Странно е, че английската паралелка на 7-о СОУ е с по-висок приемен бал от паралелка на Втора английска езикова гимназия. Както и че паралелка на 133-о СОУ с френски и руски е по-търсена от паралелка във френската гимназия с втори език немски?

Двете училища изскочиха (вероятно съвсем закономерно за самите тях) в изготвена от МОН справка за средните приемни балове от изпитите след 7-и клас във всички училища в страната. За пръв път министерството успя да обобщи информацията от изпитите - малка крачка към някаква класация на учебните заведения. Пак е нещо.

Изненадите в списъка - приятни за едни и неприятни за други, са показателни за неведомите пътища на родителския интерес към едно или друго училище. Поради липсата на обективна и систематизирана информация години наред родители избират училища по слухове, след допитвания до засегнати, с цената на десетки изчетени мнения из интернет форумите. Апропо, понякога по-добър барометър от официалните статистики. Така реалността неусетно се променя, а битуващият в общественото пространство неизменен от десетилетия списък с елитни училища става доста съмнителен.

Всичко това на думи трябва да приключи най-късно до 2009 г. Дотогава държавата трябва да е готова с официален рейтинг на всички средни училища у нас. Към момента шансовете това наистина да се случи не са много обещаващи. Въпреки че идеята се търкаля вече 4-5 години, основните въпросителни около нея остават, а дебатът тепърва предстои. Ще има неминуемо и съпротива, доколкото въпросът с меренето на качеството е един от най-мъчните в която и да е било образователна система.

Кои са спорните моменти



и има ли готовност за изготвяне на официални рейтинги?



Два са основните въпроси, които трябва да се избистрят - кой ще прави класацията и по какви критерии. "Важен критерий трябва да е успеваемостта на децата. Не толкова успехът им, а развитието, което са постигнали", смята зам.-кметът по образованието на София и бивш директор на 73-о СОУ Йорданка Фандъкова. Според нея при оценяването на училищата трябва да се взимат предвид условията, които предлага училището, и материалната база, работата с децата от етнически малцинства и на учениците със специални образователни потребности, както и квалификацията на кадрите. "Ние също имаме подобни идеи, но не бързаме да ги изпълняваме в кратки срокове, защото преди всичко трябва да се направи подробен анализ на съществуващата система", посочва Фандъкова.

Различни са вариантите кой да прави рейтинга. Възможно е това да бъде задължение изцяло на МОН и подчинените му 28 регионални инспектората в цялата страна. Този сценарий обаче крие риск от изкривяване заради субективността на просветните чиновници. Другият вариант е да се направи специална агенция на подчинение на министерството или дори на Министерския съвет. Това обаче означава, че армията на държавните чиновници ще набъбне още повече. Освен това примерът не е много удачен, като се има предвид, че Националната агенция за оценяване и акредитация на висшите училища работи непрозрачно и почти не осъществява следакредитационен контрол.

Възможно е рейтингът да се прави съвместно от МОН, общините, неправителствените организации и сдруженията на родителите. Този вариант е удачен, защото отговорността ще се разпределя равномерно между различни институции и ще се осъществява граждански контрол над процеса. Тогава ще се намалят



рисковете от субективизъм и шуробаджанащина,



ако класацията на училищата се прави само от МОН.

За да се направи приличен рейтинг обаче, е необходимо да се въведе и система за външно оценяване, тоест национални изпити, резултатите от които да дават истинската картина за знанията на децата. "Позитивно настроените експерти по външно оценяване твърдят, че една работеща система за външно оценяване в училищното образование е сложен и скъп механизъм, който се изгражда за средно 8-10 години. Негативно настроените експерти обръщат повече внимание на 8-годишната липса на ясни управленски отговори какво ще се измерва точно и за какво ще служат резултатите", твърди програмният директор на фондация "Пайдея" Мария Донкова.

Министър Даниел Вълчев също признава, че изработването на рейтинг, от който зависи възнаграждението на учителите, е много сложно, защото този вид труд е трудно оценяем. Министърът не се ангажира и дали срокът, който сам си е поставил, е постижим.

Според Йорданка Фандъкова, преди да се направи рейтинг на училищата, трябва да се свърши доста работа. Например, идеята за диференцираното заплащане бе много добра, но се компрометира, защото не може да се направи за 6 месеца. "Първо трябва да се изготви анализ, но това не може да се направи от една работна група в рамките на един кабинет", твърди зам.-кметът.

Въпреки доброто си намерение най-вероятно министерството ще се препъне в няколко проблема. На първо място огромния брой учебни заведения - около 3000. Освен това рейтингът се прави, ако се сравняват сходни неща. Системата на училищното образование се състои от голямо многообразие институции. Българската образователна система има поне 4 вида училища по степен на обучение ( начални, основни, общообразователни, професионални и др.); повече от 15 вида по профил на обучение; практически 4 вида според размера на бюджетната субсидия за ученик и най-малко 5-6 вида според размерите и качеството на материалната база (списъкът на възможни диференциращи критерии между училищата е много по-дълъг). "Няма възможен рейтинг, който да подреди в една класация по обективен начин такова многообразие. Възможни са множество класации вътре в разните групи училища, но остава открит въпросът те необходими ли са", посочва програмният директор на "Пайдея". Според Донкова външното оценяване не произвежда автоматично рейтинг и е въпрос на политическо решение дали резултатите от него ще се използват за съставяне на класация. Като че ли политическите решения обаче си остават засега в графата на добрите намерения. Още повече че през 2009 г., когато рейтингът трябва да е готов, на управляващите няма да им е до класацията на училищата. Тогава те ще имат друга, много по-голяма грижа - поредните парламентарни избори, които ще определят следващите управляващи.



ЧУЖД ОПИТ

Рейтингите в образованието са типични за висшите училища или отделни специалности. Те се правят на основата на обективно проверими количествени показатели, като най-често използваните са времето, за което абсолвентите си намират работа, и стартовите им заплати. Повечето държави-членки на Европейския съюз, сред които Франция, Испания, Гърция и Унгария, нямат рейтинги на училищата. В страните, в които има класация, тя се прави по твърде различни начини. Във Великобритания за рейтинг служат официално публикувани данни от национални стандартизирани изпити по училища. В Полша, Австрия и някои провинции в Германия рейтингите се правят от независими медии и включват някои публични резултати от изпити и/или резултати от социологически проучвания.