Отмъкването на дела и веществени доказателства от здраво охраняваната сграда на Столичната полиция вече е истинска подигравка с властта. Все е имало демонстрация на бандитска наглост, но това си е направо поръчков изстрел по МВР. Той говори за безсилието на вътрешното министерство много по-силно от всички трупове, паднали посред бял ден насред столицата. За които няма нито задържани, нито изправени на съд.
Болката за полицията очевидно е много силна. Изчезнали са дела, свързани с хора, разработвани и от антимафиоти. Липсвали материали и за банков обир. Покрай тях за маскировка били отмъкнати и други, по-незначителни. Точно кога са изчезнали и дали наистина прокуратурата вече има представа за "механизма", както бе съобщено, не е много сигурно. Но има много въпроси, които възникват и без него. Като например - в коя уредена държава
веществените доказателства се подмятат по каси,
коридори и паркинги, каквато е практиката у нас.
Казват, че вече имало и заподозрени, за задържани обаче не се чува... Дано този път се стигне до разкритие - на полицая, предал своите. Защото очевидно става дума за поръчка, която няма как да бъде изпълнена без вътрешен човек. Няма как иначе крадецът да знае точно в коя каса и в коя стая са заключени уликите срещу него. И с кой ключ да отвори. Затова битката с престъпността трябва да се пренесе и в собствениците редици. Очевидно е, че мафията - малка и голяма, си има агентура сред полицията и се справя много добре в замитането на следите си. Но в повечето случаи прикриването на престъпления се представя като небрежност, нарушение на дисциплината и т.н. Да видим например какво стана с фалшивите паспорти, издадени от Трето РПУ, за хора, които според МВР шефове са свързани със страховития Земунски клан. Първо, се сипеха закани за уволнения, после бе наредена повторна проверка, накрая настана пълно мълчание. Това породи съмнения за опити за потулване на нещата. Вчера историята започна да се повтаря - видимо вбесен от наглата кражба, МВР шефът Румен Петков пак обеща уволнения и наказания.
Има и още нещо притеснително - полицията цяла седмица мълча за резила си. За него стана ясно от съобщение на прокуратурата, която обяви, че участва пряко в процесуално-следствените действия. Но как да хване вяра човек на тази прокуратура, като в същия ден тя претърпя поредното фиаско в съда? Един млад съдия върна толкова дълго писания обвинителен акт срещу ексшефа на столичната топлофикация Валентин Димитров. А това е делото, което на пръв поглед е най-лесно. По обясненията на самата прокуратура има достатъчно доказателства и документи за извършеното валутно престъпление. И какво стана накрая - вместо да има бърза присъда, прокурорът Борислав
Джамбазов ще пише наново обвинение
- сделка по сделка, като трябва този път да внимава да няма разминаване в датите на преводите и сумите. Колкото и технически да е този проблем, той дава представа за работата на прокуратурата. Защото това е поредният обвинителен акт на страховитото спецзвено, което работи по обществено значими дела. Преди това Софийският градски съд върна заради нарушения обвинителния акт по делото за подкуп и пране на 375 000 лв. срещу бившия зам.-директор на фонд "Земеделие" Красимир Неделчев. За поправка бяха пратени и обвиненията срещу прокурора Станислав Гюров и срещу 8 митничари и тираджии, приближени до Николай Методиев-Пилето. Явно направената още в началото на лятото заявка за тотална подмяна на спецзвеното става неизбежна.
Отделен въпрос е, че съдията Станчо Димов имаше достатъчно време да прочете обвинителния акт срещу Валентин Димитров, тъй като той бе внесен още в началото на юли. И вместо да насрочва дати за съдебно заседание, направо да го върне за доработка и така да спести на прокуратурата резила в съдебната зала. Но пък може да има и полза от разиграния спектакъл - току-виж някой се стреснал и заработил. Ако може...