На 1 септември се навършиха 3 години от трагедията в Беслан, която разтърси цял свят. За това време кой ли не се опита да лекува жителите на осакатения град - от светилата на руската и задграничната медицина до явни манипулатори и измамници. А и в навечерието на траурната дата в Беслан продължават да бушуват скандали около разпределението на хуманитарната помощ, задграничните почивки за оцелелите деца и на жилищата за пострадалите, да се търсят компромати за организаторите на операцията по освобождаването на заложниците. Жителите на Беслан не могат да постигнат съгласие даже по въпроса кой номер да бъде новото училище, построено, за да замени разрушеното от терористите. Част от населението категорично настоява то да е №1, както е било взривеното. Останалите искат то да е №9 (в града има още 8 учебни заведения), тъй като "първото умря заедно с нашите деца". Затова в дипломите на завършващите вече втора година пише: "... завършил училището на ул. "Коминтерн". Не е намерен



компромис и по въпроса за съдбата на взривеното здание



Едни искат останките му да бъдат запазени като музей, други - да го съборят, с изключение на спортната зала, където са се мъчили и са загивали заложниците. В същото време развалините могат всеки момент да рухнат върху главите на посетителите, така че "мемориалът" и досега си остава крайно опасно място.

На фона на всичко това в Беслан има и хубави новини. Главната градска сензация тези дни, предизвикваща сълзи на възторг, е сватбата на Руслан Цкаев, загубил във взривеното училище жена си Фатима и най-голямата си дъщеря Кристина.

През септември 2004 г. името на Фатима Цкаева стана образец за майчина жертвоготовност. Когато в окупираното училище пристигна тогавашният президент на Ингушетия Руслан Аушев, терористите се съгласиха да освободят майките с бебетата. Най-малката дъщеря на Цкаеви Альона е на 1.5 г. Но заедно с нея и майка й Фатима на пода на задушната спортна зала са брат й Махар (3.5 г.) и десетгодишната й сестра Кристина. Затова майката отказала да напусне залата и вместо себе си изпратила на изхода Кристина с Альона на ръце. Но терористът на вратата не се съгласил на размяната. "Не сме се договаряли така!", отсякъл той и върнал Кристина обратно. А бебето бе изнесено от училището от самия Аушев, който след това го предава на Елбрус Гогичаев от руските спецслужби. Снимката на богатира в камуфлаж, носещ малката Альона, почти мъртва от жажда и глад, обиколи света.



Съдбата на Фатима и по-голямата й дъщеря бе трагична:



двете загинаха при взривяването на залата. Махар обаче успял да се спаси, тъй като видял в горящата зала съседа на семейството Алберт и го повикал на помощ.

Този август именно Альона и Махар съобщили на съседите си, че в семейството им има хубава новина. Децата тичали по двора и викали: "Ура! Мама и татко ще се женят!"

"Събитието не бе неочаквано за нас. В нашите пететажни блокове всички се познаваме и знаехме, че от около година Альона и Махар си имат нова майка - Света. Нейното идване бе обвито с романтика. Разказваха, че Руслан е откраднал невестата. Естествено днешните кражби не са тайни, с булка, както преди. Всичко сега става със съгласието на булката. Но сватбата бе още по-хубава, защото на нея се появиха и Гасинови - родителите на загиналата Фатима, които приеха Света като своя дъщеря", разказва съседката на Цкаеви Аза Мукагова. В града, където е често явление свекърва и тъща да си оспорват в съда компенсациите за загиналите деца, а крепените с години роднински връзки да се разпадат като пясъчни замъци, подобно събитие е сензация.

