето, природата и джоба на данъкоплатците с невиждан по размерите си небостъргач. Трети, платил милиони на партийните централи, кърши пръсти колко неблагодарни и корумпирани са политиците. Крадецът погна крадеца, но с непозната досега ярост. Съучастникът винаги се ликвидира.

На тоя фон обвиненията срещу Симеон Сакскобургготски, че с набъркването си в българската политика разбива партийния модел у нас, към днешна дата звучат направо смешно. Партийният модел бе разграден от самите партии. Самоубиха се като отхраниха с престъпното си нехайство, покровителство или откровено комисионерство оня крупен бизнес, който сега оспорва мястото им на политическата сцена. Безскрупулно и арогантно, както е научен, че се прави.



Апетитите са обострени допълнително



и от огромните финансови потоци, които идват от Евросъюза. Залогът на тези избори е огромен и бизнесът не се церемони. Времето е пари. Дори и двама общински съветници в местната администрация намаляват значително разходите за спечелване на проекти. По-малко подкупи, по-големи възможности за натиск, пазарлъци и взаимни услуги. Докажат ли се веднъж като не по-лоши управленци от останалите, бизнесмените ще добият кураж и порив за завземането на нови политически територии. Реинвестиция на печалбата, както се казва. Нищо чудно да видим цели орди на следващите парламентарни избори. Този процес трудно ще бъде спрян и рано или късно политиката в България ще се превърне в чиста проба бизнес.



Парламентът ще е акционерно дружество,



в което дивидентите ще се разпределя между акционерите в зависимост от пакета. Предметът на дейност няма да се промени особено. То и сега комай депутатите гледат единствено личния и корпоративен интерес. Правителството ще е управителният съвет, който ще надзирава сделките. Президентът пък зорко ще съблюдава за правилата на пазарната политическа икономика. И колкото и печално да звучи, този вариант няма да е с нищо по-лош от сегашния. Само дето бизнесмените ще са от по-висока класа. Понеже докато политиците готовански брояха комисионите, бизнесът все пак се изпедепца през годините на прехода. И понаучи туй-онуй от западните си събратя. Като ще е олигархия, поне да е истинска!