Лидерът на БСП сред кандидати за кметове на Бузлуджа. Въпросът за резултата от изборите не е в бройката спечелени градове, а в тяхното качество. |
За особената важност на предстоящия местен вот се изписаха толкова много думи, че от тях не канара, ами и връх по-висок от Бузлуджа може да се вдигне. Каквито и избори да се зададат в България патосът не спи и ги възпява много преди те да се случат - исторически, кървави, вододелни и т.н. А настоящият вот е "за първи път толкова важен" и заради милионите евро, които ще разпределя местната власт от европейските фондове. Всъщност резултатът от изборите не би трябвало да има голямо отношение към парите, просто защото практиката у нас е доказала, че парите и комисионите отиват все на едно и също място.
Спецификата на настоящите е, че някои от онези, които преди получаваха парите, пожелаха този път лично да участват в разпределението им, а не да късат тлъсти комисиони за алчните традиционни партии.
Октомврийският вот за БСП е по-особен.
Остават две години до края на мандата на управлението и БСП трябва да има очи, с които да каже на хората - "ние продължаваме". Че ще продължат и изкарат мандата е ясно, но това не трябва да бъде просто хладен резултат от сметките на тройната коалиция. Нищо не свършва с местните избори, след тях ще има и други избори и БСП трябва да обяснява на хората точно какво прави и защо го прави. Иначе, както каза Желязко Христов наскоро: "Той (Бойко Борисов) идва!". След евровота не стана много ясно поради какво народно доверие БСП не се срами да се нарече "управляваща партия". И на местните избори, точно в средата на мандата, партията е длъжна да покаже, че има не само властови, а обществен ресурс, с който да продължи да управлява.
За целта обаче партията трябва да спечели вота и то в знаковите градове. Карнобат например не е интересен, интересни са София, Пловдив, Варна..., които ще носят символа на случващото се в България. Но ще спечели ли БСП местните избори? Ако денят си личи по утринта, няма. В София генерал Бриго Аспарухов ще мобилизира на 100 процента червения електорат, тъй както всеки друг кандидат би го мобилизирал... Но на втори тур - ако въобще има такъв - няма да привлече и един различен глас. В Пловдив е издигнат Захари Георгиев, който веднъж вече се е провалял (що за политика е да кандидатираш хора, които гражданите са показали, че не желаят да избират). И Славчо Атанасов вече се е провалял, но днес на крилете на ГЕРБ и врабчетата могат да бъдат изстреляни във висините на орлите.... Същата е ситуацията в Русе...Във Варна Кирил Йорданов ще спечели, но БСП вероятно ще има скромна група от общински съветници. В Бургас социалистите отдавна са разделени, не само част от местната структура, но и една телевизия с огромно влияние не харесва червения кмет Йоан Костадинов. Пък и ГЕРБ си имат силен кандидат - Димитър Николов. БСП ще загуби и в интересни градове като Велико Търново (партията ще играе с един човек, а интелектуално-президентското "Съзидание" - с друг), в Благоевград (и там двама кандидати), Кърджали... Е, къде БСП ще спечели изборите? В Алфатар?
Каквито и клишета да се сипят за "спецификата" на местния вот - как всичко зависело от личността на кандидатите, от местната политика и т.н. - не бива да се забравя, че
избирателите може да гласуват локално, но мислят национално
Т.е. негативите, които БСП понася от статута си на управляваща в държавата, няма как да не дадат отражение и върху местния вот. Нормално е доверието в партията да пада, така както пада към всички управляващи по света. Има ли власт, има и вътрешни битки, войни между лобитата, саморазрушаващи се баланси... Само че БСП допусна три груби чисто нейни грешки, с които си направи изборите трудни, а в същото време не оползотвори шанса, който нито една управляваща партия няма.
Шансът бе, че БСП на практика управлява без опозиция. Няма друга власт в най-новата ни история, която да се е радвала на такова удобство. В парламента няма опозиция, а пък извън него опонент е току-що събрана пожарна команда, с интелектуални възможности на милиционерско подразделение. Може ли БСП да се оплаче, че не управлява в комфорт? Не може.
Но ГЕРБ бе подценен, а това е първата грешка на БСП
По конгреси Станишев описваше Бойко Борисов като поредната заблуда, по която хората ще си паднат, но на практика партията не направи нищо, за да разсее мита около тази заблуда. А Борисов е много, много уязвим - достатъчно е да не бъдат подминавани нелепиците, които постоянно бълва (хем кадър на Симеоново, хем репресиран), може да бъде питан, например, с какво толкова заслужи, че стана главен секретар на МВР.... Къде му е програмата за управление на България? А написа ли такава за София? БСП аристократично подминаваше тези въпроси, а генералът ходеше сред плебса и не мълчеше.... Няма на кого да се сърди БСП, Борисов не им е виновен, той прави политиката така, както я разбира - ходи, приказва, громи, предизвиква.... И БСП трябваше да поведе битката с него много преди евровота, още на частичния, който спечели. Не стана. Затова ГЕРБ ще бие, а БСП ще се удави в плиткото "Цариградско море", макар и не така изведнъж, както се нагълта при царското цунами през 2001 г.
Втората грешка е "кадровият подбор"
Дори и на власт, БСП не успя да произведе нова смяна политици. "Партийно тесногръдие, стесняване на партньорството с гражданските организации и разминаване между становищата на някои общински партийни съвети и социалистите от съответната община" - така председателят на предизборния щаб Евгений Узунов описа проблемите при номинирането на кметове и съветници. Прав е, а и проблемът е хроничен не само за БСП. Но БСП управлява, настоящият партиен елит се изхабява... Утре кой ще го смени?
Третата грешка бе подценяването на национализма
На фона на преяждането на ДПС с власт, ромските изстъпления и масовото беззаконие, изборният резултат до голяма степен ще бъде определен от радикалните националистически настроения. Тенденцията бе подсказана още през 2005 г. И какво прави БСП оттогава? Направи и невъзможното, за да подчертае, че НДСВ е натрапник, а ДПС - вечен партньор... Криеше се зад кухи фрази като "етнически мир", "равнопоставеност на етносите" и т.н. Да, равнопоставени са Дон Цеци, помилван през 2005 г. малко преди парламентарните избори, и вътрешният зам.-министър Камен Пенков. Но равнопоставени ли са циганинът, викнал "смърт на българите" със секира в ръка, и българинът, който по това време не смее да излезе от дома си?
БСП сама си направи местните избори трудни. И понеже още по-трудно ще й е след тях, отсега трябва да мисли, какво ще обяснява - защо продължава. Че ще излезе някой като Петър Димитров, който ще каже, че хората не гласуват, защото румънците си тръгнали, а пък българите забогатели от румънците и отишли на почивка в Гърция, е ясно. Но с такива обяснения "Той" не просто идва, а БСП сама го кани.