"С Руслан се запознахме преди 2 години. Той влезе със свой приятел в магазина, където работех. Беше весел, разговорчив. Даже не знаех, че е преживял такава трагедия. Самата аз съвсем случайно не бях също сред заложниците - просто закъснях", разказва Светлана. Двамата се срещали почти година. Една есенна вечер тя излязла както обикновено от родния дом за среща, но Руслан я завел не в кафе, а направо в своето село Новий Батако. "Аз те откраднах", с усмивка казал той. Тя не възразила. След това, както е по традиция, неговите родители съобщили на родителите на Света за похищението. "Същата вечер при нас в Батако дойдоха по-големите ми сестри - Ирина и Фатима, и чичо ми, които се опитаха да ме разубедят. Те знаеха, че се срещаме, но не предполагаха, че ще поема отговорността за две деца. Но аз отказах да се върна. Когато човекът ти харесва, си готов на всичко. Тогава те предложиха да се върна вкъщи, да не казваме нито дума за похищението, а след месец да дойдат сватовете. В този случай според нашите традиции фактически се правят две сватби: и при невестата, и при жениха. А ако съм открадната, само при жениха. Но аз отхвърлих и това предложение: щом ме е откраднал, значи ме е откраднал. Толкоз", разказва Света.

Тя е на 22 години и



най-сложното било да свикне децата със себе си.



Но и Махар, и Альона посрещнали новата стопанка благосклонно - нито избягали, нито се разплакали. След няколко седмици Махар неочаквано й казал "мама", а Альона се престрашила месец по-късно. "Едва по-късно разбрах, че баба им Клара, майката на Фатима, при която децата често гостуваха, деликатно ги е подготвяла за това", казва Светлана.

В дома на Цкаеви в дните за помен пред снимките на Фатима и Кристина горят свещи. Децата знаят, че преди са имали друга майка, която сега е на небето. И обясняват всичко по своему: "Първо Фатима ни е родила, а след това - Света". Вероятно в това има доза истина.

"Когато Фатима загина, ние място не можехме да си намерим - как ще живеем по-нататък. Децата имаха баща, който за първи път щеше да се разпорежда със съдбата им независимо от нашето мнение. Много хора съвсем се объркваха след трагедията. Някои мъже си взеха нова жена, без да дочакат дори края на 40-дневния траур. Руслан обаче долови нашата обърканост и веднага след помена ни даде Альона, която живя с нас известно време. Не мога да си представя какво би се случило с нас, ако той бе постъпил по друг начин", спомня си Клара Гасинова.

"Сега чакаме попълнение в семейството. Лекарите казват, че ще са близнаци. Ако бъдат момичета, ще ги кръстим Кристина и Фатима", усмихва се Руслан.







----------------

Дела и документи

------------------

На 1 септември 2004 г. по време на тържеството за откриване на учебната година терористи превзеха училище №1 в Беслан. За заложници бяха взети почти всички, които по това време се намират в училищния двор. Загинаха 334 души, в това число и 186 деца. За пострадали са признати 958 души, от които 639 деца. По време на операцията за освобождаване на заложниците са убити 31 терористи. Жив е заловен само Нурпаши Кулаев, който през 2006 г. бе осъден на доживотен затвор. Прокуратурата искаше смъртно наказание, но в Русия има мораториум върху изпълнението на такива присъди. Разследването за случилото се в Беслан продължава. През януари 2008 г. трябва да приключат всички експертизи, като специално за целта в Москва се моделира ситуацията при бесланските събития.

Общественият комитет "Майките на Беслан" настояваха да се разследват и сътрудниците от оперативния щаб за освобождаване на заложниците, които според него са виновни наравно с терористите за смъртта на децата им.

"За три години е направено много, но главната задача - наказание за виновните, все още не е изпълнена," казва Сузана Дудиева, председател на комитета. "Въпросите, които поставяме пред генералната прокуратурата, са ясни и са свързани с лъжата. За какво лъга оперативният щаб по освобождаването на заложниците? За числото на заложниците, за това, че терористите не искат да преговарят... Кой трябва да носи отговорност, че над 150 деца изгоряха в огъня?"

Преди дни адвокатът на комитета Таймураз Чеджемов реши да се откаже от делото заради получени заплахи за живота му.