Със закона за здравното осигуряване пациентите бяха задължени за всяко посещение при лекар или зъболекар да заплащат суми от 1% от минималната работна заплата. По-късно някой прекръсти този косвен данък на "потребителска такса". Започна се с 80 ст., а сега е 1,80 лв. - ръст от 250 %, по-голям от ръста на инфлацията, на средната заплата, на пенсиите. От 2008 г. сумата вероятно ще нарасне на 2 или 2,20 лв.

Съмнителните основания за този данък и тежестите, които той налага на голяма група хора с ниски доходи, бяха признати и през март 2006 г. Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание прие на първо четене изменение на Закона за здравното осигуряване, предвиждащо отпадане на т.нар. потребителска такса. Мотивите на вносителите бяха, че тя противоречи на конституцията и представлява финансова тежест, ограничаваща възможностите на голяма група хора да ползват лекарски услуги.

Това предизвика яростна реакция. Националното сдружение на общопрактикуващите лекари огласи миналата година становище, в което емоциите засенчиха рационалния подход:

- Потребителската такса, или по-точно ограничителна такса, е регулаторен механизъм срещу необосновано свръхпотребление на медицински услуги, особено от определени групи хора;

- Потребителската такса ангажира и пациента с участие и отговорност в лечебния или друг процес;

- Потребителската такса е начин, макар и недостатъчен, за дофинансиране;

- Отмяната на таксата ще причини финансови загуби. Напротив, държавата трябва да доплаща за посещенията на пациенти, освободени от заплащането й.

Разбирам лекарите. От небето им пада такса "отваряне на вратата ми", за която нито работят, нито се отчитат. От подарена облага отказване няма, дори да изглеждат не като лекари, а като еднолични търговци.

Конституцията на страната гарантира на гражданите правото на живот и на гарантирано безплатно медицинско обслужване. Че тази конституционна норма се пренебрегва, е общоизвестен факт. Най-често ползваната в случая спекулация е смесването на медицинското обслужване със здравеопазването. Да, здравеопазването е скъпа система от дейности, осигуряващи здравния статус и възпроизводството на нацията. То е основен приоритет на всяка държава и се финансира с предимство. Потреблението на медицински услуги обаче, или, иначе казано, посещението при лекаря, е безплатно и гарантирано от конституцията. Самите лекари са нарекли заплащането "по-скоро ограничителна такса". Това вече е наказуемо. Ограничаването на достъпа до медицински услуги застрашава живота на пациента, а посегателството върху човешкия живот конституцията определя като "най-тежко престъпление".

Претоварването на личните лекари не идва само от пациентите. Разбира се, ако си набрал 3000 пациенти, не бива да се оплакваш от липсата на кафе-паузи. По-голямата част от загубата на време на личния лекар идва от административни неуредици и излишна бумащина. Повече от половината от пациентите, пълнещи душните коридори, чакат за поредната рецепта за хроничното си заболяване. На 15.01.2001 г. Министерството на здравеопазването с Наредба №4 е отсякло: "На хронично болни лекарства се изписват за 30 дни". Тези болни като правило са диспансеризирани и посещават на 6 месеца специалист за контролен преглед. Ако наредбата се рационализира и например специалистите издават шестмесечни рецепти, опашките при личните лекари ще се намалят наполовина. Освен това за изписване на лекарства на хронично болни джипитата не трябва да вземат потребителска такса, но повечето си я искат.

В спора за таксата Старозагорската асоциация на общопрактикуващите лекари се включва с интересен нюанс: "Тази такса е един действащ и въведен в началото на здравната реформа механизъм и отменянето й би било предпоставка за формиране на корупционна среда". Честно казано, веднага бих уволнил автора на този текст. Да заявиш писмено пред Народното събрание,че за лев и осемдесет си готов да се корумпираш, е най-меко казано глупаво. Въпросите за корупцията в здравеопазването са извън рамките на тази статия освен ако тази заплаха не цели да отклони вниманието на компетентните органи от истинските области на корупция като цени на лекарства, "доброволни" дарения и т.н.

Заплащането на каквито и да било суми за посещение на лекар е незаконно (съгласно конституцията) и неетично. Но преди всичко то е и непосилна тежест за нископлатени хора и пенсионери. Често тази сума се събира многократно в резултат на совалки между лекар-специалист-лаборатория-специалист-лекар и добива впечатляващи размери. След като "определени групи", в т.ч. един милион и седемстотин хиляди души, пенсионирали се до 2000 г., бяха ощетени за пореден път с отказ за преизчисляване на пенсиите им, то поне би следвало да бъдат освободени от "зъбния данък".