Левон Хампарцумян е главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк - най-голямата по активи банка у нас, и председател на УС на Асоциацията на банките в България. При правителството на ОДС беше зам.-министър на икономиката, а впоследствие - изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Преди това е работил в редица консултантски компании - "Ърнст енд Янг", "ПрайсуотърхаусКупърс", "Купърс енд Лайбранд" и др. 53-годишният банкер по образование е инженер химик.

----



- Г-н Хампарцумян, няколко големи банки вече обявиха, че увеличават лихвите си по ипотечните заеми в левове от 1 септември най-вече заради новите рестрикции на БНБ вследствие на кредитната експанзия. Как ще реагира УниКредит Булбанк на тези промени - ще увеличи ли лихвите, или не?

- Ние ще реагираме пазарно. Вероятно можем да говорим за известно увеличаване на лихвите, за да се покрият оскъпяването на ресурса и леко увеличеният риск на ипотечния сегмент след събитията, които видяхме в Америка. Колкото и да сме далече от този пазар, някакъв отзвук може да се очаква в обозримо бъдеще и тук.

- Повишенията само до ипотечните заеми ли ще се отнасят, или и до потребителските?

- Потребителските заеми по принцип са доста скъп продукт, така че те биха могли да абсорбират частично това повишение, но може и там в средносрочен план да се очаква повишение. Предишният период от 3-4 години в световен мащаб беше време на изключително ниски лихви. В момента виждаме тенденция, която е точно обратната, т. е. цикълът на ниските лихви вече е свършил и влизаме в цикъл на по-високи лихви и това е нещо, за което клиентите на банките трябва да са готови.

(След взимането на интервюто Булбанк обяви, че от 1 септември повишава лихвите с 0.25-0.50% за отделните кредитни продукти и клиентски групи. Паралелно се повишават и лихвите по стандартните срочни депозити за граждани със срочност от 1 до 24 месеца. С увеличението максималната лихва стига до 5.0% за левовите депозити над 1 година - бел. ред.)

- Тенденцията към покачване на лихвите означава ли, че клиентите трябва да побързат да вземат заем за жилище сега, защото кредитите все още са по-евтини?

- Не, в никакъв случай. Хората трябва да взимат кредит, когато имат нужда, и да вземат толкова, колкото могат да понесат. Дългосрочните кредити винаги са променливи, защото банката може да направи промени на базата на договора заради изменения в основни лихвени проценти и други обстоятелства. Да се разчита, че кредитите ще поевтиняват в средносрочен план, е нереалистично.

Освен това конкуренцията между банките вече смъкна тези надбавки над базовата лихва до такива нива, които са сравними с развитите европейски държави или близки до тях. Например днес една ипотека в България струва колкото една ипотека в САЩ. Не може да се очаква, че в България ипотеките ще станат по-евтини, отколкото в Америка или потребителските кредити ще станат по-евтини. Вече сме стигнали нива на цените, от които няма какво да се очаква в посока надолу.

- Появиха се коментари, че големите банки, които са част от международни финансови групи като "УниКредит", ще са по-улеснени по отношение на рестрикциите на централната банка в сравнение с по-малките трезори, които нямат финансов гръб в чужбина.

- Не бих казал, че ще сме по-улеснени. Това, че сме част от международна група, ни прави по-професионални и по-стабилни, но ние сме подчиняваме на същите пазарни правила, както и останалите банки на пазара. Работейки в една и съща среда, изпитваме същите влияния както останалите.

- В началото засегнахте темата за ипотечната криза в САЩ. Какви ефекти от нея могат да се проявят в България?

- Ефектите върху нашата система не са непосредствени за щастие. Но това дава сигнал, че пазарът на недвижимости и на ипотеки в частност крие в себе си много рискове. Американският случай не е в никакъв случай аналог на българския. В последните 4-5 години имахме непрекъснато и доста стръмно покачване на цените на недвижимостите в България и на тази база се появиха много финансови продукти и възможности за участниците на този пазар. Като че ли това създаде атмосфера на свръхоптимизъм и може би най-важният ефект от американската криза е, че тези свръхоптимистични очаквания вероятно ще бъдат коригирани. До каква степен кризата ще се развие, дали мерките за овладяването й ще дадат ефект и тя ще свърши където е, или ще се задълбочи, ще видим през следващите седмици. Ако тя се задълбочи, може да имаме по-сериозни влияния върху българския пазар за ипотеки. Например някои от тези ваканционни къщи, които се строят и които не са малка част от пазара, да станат по-малко атрактивни за инвеститорите и с последващо отражение върху сектора на строителството и т. н. Какво точно ще стане обаче, не бих се наел да предсказвам днес.

- Т. е. евентуално тези имоти, които са с инвестиционна цел, могат да бъдат засегнати...

- Това нещо се нарича спекулация - човек купува нещо сравнително евтино с надеждата, че ще поскъпне значително в бъдеще и той ще реализира добри печалби. Последните развития говорят против много големите надежди в такива спекулации.

- Има ли опасност да се увеличи ръстът на лошите кредити, който сега е в съвсем нормални граници?

