Отношенията между народите приличат на отношенията между хората. С някого сме в генетична връзка, с друг - просто в роднинска, с трети - в приятелска. С четвърти отношенията ни биха се определяли с понятия от Наказателния кодекс, ако не беше заплахата от дълго пребиваване в специални, неуютни, лошо миришещи и добре охранявани учреждения.

Вековните неизменно приятелски отношения, особено между народи без родствена връзка, са наистина рядко явление. Даже точно сега сякаш успявам да се сетя само за един такъв случай.

Тази неделя в късния предиобед на аерокосмическото изложение МАКС 2007 в Жуковски до Москва военни летци от "Френския акробатичен отряд" (PAF) от името на Франция се обясниха за пореден път в любов на цяла Русия, като нарисуваха с червен дим огромно сърце в облаците. От техническа гледна точка това съвсем не беше най-сложното, показано от руските и френските летци в дните на изложението, но несъмнено беше най-емоционалното. За да няма съмнение в смисъла на рисунката, последните два останали във въздуха учебни "Алфа джет" "пронизаха" сърцето като стрелата на Купидон под бурните ръкопляскания и възгласи на десетките хиляди зрители. Само часове по-късно новоизбраният френски президент Никола Саркози произнесе първата си външнополитическа реч. С категоричността на начинаещ Саркози употреби максимално допустимата за френското общество твърдост по отношение на Русия. "Ако притежаваш огромна сила, не си струва да се държиш грубо", заяви президентът по отношение на Русия, признавайки същевременно истинското й завръщане в голямата политика на мястото на Съветския съюз.

Изглежда, че в някои случаи руско-френските връзки получават смайващ изглед. Поразителна е приликата на президента Путин с Блез Паскал (1623-1662), френския религиозен философ, писател, математик и физик. Не е известно авторът на Теоремата на Паскал (за шестоъгълника в конично сечение) и на Закона на Паскал (основен закон в хидростатиката) да е имал каквито и да било общения с Русия.

Възможно ли е да бъде потърсено по друго обяснение освен неконтролируемата игра на гените?

Практически не. Наистина редица изследователи в т. нар. Северна археология (археологическото изследване на човешката дейност в условията на Севера - Сибир, Северна Европа до, а и отвъд Полярния кръг) обръщат внимание на изключителните сходства между паметниците от Западен Сибир от IХ до ХII в. и на викингското изкуство от същия период. Но също с паметниците от типа Салин II, разпространени в езическия саксонски свят цели пет века по-рано. Можем да направим и още по-ранна връзка, която все още не може да се смята за проучена добре - зверинния стил на западносибирските бронзови изделия показва общи принципи с ранно-келтски или латенски паметници от Централна и Западна Европа (V -I в. пр. н. е.). Засега изследователите на тези паметници смятат, че приликите са случайни. По-скоро са следствие от симбиозата с природната среда, която формира основата на подобното възприемане на света, отразено в художествените метални изделия.

По време на Великото преселение на народите отново липсват категорични данни за живо човешко общуване на двата противоположни края на Европа. Някои германски племена - карпи, гепиди, създават селища далеч от прародината си - чак в Прикарпатието, даже и по на изток. При своето разселение славяни обитават райони почти до Рейн, но не и зад нея.

Вероятно пръв съществен



контакт между Киевска Русия и Капетингска Франция



е бракът на Анна Ярославна с френския крал Анри I (1031-1060). Анна е дъщеря на киевския велик княз Ярослав I Мъдрия (1019-1054), строителят на великолепния киевски съборен храм "Св. София". Като френска кралица е известна с благочестието си. Майка е на крал Филип I (1060-1108).

Разположени в двата края на Европа, Русия и Франция се опознават всъщност доста късно. Едва в края на ХVI в. благодарение на редица пътешественици и на книгите, в които те описват впечатленията си, Франция научава повече за Русия. През 1586 г. Ж. Соваж посещава Архангелск. П. дьо ла Вил, Ж. Маржьорет, Ф. Аврил също описват пътуванията си из Русия. Силно влияние върху френското обществено мнение оказват и пътеписите на други европейски пътешественици, преведени във Франция - Хербертщайн и Олеария например.

