Предпоследно: конфликтът между СДС-център и СДС-София е потушен. Той възникна след като лидерът Пламен Юруков сложи точка на преговорите с Бойко Борисов, а столичните сини се опънаха на това решение. Новият домоуправител на "Раковски" 134 много иска да покаже, че е с железен характер, въпреки че досегашните му действия говорят за точно обратното. Столичното СДС пък си е подредило добре къщичката, хората му в общинския съвет са си от една порода с Бойко Борисов - те го подкрепят, той ги харесва. Но партийната дисциплина изисква май друго решение.

Изборът Борисов или Костов е еднакво мъчителен за СДС. Бойко иска марката, иска да облече бутиково синьо сако, а не модел на уличната търговия. Командира пък се мъчи да регистрира някакъв успех в София, като в същото време не се отказва от навиците си да мачка наред.

Пламен Юруков не е от класата на тия два изпечени манипулатори. Много му се щеше съюз с генерала, но да изглежда така, че хем кметът да се вижда добре, хем



марката да доминира над мускулите



на Бойко. Двамата направиха по някой друг тегел на българското "прет-а-порте", показваха капризите си и накрая се разбра, че мисията е невъзможна. Защо Юруков изведнъж се запъна за онези 39 успешни сини кметове, които ГЕРБ задължително трябва да подкрепи? Едното обяснение е, че новият носител на сините скрижали волно или неволно започва да копира тактиката на генерала. Започна да прилага неговите номера "иди ми-дойди ми", вместо да наложи своя почерк. А животът е доказал, че копието никога не може да постигне успеха на оригинала. Възможно е обаче някой да е натиснал Юруков за разтрогване на брака с Бойко, но тогава остава необяснимо поведението му в другите градове.

Когато в началото на дружбата между СДС и ГЕРБ синият лидер от раз отсече, че повече от 50 процента е сигурна подкрепата за Борисов в София, това стъписа бая народ, въпреки че подобен съюз изглежда логичен. Стъписването дойде не от възможността за съюз, а от бързината, с която бе взето това решение - ей така, на прима виста. Иначе Бойко е срещу БСП, непрекъснато повтаря, че е дясно мислещ индивид, набрал е инерция и има сериозни изгледи за победа. Юруков можеше поне да даде вид, че отстоява позициите си, опитва се да извлече максимум ползи за партията си. Такива са правилата на играта. Вместо това бизнесменът политик се метна връз родния Марлон Брандо със същата бързина, с която се хвърли преди това в прегръдките на Костов, после го изостави заради Бойко и накрая пак се върна при Командира. Тази повратливост надминава дори Борисовите обрати.

Столичният кмет прави непрекъснати лупинги наляво и надясно, но предварително е отрепетирал подходящо обяснение.



На него му пречат и завиждат,



защото е Батман в политиката и защото иска да направи света по-добър. За избирателя остава да ръкопляска и да върви след него по прясно асфалтираните софийски бабуни.

А горките сини избиратели изобщо не могат да разберат вече с кого е СДС. За какво се бори и накъде върви? На тези въпроси и сам Юруков се обърква. Ходът с подкрепата за Доган в Кърджали нокаутира всички представи за стратегия и тактика. Докато всички правят усилие да ограничат влиянието на ДПС в Родопите, СДС направо лепна версачето на синьото килимче с двете черни клончета. После току се сети, че нещо не е както трябва и отлепи марката. Каква бе ползата на СДС от този маньовър, никой не разбра. Тактиката "Кърджали" е антилогика, тя носи само негативи и издава безсилие. Ако целта е била сближаване с Доган, защо му беше на Юруков да го прави толкова показно, а после да се дръпне като ощипана госпожица.

Вярно, че по избори всичко е позволено, стига да си в играта на професионалната лига. Необяснимо е, когато сам дърпаш към по-долната дивизия.

За времето, откакто е в светлината на прожектора, Борисов направи заигравки с кого ли не, но внимава да е с мярка. Дава аванси и дотам. Направи един къс пас към Волен преди време, видя, че тая игра не е неговата, и се дръпна. Сприятели се с президента, обаче не спира да разправя, че БСП не му е приятна. Привлече куп политици, но ги навря в трета глуха. А когато не знае какво да прави - мълчи. Това му е стилът и той е известен,



щото Бойко е открит човек



Да му поставяш условие да подкрепи твоите кметове, когато сега му е паднало да намърда свои навред в страната, е пълен абсурд.

Печелившата тактика бе СДС да се държи като единствения представител на ЕНП за България, макар че отдавна не е така. Най-сериозният дивидент от сътрудничеството със синята партия е марката и Борисов на няколко пъти го повтори. Този дивидент обаче Юруков раздава ей така - безплатно, а после се опитва да си търси ползите. В политиката така не се прави, както впрочем и в бизнеса и новият син лидер би трябвало да го знае. Иначе винаги ще се намери кой да ти пусне по пързалката.

Ето, Костов вече си влезе в ролята - след последното прихождане в централата на ДСБ предложи на Юруков сам да се пробва за кмет на София. И накрая пак няма да има общ десен кандидат. Първият епизод на тоя филм вече сме го гледали и в него главната роля изпълняваше Надежда Михайлова. Накрая героинята безславно напусна сцената. И днес едничката й радост е да разказва за шапката, която си купила от улична сергия, но после разкрасила и се явила в двореца при кралицата...