"Уважаеми господин председателю, колеги, първо искам да благодаря на "Рекси Букет" за това, че дрехите ми винаги са чисти, на СИК-4 за сигурността, която дава на нашите деца, също така на превозвача на нашата партия "ЕТ ОК Супертрансцедент Цуцка Пенчева"...(кашля)... А сега искам да се възмутя на тезата на колегата от "Бъдеще за Кърджали" относно проектозакона за изменение на Закона за износ на фитинги..."



Винаги така съм си представял дебата в Народното събрание, ако политиците ни откровено благодаряха на своите спонсори.

Както винаги, идат избори, а покрай изборите хора с широки сърца и широки интереси винаги проявяват интерес да финансират една или друга партия, а в много случаи - всички възможни. Досадният въпрос за финансирането на щабовете винаги ще стои пред обществото. Досаден, понеже, от една страна, на повечето хора до гуша им е дошло от този разговор, а, от друга, защото



партиите трябва да задоволят паричните си нужди



А те са огромни. Дори когато става въпрос за местни избори, харчовете са стряскащи. Кампанията за кмет на един малък град може да варира между 30 и 70 000 лв., в зависимост хиляди условности. За средните и големите градове нещата вече стават сериозни. Ако една партия прави кампания в цялата държава, са нужни милиони левове.

Аз не знам дали някога ще могат да се извадят истинските финансисти на партиите на светло, но е редно обществото да притиска при всеки удобен случай партиите, за да имат поне малко свян. Големият проблем на черните каси е, че се създават зависимости между спонсори и политици, за които обществото рядко научава. Ако при големите партии все пак има някакви наследени механизми за финансиране - фондове, натрупани покрай участието на централата в изпълнителната власт, стари приятели, червени, сини или жълти фирми, то при новите партии като "Атака", ГЕРБ и прочее (за да са конкурентни) са нужни по-творчески решения. Обикновено се подхожда чрез политически франчайз или концесия. Да кажем - появява се местен бизнесмен, който иска да участва във властта. Той спокойно може да откупи правото да стане лидер на партията в града или поне да бъде сложен на избираемо място в листата за общински съветници или за кмет - въпрос на преговори. След като е откупил марката, бизнесменът сам финансира кампанията на партията в избирателния район. Така той върши работа на централата. Сетне плаща своя членски внос в едни по-тъмни каси и има



достатъчно властови ресурс, за да си възвърне инвестициите



Този подход за първи път видяхме навремето в Българския бизнес блок, когато ракетата носител Жорж Ганчев вкарваше в парламента немалко депутати. Оттам насетне следваха скандалите - тоя се оказва престъпник, онзи го издирва Интерпол, друг влиза в затвора, трети и четвърти се спазаряват с друга парламентарна група. Същото нещо сега се случва и по места.

Политическият франчайз обаче не може да се нарече полезен за обществото. Веднъж попаднали във властта, подобни хора рядко се грижат за изпълнение на програмата, заради която са били избрани. Те си преследват икономически интереси, далеч от погледа на избирателите. В другите варианти просто се променят детайлите - концесия, наем, джойнт венчър - търгуване на марката срещу финансиране.

Навсякъде по света има черни фондове, които партиите организират и слагат специални хора, които да ги менажират. По на изток менажирането става с автомати и бесилки, по на запад става със закони. Законите, ако съдим по скандалите в ЕС, също се нарушават. Там обаче внимават. Не са нагли. Нагло е, когато очевидно хора с нечист бизнес се появяват като кандидати за депутатско място или пост в местната власт, без някога да са имали представа що е политика.

Нагло е да финансираш партия и твой роднина да стане министър, заместник или просто шеф на някаква агенция под идиотския предлог, че и той трябва да работи нещо. Нагло е партията ти да прокламира морал и последователност, а при реденето на листи и сключването на политически споразумения да не подбира с кого ще се коалира - с червен, син, жълт или пенбян.

Изборите са най-лесният начин избирателят да накаже партиите и кандидатите им за тяхната наглост. И е крайно време поговорката "Можеш да лъжеш един човек цял живот, да излъжеш всички веднъж, но не можеш да лъжеш всички цял живот" да се окаже вярна и на партийния фронт. Само така политическият живот ще започне да се прочиства от метастазите си.