- Само негативно развитие в икономическата среда, което да е системно (например намаляване ръста на брутния национален продукт, намаляване на чуждите инвестиции), би могло да доведе евентуално до някакъв ефект върху нивото на лошите кредити. Т. е. ще се появят фирми и лица, които няма да могат да си обслужват добре кредитите при едно такова развитие. Докато икономиката ни върви възходящо, няма непосредствена опасност за преобладаващата част от кредитите. Разбира се, другият сценарий, при който могат да се увеличат лошите кредити, е някои от институциите на пазара, загубили естествената предпазливост на банкерите, да дават кредити на по-рискови клиенти или при условия, които са прекалено либерални.

- Това е основният въпрос - има ли опасност банките да станат по-малко взискателни при отпускането на заеми, защото в САЩ проблемът започна от необслужването именно на най-рисковите заеми?

- Мисля, че на пазара виждаме такива банки, които дори имат самочувствието да рекламират тези либерални подходи, разбира се, поемайки съответната доза риск и, надявам се, управлявайки този риск по подходящ начин.

- Какво имате предвид под либерален подход - например недостатъчно проучване на доходите, признаване на доходи от сивата икономика?

- Имам предвид неща, които обикновено се искат за оценката на кредитоспособността на един клиент и които някои банки пропускат като изискване. Разбира се, тези кредити са и по-скъпи. Това създава вид допълнителна гаранция, че ако по-висок процент от този сегмент не плаща, това ще се компенсира с нещо като малка взаимоспомагателна каса между лоши клиенти. Мисля, че благоразумното поведение на един бизнес не би трябвало да включва атака към този сегмент на пазара. Ако вземем САЩ или Великобритания, където пазарите са много по-големи и много по-ликвидни и дори бедните разполагат с по 500-1000 долара или лири на месец, които частично биха отивали за погасяване на кредитите, тук все пак говорим за страна със средни доходи, които са от порядъка на около 100 евро. Вкарването на тези хора в капана на дълга ще има и негативен социален оттенък, тъй като те де факто ще плащат най-високата цена на кредитите, а самите не биха могли много лесно да си позволят да обслужват такива кредити. Т. е. техните пари ще станат много скъпи - хем малко, хем скъпи.

- Говорим за сегмента на хората с най-ниски доходи.

- Да. Това са хората, които досега не са мислили, че могат да живеят на кредит и способността им да живеят на кредит е под въпрос. Обикновено това са и най-ниско образованите слоеве, с най-малко умения, с най-малко възможности да се пласират на пазара на труда, или, ако се пласират, ще бъдат на нископлатени работни места с ниска мобилност, така че при влошаване на икономическите условия те са първите, които ще имат затруднения.

- Има ли вече банки, които отпускат заеми на тези доста рискови клиенти?

- Не бих искал да генерализирам, но мисля, че има банки, които стъпват в по-рискови групи от населението.

- Кога ще дойде времето, когато и хората с по-ниски доходи ще могат да разчитат на кредит?

- Не искам да бъда дискриминативен - всеки има право на кредит. Но всеки трябва да взима толкова, колкото може да си позволи. Това, което е опасно, е да не би, подлъгани от примамливи предложения, някои от които съдържат краткосрочни облекчения, да отидат на степени на задлъжнялост, характерни за англосаксонския свят, където плащането на кредита се превръща в персонален проблем. Далеч сме още от такъв сценарий и се надявам да не се приближаваме въобще към тези неща. Това има голямо значение за доверието на хората в банковата система, защото ако една или две банки подходят неетично към клиентите си със заблуждаващи предложения, репутацията на целия сектор страда.

- Тези дни се разбра, че прокуратурата е внесла предложение за промени в НК, с които да се прекрати сегашната практика да не се наказват хората, които източват банкови карти. Какво е вашето отношение?

- Това е разумно, защото сега са създадени условия, не вярвам да е злонамерено, които дават възможност на тези най-нахални дребни крадци да останат извън обсега на правосъдието. Същият смисъл, който е да ви вземат портмонето с месечната заплата, има и това, да ви изтеглят 400 лв. от картата.

- Но юристите казват, че в тези случаи измамената е банката, а не клиентът, и че банките трябва да спазват тази част от Закона за паричните преводи, според която за сметка на клиента може да са максимум 300 лв., а останалото трябва да поеме банката.

- Първо, в България има тенденция хората да злоупотребяват с права. Второ, кредитната или дебитната карта трябва да се пази, както си пазите хартиените пари в портмонето. Докато хората нямат инстинкта да си пазят картите, както си пазят другите пари. Много често ги дават на жени, на деца да изтеглят пари, т. е. тази информация, която осигурява защитата на тази карта, в един момент става публично достояние и с нея се злоупотребява. Устройствата, които монтират бандитите, са видими за човек, който е малко по-внимателен.

- Но ако и банката, и гражданинът са се държали добросъвестно, трябва да се спазва редът по закона, а именно клиентът да поеме малка част от сумата, а останалото да е за сметка на банката.

- Какво значи добросъвестно? Ако на площада ви ограбят и ви вземат портмонето, понеже банкнотите са напечатани от БНБ, вие да отидете и да кажете - взеха вашите пари. Банката е финансов посредник, не е пазач на вашите пари, когато дойдат във вашия джоб. Текстовете в закона са доста общи и идват от европейски практики и страни, в които етичните стандарти са по-високи. Ако тук отворим тази врата, хората ще знаят, че до 300 лв. банката ще компенсира автоматично и ще ни затрупат. Това е, което ще се случи. Процедурите по възстановяване на щети от кредитни или дебитни карти по целия свят така са направени, че да откажат недобросъвестните.