Почти по същото време и Русия "открива" Франция. Посланичествата от 1654 и 1668 г. изиграват основна роля в този процес.

В края на ХVII в. е началото на усиления културен диалог между двете държави. От средата на ХVIII в. до Великата френска революция (1789 г.) е времето на пълен разцвет на руско-френските културни връзки. Това е времето и на интензивни връзки на всекидневно ниво. От ХVIII в. Западът открива лукса в храненето. Руската кухня от края на ХVII в. оказва решаващо въздействие върху формирането на френската кухня от втората половина на ХVIII в. Обратният процес е по-късен. Създадената вече специфично френска кухня оказва влияние при формирането на "новата" руска кухня през ХIХ в. Някои важни отлики разграничават двете кухни. Ще кажете какво значение има дали масата ще се сервира "по руски" или "по френски" - двата основни начина на сервиране и днес?! Какво значение има дали всичко, което е приготвено за храненето, ще се постави наведнъж на масата или всяко блюдо ще се поднася, след като е изядено предходното?! Разбира се, че има значение - въпрос на светоглед, на откритост, на искреност, на отсъствие на малки тайни, ако щете - на засищане на глада.

След 1789 г. политическите отношения между самодържавна Русия и революционна Франция са силно влошени, но културните взаимодействия остават активни.



Всички дълбоки чувства преминават задължително през изпитания



Руско-френската война от 1812 г. е точно такъв епизод. Но както се казва, нищо лично. Всъщност Наполеон е само един корсиканец, силно комплексиран поради късите си във всякакъв смисъл размери. Който напълно заслужил личната си трагедия, започнала с опожаряването на Москва на 15 септември 1812 г.

Век и половина след това Русия и Франция са заедно - тайният съюз от 1891-1897 г., Първата и Втората световна война. Когато младият руски цар Николай II пристига в Париж през октомври 1896 г., посрещането му там може да се сравни единствено с посрещането на Юри Гагарин в Москва след полета му в Космоса. Нито един жител на града не останал в дома си.

Отново Николай II на 17 октомври 1905 г. разрешава пътуванията и престоя в чужбина, а руското общество, не само аристокрацията, опознава Европа и преди всичко Франция. От 1907 г. празниците на руското изкуство в Париж, наречени "Руски сезони", не спират чак до смъртта на техния организатор Сергей Дягилев през 1929 г.

Дори през втората половина на ХХ в. съветско-френските отношения запазиха динамизма си.

Изключително показателна е общата руско-френска позиция (заедно с Германия) в началото на иракската криза през 2003 г. Русия и Франция бяха отново заедно в мащабна политическа акция и това със сигурност е показателно.

Историческото знание има смисъл, ако служи за вземането на правилни решения сега.



Днес



Европа продължава да бъде еднокрака и едностранно затлъстяла. Европейският съюз без Русия е безсмислен, глупав и неизгоден. Никой не може да тича бързо на един крак. Европа без Русия, без огромните й простори, без природните й богатства, без научния и без производствения й потенциал, без необятния й пазар, без руската култура, ако щете без руската чувственост, рано или късно ще се окаже пред провал на десетилетния европейски проект. Поне във вида, в който си го представят оптимистите - Европа отново да бъде определящ фактор в световната политика.

Сред страните-членки на Европейския съюз освен Франция Русия разполага и с друг близък приятел - Германия, с която има обаче много трудно общо минало. България е по кръв, разбира се, най-близка до Русия. А както е известно, кръвта вода не става. Изглежда, че именно Франция и България, от своя страна твърде сближени сега поради либийския казус и точно преди обявената вече предстояща среща на високо равнище, биха могли да бъдат двата локомотива за привличането на Русия в ЕС. Скоро това може да се окаже невъзможно или поне много по-трудно. За една прекалено богата и прекалено силна Русия след още един също толкова успешен президент, колкото В. В. Путин, ползата от влизане в ЕС ще бъде много съмнителна.

Всъщност никак не съм уверен, че вече не е твърде късно след последната среща на страните от Шанхайската организация за сътрудничество.

_______________________

* По заглавието на книгата на И.С. Рыбаченок "Понякога съюз на интереси, но винаги съюз на сърцата" за тайния руско-френски съюз от 1891-1897 г.